Решение № 383 от 15.10.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1119/2024
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.186, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.183, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. Перник, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720201119 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия № 7066715/2023 г., на ОД на МВР Перник, с който на В. Р. Р., с адрес: ****, ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, каквото искане, представителят на жалбоподателката, поддържа по същество на делото, макар и в жалбата, първоначално да и е отправил искане за постановяване на определение, с което съдът да остави жалба без разглеждане, да прекрати производството по образуваното АНД по описа на PC - Перник и с което да даде указание на ОДМВР- Перник, Сектор „Пътна полиция – Перник“ да изпълни процедурата по чл.186, ал.5 от ЗДвП, като към жалбата са били приложени, допълнително писмени доказателства в посочения смисъл, а именно: Копие на ЕФНГ № 7066715;Декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.2 от ЗДвП;Копие на писмо с изх.рег.№ 115800-5416 от 06.06.2024 г. от регистъра на ОДМВР Перник; Копие на Писмо-възражение, с вх.рег. № 115800-5924 от 14.06.2024 г. от регистъра на ОДМВР - Перник; Копие на писмо с изх.рег.№ 115800-6426 от 27.6.2024 г. от регистъра на ОДМВР-Перник.
В жалбата, са изложени доводи, че при депозиране на документи за преиздаване на свидетелство за управление на МПС на 10.05.2024 г., на 1 жалбоподателката бил връчен електронен фиш за налагане на глоба серия „К" №7066715, издаден от ОДМВР-Перник. Процесният автомобил, с който е извършено нарушението се сочи, че е бил управляван, както от нея, така и от майка й и че нарушението, обективирано в посочения ЕФНГ, не е извършено от нея, а от майка й - М. А. М., ЕГН **********. В тази връзка на 27.05.2024 г., на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, се твърди, че със съдействието на адв.Я.
С. - АК Перник, депозирала пред ОДМВР-Перник декларация с които декларирала, че процесният автомобил на посочената в ЕФНГ дата и час е бил управляван, не от нея, а от нейната майка. Във връзка с депозираната от нея декларация получила от ОДМВР- Перник писмо с изх.peг.№1158005416/06.06.2024 г., с който била уведомена, че подадените от нея „декларации вх.№115800- 5116,5114,5113,5112,5117/2024 г. по описа на сектор ПП-ОДМВРПерник по ЕФ серия К №6042568,5652046,7066715,7326502,6673656, нямало да бъдат взети под внимание, поради изтичане на срока за подаване на декларациите, който е 14-дневен. ЕФ се сочи, че са й връчени на 10.05.2024 г., а декларациите по чл.189, ал.5 са подадени на 27.05.2024 г. Не се спазени разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП". В този смисъл, счита изложеното в отговора становище на ОДМВР- Перник за противоречиво със законовите разпоредби, депозирала писмо- възражение с вх.№115800-5924/14.06.2024 г., с което подробно изложила своите доводи за противоречие със закона.
На 09.07.2024 г. получила писмо, което приела за отговор на своето възражение, изх.peг.№115800-6426/27.06.2024 г. от регистъра на ОДМВР Перник, с който отново била уведомена, „че съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи се прилага ЗАНН. Връчването, заплащането на глобата и представянето на писмена декларация към съответната териториална структура на МВР са уредени в чл.189, ал.5 от ЗДвП", т.е. отново ОДМВР - Перник, потвърждавал становището си, че за извършването на тези процесуални действия, е изтекъл срока на 24.05.2024 г. В жалбата се възразява срещу това броене на сроковете, като се сочи, че крайният срок изтича на 27.05.2024 г., по следните съображения:Процесуалните правила за налагане на административно наказание, в случая - глоба, са регламентирани с разпоредбите на ЗАНН и НПК.Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП „За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания".Съгласно чл.84 от ЗАНН „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс".Съгласно чл.183, ал.1 и ал.2 от НПК сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години, а срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба „Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден" .В процесния случай, описания по-горе ЕФНГ, й бил връчен по нейни данни на 10.5.2024 г, г., ден от седмицата - петък, присъствен ден. Срокът по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП изтича на 24.05.2024 г., ден от седмицата - петък, национален празник, неприсъствен ден. 25.05. и 26.5 г., дни от седмицата 2 събота и неделя - почивни дни, като 27 май 2024 г., ден от седмицата понеделник твърди, да е първи присъствен ден. Процесиите декларации са депозирани пред ОДМВР-Перник на 27.5.2024 г. - първия присъствен ден обстоятелство по което също не се спорело, т.е. в сроковете регламентирани в посочените по-горе законови разпоредби. По същество в проведеното по делото с.з. се моли от упълномощения представител за отмяна на атакувания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Адвокат С., излага в доводите си по същество, че моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен, като съображенията ми за това са следните: На първо място, от събраните по делото писмени доказателство е видно, че жалбоподателката, е открила процедура по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, а именно: декларирала е, че тя не е управлявала процесния автомобил на посочената дата и конкретно е посочила лицето, което е управлявало автомобила. По силата на посочената разпоредба процесният електронен фиш е следвало да бъде анулиран и издаден на посоченото в декларацията лице. От тези обстоятелства било видно, че същата не е извършила вмененото й нарушение, а отказа на административнонаказващият орган да продължи процедурата се явявал незаконосъобразна, респективно, и процесният електронен фиш се явявал такъв. На второ място, поддържа, че с посочения електронен фиш на жалбоподателката й е наложено административно наказание в режим на повторност. По делото липсвали доказателства, от които да е видно влязъл ли е в сила посоченият електронен фиш, като първоиздаден електронен фиш серия К, № 4819827, и ако е влязъл в сила - на коя дата е влязъл в сила. Липсата на тази възможност прегражда възможността за преценка както на нас, така и на съда, да установи дали вписаните обстоятелства в електронния фиш са действително верни. На трето място, от събраните по делото доказателства било видно, че към датата на установяване и извършване на нарушението на км 84+800 на път I-6 максималната допустима скорост е 60 км/час. В процесния електронен фиш е записано обаче, че максимално допустимата скорост е 80 км/час, което не отговаря на действителната фактическа обстановка. При това положение, ако жалбоподателката наистина е извършила едното нарушение, то административното наказание, което следва да й се наложи е друго, различно от посоченото в процесния електронен фиш, което е още едно доказателство, че същият се явявал незаконосъобразен, в който смисъл, моля, да постановите Вашето съдебно решение. Моля, за присъждане на направените по делото съдебни разноски, за които представям списък на разноските.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 14.02.2023 г. в 10:46 часа в град Перник ПП I-6 км.84+000 след бензиностанция Петрол с посока към град София при ограничение на скоростта от 80км/ч /съгласно описаното в атакувания ЕФ/, въведено с ПЗ В26 за населено място и отчетен толеранс от -3% в полза на водача, с TFR е 3 насочен към град Радомир, във фиша се сочи, че МПС АУДИ КУ 5 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ******* е извършило нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 576, заснело движещият автомобил със скорост от 98 км/ч /при отчетен толеранс от 3 км в час, тоест видно от снимката се е движел със скорост 101 км в час/ при разрешена такава от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26, впоследствие установена, че е всъщност – 60 км в час, тоест превишение, според повдигнатото с ЕФ обвинение, превишение с 18 км в час. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4819827 / като не е представен същият по делото от АНО, не е вписано, кога същият е влязъл в сила/.
След преустановяване на извършвания в периода от 09:50 часа до 10:50 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 16.02. 2023г. с рег. № 1108р1355.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на жалбоподателката-В. Р. Р., с адрес: ****, ЕГН:
**********.
В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който отчетената скорост била редуцирана на 98 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 18 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал4, вр ал.1, т.2 от същия закон административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Тук следва да се посочи във връзка с възраженията на жалбоподателя, застъпени в жалбата, че се е възползвала в срок, от правото си по чл.189, ал.6 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, за което са представени приетите и цитирани към жалбата по-горе писмени доказателства, като АНО застъпва, че срокът за представянето и възползването от това право е изтекъл и поради тази причина, не е счел нейната декларация като подадена в срок и респ. е оставил без уважение нейното възражение, като е издал процесния атакуван ЕФ, именно спрямо нея, то следва да се посочи, че първо, действително по делото, липсват изрични данни, кога е бил връчен този фиш, което касае и другия, с който се обосновава повторността, но не се спори от АНО, че е подадена декларация и че е посочено друго лице, като ползвател на автомобила процесния ден, но декларацията според АНО била извън срока. В този смисъл, видно от представените писмени доказателства към жалбата и данните по делото, се установява, че видно от разписка, същата е получила процесния ЕФ на дата 10.5.2024 г., като разписката е приложена именно от АНО, и следователно.