Решение № 806 от 30.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 422/2023
- Вид
- Решение № 806
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 124, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 227 · Граждански процесуален кодекс
- член 233 · Граждански процесуален кодекс
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 294 · Граждански процесуален кодекс
- член 78 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 200 · Закон за задълженията и договорите
- член 200, алинея 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 806 гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500422 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 50198 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4564/2021 г. на ВКС – ІІІ ГО - е отменено решение № 1396 от 13.08.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 1488 по описа за 2021 г. на ВОС - ІІ състав -, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на жалба на „Енергопро продажби“ АД срещу решение № 4813 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 7722 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е прието за установено между страните, че наследниците на Б.
Д. П., заместили го по реда на член 227 от ГПК, Д. Б. П. и Е. Б. П. не дължат на ответното дружество „Енерго-про продажби“ АД всеки по сумата от 2 703,79 лева по фактура № 0279763782 от 14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. за обект, находящ се в ***, с клиентски № *** и абонатен № ***, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер от 826,30 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност 1 и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество електроенергия, дължимо на основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски.
По делото пред ВКС на 24.10.2022 г. е депозирана молба от въззиваемите, в която се излага, че, ако съдът остави без разщглеждане искането на ответника по касация, се прави частичен отказ от иска за сумата от 410 лева и производството следва да бъде прекратено в тази му част на основание член 233 от ГПК, а въззивното решение - обезсилено за горницата над 4 997,58 лева. Доколкото въведеното от възиваемите условие не се е сбъднало, то и съдът не дължи произнасяне по това искане.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От представения по делото КП от 29.03.2018 г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД се установява, че проверяваният електромер с фабричен № 1115 0315 0078 9836 на посочения обект е бил подменен с нов. Посочени са показания по четири тарифи. Проверката е извършена в присъствието на двама служители, един представител на Б. П. Е. П. /въззиваема в настоящото производство/, както и един свидетел. СТИ е изпратено за проверка в БИМ в безшевна торба.
Видно от КП от метрологичната експертиза на средство за измерване № 2
765 от 03.05.2019 г. на БИМ - ГД МИУ - РО Русе се установява, че е осъществена външна намеса в софтуера на електромера /в тарифната схема/; наличие на пременила енергия по тарифа 1.8.3. от 30 566 кВтч, която не е била визуализирана на дисплея; че електромерът не съответства на техническите характеристики, но не било отразено в същия КП електромерът да е бил с нарушена метрологична или ведомствена пломби.
В резултат на КП от БИМ е изготвено становище за начисление на електрическа енергия, с което за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г. е начислено общо 30 566 кВтч.
Издадена е фактура от 14.05.2019 г., с която е начислена сумата от 5 407,58 лева за периода от 30.03.2017 г. до 29.03.2018 г.
Видно е от КП № 11159603 от 27.10.2015 г., че процесното СТИ е било монтирано на обекта на Б. П. с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Изготвено е заключение от вещо лице, от което се установява, че проверяваният електромер с фабричен № 1115 0315 0078 9836, тип САRAT M 02, с ток 5/60 А, монофазен, статичен, е произведен през 2015 г.; към момента на проверката СТИ е било годно техническо средство; показанията на електромера по отделните тарифи са: 1.8.1. – 3 847 кВтч; 1.8.2. - 5 767 кВтч;
1.8.3. - 30 566 кВтч и 1.8.4. - 0 кВтч; налице е софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е било въздействано през инфрачервения порт на електромера, а количеството електроенергия в размер на 30 566 кВтч е отразено във фактурата; процесното количество енергия може да бъде натрупано само в резултат на човешка намеса. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че щом енергията е отчетена /независимо по скритите или явните регистри/, то тя е преминала и потребена, както и, че щом показанията на СТИ при монтажа по дневна и нощна тарифа са били нулеви, то значи СТИ е монтирано ново на обекта.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена СТЕ с участието на вещо лице софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното: въздействието върху СТИ е осъществено чрез използване на външно устройство чрез препрограмиране с нови параметри, които да включват натрупване по тарифа Т3 – 15,42 часа всеки ден; въздействието не е техническа грешка, а е в резултат на целенасочено човешко поведение; причината за натрупване на показания в регистър 1.8.3. е целенасоченото въздействие чрез препрограмиране на процесното СТИ на 30.10.2015 г. в 19,11 часа; ответникът твърди, че не разполага с програма за обслужване на процесното СТИ, която да може да променя показанията в тарифите на СТИ;отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3. е преминало през процесното СТИ; няма данни електромерът да е бил отварян преди извършване на проверката; технически не е възможно насасяне на данни за показания в пометта на електромера чрез оптичния порт на устройството; електромерът е монтиран нов на обекта с нулеви показания по Т1 и Т2; СТИ няма връзка със световното време; отчетена електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото 3 количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния период; количеството електроенергия в регистър 1.8.3. се е натрупало за период от 30.10.2015 г. до 29.03.2018 г.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/ задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи заплащане на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 30.03.2017 г.–29.03.2018 г. В тежест на ответника 4 според разпределението на доказателствената тежест е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че в конкретния случай на 27.10.2015 г. в обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество за процесния период може да се достави, съответно потреби, в този период.
При валидно обвързващо страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по силата на което доставчикът реално е доставил количества електроенергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества са реално доставени и потребени от потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество електроенергия и реално преминалите и използвани от ищеца количества електроенергия за същия период.
Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bffd235-ffd0-4bf0-99af-1b2527aa7a48