Определение № 429 от 04.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Сливен, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова М.а

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500244 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД против Определение № 1877 от 22.05.2025г. на СлРС, постановено по гр.д. № 5145/2024г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на „Йеттел България“ ЕАД за изменение на постановеното по делото Решение № 301/17.04.2025г. в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на заповедното производство.

Дружеството жалбоподател заявява, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство. Излага съображения, че исковият съд е този, който се произнася по направените в хода на заповедното производство разноски, които в случая са в минимален според НМРАВ размер от 480 лв. с ДДС.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – П. М. М., която в законоустановения срок е подала отговор на частната жалба чрез назначения особен представител. С отговора частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че районният съд правилно не е присъдил разноските за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, доколкото такива не са присъдени със заповедта за изпълнение.

Твърди се, че ищецът е имал процесуална възможност да поиска допълване на съдебния акт от заповедния съд, което не е сторено в законоустановените за това срокове.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 5145/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД против П. М. М., с която е предявен иск за признаване на установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца незаплатени суми в общ размер от 1035,52 лв. за абонаментни такси, използвани услуги, сума за мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови аксесоари, неплатени абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със 1 законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ЧГД № 3819/2024 година на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2225/24.07.2024г. по чл. 410 от ГПК.

С издадената по ЧГД № 3819/2024г. по описа на СлРС заповед за изпълнение на парично задължение не е присъдено претендираното от заявителя „Йеттел България“ ЕАД адвокатско възнаграждение, като за заплащането му към заявлението са приложени доказателства.

С Решение № 301/17.04.2025г. по гр.д. № 5145/2024г. по описа на СлРС са присъдени разноски в полза на дружеството жалбоподател в общ размер от 850 лв., включващи 25 лв. държавна такса в исковото производство, 25 лв. държавна такса в заповедното производство, 400 лв. възнаграждение за особен представител, както и 400 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението е връчено на ищеца „Йеттел България“ ЕАД на 29.04.2025г.

На 30.04.2025г. „Йеттел България“ ЕАД е подал молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, като се иска присъждане в полза на ищеца направеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение № 1877 от 22.05.2025г. на СлРС, постановено по гр.д. № 5145/2024г., съдът е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е връчено на молителя на 04.06.2025г. Частната жалба против него е подадена на 04.06.2025г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са неоснователни.

С Решение № 301/17.04.2025г. по гр.д. № 5145/2024г. по описа на СлРС предявеният иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК е уважен изцяло, предвид което на ищеца се дължат направените от него в производството такси, разноски и възнаграждение за един адвокат.

Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая „Йеттел България“ ЕАД е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и за заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на 480 лв. с ДДС, като в заявлението е направено искане за възлагането им. С издадената заповед за изпълнение по образуваното ЧГД № 3819/2024г. по описа на СлРС обаче тези разноски не са присъдени.

Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от горепосоченото ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство ОСГТК намира, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.

413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта 2 за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК, какъвто е именно настоящият случай. В заповедта районният съд не се е произнесъл по разноските, поради което е приложим реда на чл. 248 ГПК.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени поставения акт в частта за разноските. От страна на заявителя обаче не са предприети действия и не е подавана пред заповедния съд молба за допълване на заповедта, а това е сторено едва пред исковия съд след постановяване на решението в исковото производство.

Настоящият състав намира, че правилно районният съд е отказал да присъди сторените в заповедното производство разноски за направено адвокатско възнаграждение.

Подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По повод искането на особения представител на ответника за възлагане на разноски, съдът намира, че в настоящото производство такива не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ****** седалище и адрес на управление: гр. София, ********* против Определение № 1877 от 22.05.2025г. по гр.д. № 5145/2024г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по делото Решение № 301/17.04.2025г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3