Решение № 153 от 13.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1101/2025
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- Камен Иванов, Величка Цанова, Атанас Стоилов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.42,ал.2,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.43,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.57,ал.1,т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.342,ал.1,пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343,ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.269,ал.3,т.4,б."в" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.289,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.471 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.47,ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. София, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601101 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда с рег.№ 17 от 13.05.2025 год. на Софийски окръжен съд,VІ първоинстанционен наказателен състав по НОХД № 487/22 год.подс.М. Й. е признат за виновен в това,че на 16.01.2020 год.,около 21.00 ч., на първокласен път І-8 от републиканската пътна мрежа,в района на километър 21-ви,в землището на гр.Драгоман,обл.София,при управление на МПС-л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата в чл.47,ал.3 от ППЗДвП-„Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования:пътен знак В 24-„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП-„Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,наименования и значения:“Единична непрекъсната линия“-М1.На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат…“,като навлязъл в пътната лента за насрещно движение,нарушавайки забрана за изпреварване и пресичайки единична непрекъсната линия,вследствие на което настъпил удар между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се лек автомобил „Рено“ с рег. № ***,управляван от Т. Р. И. от гр.Драгоман и по непредпазливост причинил смъртта й,както и средна телесна повреда на едно лице-А. И. С. от гр.Драгоман,изразяваща се в счупване на дясната ключица с изразена дислокация на костните фрагменти,което увреждане е наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния горен крайник за 1 срок от около 1.5-2 месеца и усложнение на травмата,изразяващо се в тромбоза на десните вена субклавия и вена аксиларис,което е създало реална опасност за живота на пострадалия и реализира медикобиологичния признак разстройство на здравето,временно опасно за живота,поради което и на основание чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б.“б“,пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален общ режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.343г от НК подс.М. Й. е лишен от правоуправление за срок от седем години.
Подс.Й. е признат за невинен в това при условията на мъгла да е нарушил разпоредбите на чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП-„Водач,който изпреварва,е длъжен когато при изпреварване навлиза в пътна лента,предназначена за насрещното движение,да не създава опасност или пречки за превозните средства,движещи се по нея“ и чл.43,т.1 от ЗДвП-„Изпреварването на МПС,с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош,е забранено когато разстоянието на видимост е ограничено поради мъгла…е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост за движение“,поради което е оправдан в тази част от обвинението,както и за правната квалификация деянието да е във вр. с б.“б“,пр.2 и б.“в“ на ал.1 на чл.343 от НК.
Вещественото доказателство-л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е върнато на собственика му М. Й.,а л.а. „Рено“ с рег. № *** е върнат на собствениците му М. П. И. и наследници на Т.
Р. И..
Съдът е разпоредил веществените доказателства-хартиен плик,съдържащ обтривка от волана на л.а. „Фолксваген Пасат“,хартиен плик с обтривка от устната кухина на подсъдимия,два бр. кафяви хартиени пликове с 2 бр.еърбек да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.289,ал.3 от НПК подс.Й. е осъден да заплати в полза на ОДМВР-София разноски по делото в размер на 1299.54 лв. и в полза на СОС 360 лв. ведно с 5 лв.ДТ.
Срещу така постановената присъда, в частта за размера на наказанието, е постъпила въззивна жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че то е прекомерно завишено и моли присъдата да бъде изменена в тази част,като се определи по-ниско наказание.
В допълнението към въззивната жалба защитникът изтъква,че съдът е надценил обществената опасност на деянието и на дееца и приетите като такива отегчаващи отговорността обстоятелства,а е подценил множество смекчаващи такива-чистото му съдебно минало,неговата трудова и социална ангажираност,пътните условия-мокра пътна настилка,намалена видимост поради мъгла,както и обстоятелството,че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието.Счита,че е игнорирано и предприетото аварийно спиране и намаляване на скоростта.
Досежно личността на подсъдимия поддържа,че не са отчетени степента на образованието му и дадените от него обяснения на досъдебното производство,способстващи за разкриване на обективната истина и в този смисъл счита,че следва да се ценят като оказано съдействие на разследващите органи,както и че е изразил съжаление за случая.Изразява недоумение и 2 от факта,че съдът не е ценил изминалия период от време като смекчаващо отговорността обстоятелство.Изразява недоволство и от това,че съдът е приел като отегчаващи отговорността обстоятелства квалифициращи факти от състава на престъплението.
Моли наказанието да бъде намалено на 3 години лишаване от свобода,изтърпяването на което бъде отложено за срок от пет години на основание чл.66,ал.1 от НК.
Постъпила е жалба и от частните обвинители,чрез повереникът им,с която изразяват несъгласието си с размера на наложеното на подсъдимия наказание и молят да бъде определено по реда на чл.343,ал.4 от НК-петнадесет години лишаване от свобода.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба по изложените в допълнението към нея аргументи.
Повереникът на частните обвинители М. И.,Т. Р. и А. Д.,с писмено становище,също поддържа въззивната жалба и прави искане присъдата да бъде изменена,като на подсъдимия се наложи наказание от 15 години лишаване от свобода.
Представителят на САП намира,че не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата.Счита,че фактическите констатации на съда почиват на обстоен анализ на доказателствата,не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,превратно или неправилно интерпретиране на фактите,игнориране на част от тях или нарушение на процесуалните изисквания към правно-оценъчната дейност на съда.
Счита още,че наложеното наказание е съразмерно справедливо и не споделя доводите на защитата,че пътните условия,мократа пътна настилка,намалената видимост поради мъгла и тъмната част на денонощието се явяват смекчаващи отговорността обстоятелства в случая,доколкото подсъдимият е предприел забранено за този участък изпреварване,още повече,че такова задължение му е вменено по силата на чл.20 от ЗДвП.Не приема като смекчаващо обстоятелство и липсата на криминален профил на подсъдимия.Пледира присъдата да бъде потвърдена.
Производството пред първоинстанционния и въззивният съд е проведено при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.“в“ от НПК в отсъствие на подсъдимия.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбите и допълненията към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:
Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:
Подс.Й. е собственик на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и правоспособен водач на МПС,каквато е била и пострадалата Т. И.а,която заедно със съпругът си,притежавали л.а.“Рено Меган Сценик“ с рег. № ***.
Т. И.а и св.А. С. били колеги ,като местоработата им била в гр.Божурище и на 16.01.2020 год. и двамата били нощна смяна.Около 20.40 ч. те тръгнали от гр.Драгоман за гр.Божурище 3 с посочения по-горе лек автомобил,управляван от пострадалата И.а,а на предна дясна седалка бил св.С..Автомобилът се движел със скорост от около 55 км/ч ,на къси светлини и двамата бил с поставени обезопасителни колани.Около 21.00 ч. те се движели в своята лента за движение на ПП І-8 и се намирали на около 10 км. след Драгоман.Пътното платно в участъка било с асфалтово покритие,движението било двупосочно-с по една лента за посока,отделени с непрекъсната линия и една аварийна лента,участъкът бил прав.Метеорологичните условия били лоши-имало гъста мъгла,видимостта била намалена до десетина метра пред автомобилите,пътното платно било влажно и хлъзгаво.В участъка била въведена забрана за изпреварване с пътен знак В24-„Забрането е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.
По същото време,на същото място и при тези метеорологични условия,но в обратна посока,подс.Й. управлявал собствения си лек автомобил,а на предна дясна седалка пътувал св.Й..Автомобилът се движел със скорост от около 75 км/ч в лентата за посоката му,в колона от автомобили,като пред него имало неустановен автомобил.Въпреки въведената в участъка забрана за изпреварване,подс.Й. предприел такова и навлязъл в лентата за движение на л.а.“Рено“,управляван от пострадалата И.а.
И двамата водачи реагирали за аварийно спиране,но въпреки това последвал челен удар между автомобилите ,в областта на левите им фарове.От удара автомобила на пострадалата бил отхвърлен и със задното си дясно колело се качил на еластичната метална ограда /мантинела/ вдясно,установявайки се на мястото,посочено в протокола за оглед на местопроизшествие.Лекият автомобил,управляван от подсъдимия,също се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и се установил на пътното платно.
Случайно преминаващи в района на произшествието автомобили спрели и пътуващите в тях съобщили на тел.112 за пътния инцидент.На място пристигнал екип на ФСМПДрагоман,който констатирал смъртта на Т. И.а,а св.С. и подс.Й. били отведени в медицински заведения в София.
На мястото на произшествието бил извършен оглед,при който са констатирани и описани пътната обстановка,местоположението на автомобилите,намерените части и отломки и местоположението на тялото на пострадалата И.а.
От заключението на СМЕ на труп съдът е приел за установено,че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата са констатирани тежка съчетана шийна и гръдна травма с прекъсване на гръбнака и мозъка,контузия на продълговатия мозък,травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки ,двустранна контузия на белия дроб,счупване на костите на лявата предмишница и двете подбедрици под коленето,кръвонасядания по предната коремна стена.Установена е липса на етилов алкохол или други летливи вещества в кръвта на пострадалата.
Според заключението на експерта,смъртта й се дължи на тежката,несъвместима с живота,шийна травма,която е настъпила бързо и е била неизбежна.В съдебно заседание вещото лице е разяснило,че пострадалата И.а е била с поставен обезопасителен колан,който 4 извод е обосновал с прекъсването на шията,тъй като главата не се задържа от колана и има много силно инерционно въздействие в посока напред,а и гръдната травма е била причинена именно от действието на колана.
На пострадалия А. С. е било причинено счупване на дясната ключица с изразена дислокация на костните фрагменти,което увреждане е наложило оперативно лечение и му е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за около месец и половинадва,както и усложнение от травмата,изразяващо се в тромбоза на десни вени,което е създало реална опасност за живота му и е реализирало медикобиологичния признак разстройство на здравето,временно опасно за живота.Според експерта,счупването на дясната ключица се дължи на рязко ударно въздействие,упражнено върху костта и добре отговаря да е причинено от поставен обезопасителен колан.
На подс.Й. също е била причинена травма от произшествието,изразяваща се в контузия на гръдния кош и корема,което увреждането му е причинило болка и страдание.
Контузия на гръдния кош и корема е получил и св.Й.,съпроводена с охлузване в лявата хълбочна област и му е причинила болка и страдание.
От заключението на авто-техническата експертиза е определено мястото на удара,както и скоростта на двата автомобила.Скоростта на л.а. „Фолксваген Пасат“,управляван от подсъдимия,е изчислена на около 75 км/ч в района на произшествието и на около 55 км/ч в момента на удара,а тази на л.а. „Рено“ е определена на около 55 км/ч в района на произшествието и от порядъка на 35 км/ч в момента на удара.