Решение № 696 от 16.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3441/2021
- Вид
- Решение № 696
- Подписан
- 16.05.2022
- Състав
- Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 696 гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Машев
Членове:
Златина Рубиева
Петя Алексиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 264453/06.07.2021 г., постановено по гр.д. № 12591/2019 г., Софийски градски съд, І-19 състав е отхвърлил предявените искове на С.А.
С. с правно основание чл.439, ал.1 ГПК срещу „Банка ДСК“ АД за признаване за установено недължимост на сумата 13 370 евро-главница, частична претенция, при пълен заявен размер от 59 100,23 евро, за сумата от 1800 евролихва, частична претенция, при пълен заявен размер от 16779,59 евро и сумата от 161,05 евро-заемни такси, предмет на изпълнителен лист от 05.01.2012 г. по гр.д. № 56175/11 г. на СРС, 35 състав, поради изтекла погасителна давност като неоснователни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника и разноски по делото в размер на 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба на ищцата С.А. С..
Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е неправилно и е постановено в отклонение на задължителната за съдилищата практика на ВКС. Поддържа се, че въведените основания от ищеца с исковата молба 1 съдържат факти, доказателства и аргументи за прекратяване на изпълнителния процес, поради това, че са налице възникнали нови договорни отношения и поради факта, че на базата на тези договорни отношения изпълнителното дело следва да бъде прекратено по смисъла на закона, тъй като не могат да съществуват паралелно две основания за погасяване на вземане. Поддържа се, че по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия в периода 04.07.2013 г.-22.01.2018 г. по спряното по молба на взискателя изпълнително дело. Поддържа, че перемцията е изключена, когато взискателят не може да предприема действия, поради наличието на процесуална пречка, обусловила спирането на производството, но когато самото спиране е резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на указания преклузивен срок, взискателят не поиска възобновяване и то чрез конкретно изпълнително действие, то съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактическия състав на основанието за прекратяване. По тези съображения, твърди, че към датата на възобновяване на изпълнително дело № 1145/12 г. – 22.01.2018 г. то е било перемирано по силата на закона към 04.07.2015 г., а изпълняемото право по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№ 56175/11 на СРС, 35 състав е било погасено по давност към 01.06.2017 г. за главницата на основание чл.110 ЗЗД, а за лихвите към 01.06.2015 г. Поддържа се, че твърдението на съда постановил съдебното решение, че с извършване на плащанията ищцата е направила признание за дължимост на претендираните вземания, не кореспондира с изложените факти и твърдения с исковата молба. Твърди, че плащанията извършени от ищцата са в условията на принуда и са извършвани добросъвестно. Поддържа се, че съдът не прави разлика между изпълнителни действия и постигнато извънсъдебно споразумение.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът и чрез своя процесуален представител депозира отговор. Счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно, мотивирано, обосновано, законосъобразно и постановено при спазване на всички процесуални правила. Поддържа 2 правилност на извода на съда, че не е налице изтекла погасителна давност за вземането.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Производството по изпълнително дело № 1145/2012 г. по описа на ЧСИ С. Я. е образувано на 02.04.2012 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 05.01.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от същата дата, постановена по гр.д.№ 56175/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, както следва: сумата от 59 100,23 евро-просрочена главница, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 16 779,59 евро-лихва за периода от 04.05.2011 г. до 12.12.2011 г. включително, сумата от 161,05 евро –заемни такси, както и сумата 2974,46 лв. държавна такса.
В молбата взискателят е посочил изпълнителен способ и е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
На 04.04.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.А. С., получавано от нейния работодател „Летище София“ ЕАД. Видно от отговора на работодателя от 05.04.2012 г., същият е уведомил съдебния изпълнител, че пристъпва към 3 ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, докато лицето е на постоянен трудов договор с дружеството, като удържаните суми ще се превеждат по посочената от съдебния изпълнител банкова сметка.
Изпратената на регистрирания настоящ адрес на длъжника, съобразно извършената справка от съдебния изпълнител, покана за доброволно изпълнение е върната от адреса в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Б, ет.1, ап.30 в цялост, с отбелязване от 07.04.2012 г., че лице с имена С.А. С. никога не е живяла на този адрес и е непозната, включително по данни на собствениците на апартамента.
На 05.04.2012 г. е вписана възбрана върху апартамент № 30, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Б, ет.1.
Изпратената на регистрирания постоянен адрес на длъжника, съобразно извършената справка от съдебния изпълнител, покана за доброволно изпълнение е върната от адреса в гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Г, ет.2, ап.64 в цялост, с отбелязване от 07.05.2012 г., че лице с имена С.А. С. не живее на адреса. Апартаментът бил собственост на друго лице.
На 19.05.2012 г. чрез работодателя на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен за насрочения за 01.06.2012 г. от 11 часа опис и оценка на ипотекирания имот.
На 23.05.2012 г. длъжникът и ищца в настоящото производство е депозирала лично молба по изпълнителното дело, с която е заявила искане сумата в размер на 1200 лв. по нейна запорирана сметка в банка ОББ да бъде усвоена.
На същата дата-23.05.2012 г. е съставен протокол, подписан лично от длъжника С.А. С., която с подписа си е удостоверила, че се е запознала с материалите по изпълнителното дело и е получила призовка за доброволно изпълнение.
С молба от 30.05.2012 г. длъжникът е заявил искане за отмяна на насрочения опис, тъй като на същата дата е внесла сума в размер на 1000 лв. и се задължава да внася всеки месец между 800 и 1000 лв. от 15-то до 30-то число. Внасянето на сумата е удостоверено с ПКО от 30.05.2012 г., след което и видно от отбелязването върху изпълнителния лист е извършено плащане към кредитора.
Реализиран е и запора върху трудовото възнаграждение, като на 4
28.05.2012 г. е постъпила по сметка на съдебния изпълнител и сума в размер на 450 лв., на 26.07.2012 г.-сума от 300 лв. С писмо от 04.09.2012 г. „Летище София“ ЕАД е уведомило съдебния изпълнител, че спира удръжките и преводите по наложения запор, поради прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника.
На 01.06.2012 г. е извършен опис на съсобствения на длъжника недвижим имот ап.№ 30, гр.***, ж.к. „***“.
На 27.06.2012 г. е наложен запор върху всички банкови сметки на С.А.
С. в „Обединена Българска Банка“ АД.
В периода от 30.05.2012 г. до 16.09.2019 г. включително, видно от извършените отбелязвания по изпълнителния лист, по изпълнителното дело са постъпвали частичния плащания.
На 06.06.2013 г. кредиторът е депозирал молба, с която е заявил искане за извършване на нова оценка и насрочване на публична продан на ипотекирания недвижим имот. На 17.06.2013 г. е насрочена публична продан, а на 04.07.2013 г. производството по изпълнителното дело е спряно по искане на взискателя на основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК, поради подписано на 12.06.2013 г. извънсъдебно споразумение с длъжника.
С молба от 05.11.2013 г. ищцата-длъжник е поискала вдигане на запорите върху сметките й в ОББ, тъй като има сключено споразумение с кредитора и превежда суми редовно. В периода, през който изпълнителното дело е било спряно, плащанията на суми по него са продължили.
На 23.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника С. в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 22.01.2018 г. е възобновено производството по изпълнителното дело.
Взискателят с молба от същата дата е поискал изготвяне на нова оценка и насрочване на публична продан. С разпореждане от 16.07.2019 г. съдебния изпълнител е насрочил публична продан, която е осъществена успешно на 19.09.2019 г.
На 30.09.2019 г. длъжникът С.А. С. е предявила иска си срещу „Банка ДСК“ АД.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че вземането на ответника не е 5 погасено по давност и е отхвърлил предявените искове като неоснователни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
Искът е процесуално допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.
От доказателствата по делото се установява, че на 23.05.2012 г. на длъжника - ищцата по настоящото дело С.А., е връчена редовно покана за доброволно изпълнение, като с подписът си същата е удостоверила, че се е запознала с материалите по делото, т.е. включително и с намиращите се в него заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 05.01.2012 г. Срокът за възражение е изтекъл съответно на 06.06.2012 г. и считано от 07.06.2012 г. заповедта е влязла в сила по отношение на ищцата. В исковата молба се съдържа признание, че ищцата не е подавала възражение срещу издадената заповед, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл.422 ГПК.
От тази дата-07.06.2012 г. и спрямо длъжника – ищцата по делото е започнала да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. За срока на давността- Решение № 37 от 24.02.2021 6 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.
Разпечатката съдържа 52 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bfe7b17-1551-4f88-ab65-5a2c053dab9b