Решение № 15794 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15794 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря ББ.Л.К. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110134951 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

19.08.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Биляна Кирилова

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 34951 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „............ ЕАД, с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ............., представлявано от управителя Д.Б.Б., против П. И. Д., с ЕГН **********, от гр. София, .............., за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 7 712,36 лв. - главница за периода от 20.05.2021 г. до 20.06.2026 г., по договор за потребителски кредит № PLUS17097409 от 25.06.2019 г., сключен между „............“ и П. И. Д., приложение № 1 от 11.04.2022 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между „............“и „............ ЕАД, сумата от 2 544,94 лв. - договорна лихва от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., със законната лихва върху главницата от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, а при условие на евентуалност исковите претенции са предявени като осъдителни.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 11.04.2022 г. бил подписан договор за цесия към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г. между „............“ и ищеца, по силата на който „............“ прехвърлило на ищеца вземането си срещу П. И. Д., възникнало от договор за потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г. при общи условия, сключен между „............“ и П. И. Д.. За извършеното прехвърляне ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., „............“ предоставило на П. И. Д. кредит в размер на 10 000 лв. Договорена била застрахователна премия в размер на 4 704 лв.

Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се твърди, че страните по договора за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с договорна лихва в размер на 5 694,56 лв. на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 242,84 лв., първата от които платима на 20.07.2019 г., а последната вноска с падеж 20.06.2026 г. Излага твърдения, че ответникът не изпълнявал задълженията си в срок, като изпаднал в забава, за което дължал и лихва за забава в размер на 932,93 лв. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 16.02.2023 г. Излагат се твърдения, че е ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 12497/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.

И. Д..

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции. Прави възражение за недействителност на процесния договор, с оглед 2 на неправилно изчислен годишен процент на разходите, с включени такса ангажимент и застрахователна премия. Оспорва клаузата за такса ангажимент като нищожна, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като твърди, че съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и комисиона. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415 ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 12497/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 19.04.2023 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11092, по силата на която П. И. Д., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на „............ ЕАД сумата от 7 712,36 лв. - главница за периода от 20.05.2021 г. до 20.0.62026 г., по договор за потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., сключен между „............“ и П. И. Д., приложение № 1 от 11.04.2022 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между „............“и „............ ЕАД, сумата от 2 544,94 лв. договорна лихва от 20.05.2021 г. до 16.02.2023 г., със законната лихва върху главницата от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 250,97 лв. – направени по делото разноски от направените разноски в общ размер от 273,80 лв., от които: сумата от 223,80 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за сумата от 932,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.05.2021 г. до 07.03.2023 г. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „............ ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същевременно по повод на указанията, дадени с Определение № 10506 от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 9903/2023 г. по описа на СГС, на 28.02.2024 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6573, с която е осъдил П. И. Д. да заплати на „............ ЕАД сумата от 932,93 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.05.2021 г. до 07.03.2023 г., както и сумата от 22,83 лв. – разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. На 25.03.2024 г. срещу последната заповед е подадено възражение от длъжника.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г., се установява, че „............“ е предоставило на П. И. Д. кредит в размер на 10 000 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.04.2026 г. на 84 равни месечни вноски, включващи лихва и главница, всяка вноска в размер на 242,84 лв. Договорът за 3 потребителски кредит е сключен при общи условия и към него е сключен договор за застраховка от същата дата, за което е бил издаден сертификат № PLUS-17097409, като по договора за потребителски кредит застрахователната премия е в размер на 4 704 лв.

От представения заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., е видно че между „............“ и „............ АД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, а от представения заверен препис от приложение № 1 към договора, е видно, че със същия „............“ е прехвърлило на „............

ЕАД вземанията си към ответника в общ размер на 10 358,39 лв., в която е включена сумата от 7 712,36 лв. за главница, сумата от 2 544,94 лв. – остатък от договорна лихва и сумата от 101,09 лв. – остатък от лихва за просрочие. От представения заверен препис от уведомление за прехвърляне на вземане и разписка е видно, че „............ ЕАД е изпратило уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а от представения препис от известие за доставяне се установява, че лицето е било уведомено на 28.04.2022 г. Като доказателство по делото е прието и потвърждение за извършената цесия.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че с платежно нареждане за кредитен превод № 5405558 „............“ е превело по банковата сметка на ответника сумата от 9 650 лв. с основание: „съгласно Договор № PLUS-17097409“, като преведената сума представлява нетен размер между стойността на кредита и такса ангажимент. Вещото лице също така установява, че неплатеният остатък по главница е в размер на 7 656,36 лв., като по погасителен план обхваща периода от 20.11.2021 г. до 20.06.2026 г., а с включена застраховка кредит от 56 лв. дължимата главница е в размер на 7 712,36 лв. Размерът на неплатената договорна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.06.2026 г. по погасителен план вещото лице определя на 2 544,94 лв., а обезщетението за забава за периода от 21.11.2021 г. до 08.03.2023 г. върху главницата от 7 656,36 лв. – на 1 026,20 лв., като за същия период обезщетението за забава върху главницата от 7 712,36 лв.

– на 1 033,71 лв. В ГПР в размер на 16,29 % е включена само такса ангажимент, а размерът на ГПР с включена такса ангажименти и застрахователна премия вещото лице определя на 27,85 %.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит № PLUS-17097409 от 25.06.2019 г. се установява, че между „............“ и ответника е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски паричен кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните, независимо, че договорът е именуван „договор за потребителски паричен кредит“. Не се спори, че „............“ е предоставило на ответника кредит в размер на 10 000 лв., от която е удържало сумата от 350 лв. за такса ангажимент.

Спори се за наличието на нищожни клаузи в сключения между страните договор.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит 4 предвижда такава възможност. В чл. 16 от общите условия към представения договор за потребителски кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърли вземането си срещу длъжника на трето лице.

Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът „Агенция за прехвърляне на вземания“ ЕАД, от името на цедента, по силата на § 7, ал.10 от рамковия договор за цесия, се е задължил да изпрати писмено уведомление до длъжника, за да го уведоми за прехвърлянето.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „............“, чрез ищеца, на длъжника – ответник в настоящото производство, като по делото се представи и доказателство, установяващо писмено потвърждение от страна на „............“ за извършеното уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99 от ЗЗД прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника.

Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът доказа извършеното прехвърляне на вземането, поради което за съда се налага извод, че договорът за цесия е породил правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит.