Решение № 22 от 30.12.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Етрополе, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20251830200092 по описа за 2025 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от С. Х.

С., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ******** – чрез неговия пълномощник адв. Е. Н. У. от САК, срещу Наказателно постановление № 250263-000407/09.09.2025 г., издадено от Началника на РУ – Етрополе при ОД МВР – София.

В жалбата се навеждат доводи за това, че описаната в оспорваното НП и АУАН фактическа обстановка, не отговаря на действителната такава, тъй като жалбоподателя е бил с поставен колан, който е премахнал едва след като е бил спрян от служителите на МВР; че не отговаря на действителното положение, че полицейския служител А. В. В. е бил свидетел при установяването на нарушението, тъй като той е отишъл при колата на жалбоподателя едва след като е бил спрян от другия полицейски служител и че не е обсъден въпросът за приложението на чл. 28 ЗАНН. С оглед на това жалбоподателят моли съдът да отмени оспорваното от него НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от пълномощника си – адв. Е. Н. У. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява. С писмото, което жалбата е изпратена в РС – Етрополе, ведно с 1 цялата административнонаказателна преписка се излага становище за законосъобразност и правилност на оспорвания индивидуален административен акт; твърди се, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материални закон; прави се искане за потвърждаване на оспорваното наказателно постановление и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са приобщени следните документи: наказателно постановление № 25-0263000407/09.09.2025 г. на Началник РУ – Етрополе при ОД МВР – София, ведно с разписка за връчването му – във вид на заверено копие; АУАН, Серия GA № 4448007 с дата 25.08.2025 г. /електронен вариант/ - във вид на оригинал; заверено копие на заповед № 517з-7012/17.12.2021 г. на Директора на ОД МВР – София; заверено копие на заповед № 517з-1789/02.05.2025 г. на Директора на ОД МВР – София; справка – разпечатка относно връчването на оспорваното НП; справка от Началника на РУ – Етрополе с вх. № 2847/06.11.2025 г. относно заплащането на наложената с оспорваното НП глоба; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; пълномощно за процесуалното представителство на жалбоподателя, ведно с договор за правна помощ и съдействие.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е образувано административно – наказателното производство – Г. И. Ц. и А. В.

В., които заявили, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил спрян от св. Ц., който е възприел факта, че водачът му е без поставен обезопасителен колан по време на управлението му; че св. Ц. е споделил това със своя колега – св. А. В. и за това е съставен процесния АУАН, въз основа на който е издадено оспорваното НП.

По делото като свидетел /при режим на довеждане от страна на жалбоподателя/ е разпитана П. Г. Г. /съпружеска съжителка на жалбоподателя/, която заявява, че по време на управлението на автомобила С.

С. е бил с поставен обезопасителен колан и че го е свалил в момента, в който е бил спрян за проверка от св. Ц., за да може да извади портфейла с личните си документи, който е бил в задния джоб на панталона му.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За времето от 20,30 часа на 25.08.2025 г. до 08,30 часа на 26.08.2025 г. свидетелите Г. И. Ц. и А. В. В. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – нощна смяна. Около 21,18 часа на 25.08.2025 г. двамата горепосочени се намирали на бул. „Партизански“ при частен дом № **, в гр. Етрополе, обл. Софийска, където били изградили точка за контрол на 2 пътното движение. По същото време и на същото място, свидетелите Ц. и В. забелязали движещ се по булеварда, в посока към спортна зала „Чавдар“, лек автомобил марка „О.“ модел „А.“ с рег. № ********, управляван от С. Х. С., който бил без поставен обезопасителен колан. Като пътник в автомобила се возела св. П. Г. Г. – съпружеска съжителка на жалбоподателя. Св. Г. Ц. решил да извърши проверка на водача на посоченото МПС, поради което му подал сигнал със стоп-палка по образец. Тъй като вече било тъмно св. Ц. подал и светлинен сигнал на водача С. с помощта на фенерче. При осветяването на последния, св. Ц. ясно видял, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан. Последният се подчинил на даденото му полицейско разпореждане, отбил в дясно на пътното платно и преустановил движението на управлявания от него автомобил. В хода на извършената проверка св. Ц. запитал водача С. защо е без поставен колан, като той му заявил, че го е свалил, за да може да извади документите си за проверка. От тях по безспорен начин се установили самоличността на жалбоподателя и собствеността на управляваното от него МПС. Предвид обстоятелството, че водачът С. не бил поставил обезопасителния си колан в момента, в който бил спрян за проверка от св. Г. Ц. същият му обяснил, че ще му бъде съставен АУАН за това и го помолил да го придружи до полицейския автомобил, където се намирал св. А.

В., на който св. Ц. обяснил какво нарушение е констатирал.

С оглед горното св. Ц. съставил на жалбоподателя съставил АУАН Серия GA № 4448007 с дата 25.08.2025 г. /електронен вариант/ за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Според описателната част на акта нарушението било извършено от С., на 25.08.2025 г., около 21,18 часа, в гр. Етрополе, на бул. „Партизански“, при частен дом № **, с посока на движение към с бул. „Малки Искър“, с посока на движение към спортна зала „Чавдар“, като водач на лек автомобил „О.“ с рег. № ********, собственост на П.Г. Г. Като фактически констатации относно извършеното нарушение било посочено, че водачът управлява горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила.

Актът бил подписан от актосъставителя и св. А. В. В. – в качеството му на свидетел при установяване на нарушението. След това актът бил предоставен за подпис на жалбоподателя, който саморъчно направил следните възражения по него: „При спирането от полицаите си свалих колана, за да си извадя документите от задния джоб и бях набеден, че шофирам без колан“.

На 09.09.2025 г. Началникът на РУ – Етрополе при ОД МВР – София /в качеството си на административнонаказващ орган/, издал оспореното НП № 25-0263-000407, с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации и описателна част на нарушението, посочени в горния АУАН, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

Със същото наказателно постановление, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на водача – жалбоподател били отнети общ 10 контролно 3 точки.

На 15.10.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя, който подал жалба срещу него на 27.10.2025 г. – чрез Началника на РУ - Етрополе.

Горната фактическа обстановка съдът извежда въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

От показанията на разпитаните свидетели Г. И. Ц. и А. В. В., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в тези показания информация. С оглед на това съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото. В този смисъл съдът счита за нужно да посочи, че не кредитира показанията на св. П.

Г. Г. на първо място поради установената лична семейна връзка между нея и жалбоподателя, която обосновава наличието на заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото. На следващо място следва да се отбележи, че изложените от нея обстоятелства относно това, че С. е свалил поставения обезопасителен колан непосредствено при спирането му от св. Ц. са обективно нелогични. Липсва формална и житейска логика в това, при все, че като водач на МПС си наясно, че същото следва да се управлява с поставен обезопасителен колан, да премахнеш същия непосредствено при спирането ти за проверка от надлежен орган на властта.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл следва да се посочи, че остават необосновани и неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че към момента, в който същият е бил спрян за проверка, той е бил с поставен обезопасителен колан. От възприетата от съда фактическа обстановка, подробно описана по – горе, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е бил без поставен такъв колан. Както вече беше посочено по – горе твърденията на жалбоподателя за това, че е свалил колана, за да извади личните си документи са формално нелогични и необосновани. В този смисъл такива се явяват и показанията на св. П.Г. за тези обстоятелства. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в хода на производството по делото, от страна на жалбоподателя, не беше оборена презумпцията на чл. 189, ал. 2 4

ЗДвП, касаеща доказателствената стойност на съставения АУАН.

С оглед горното и преценявайки фактите по делото, и доводите на страните, съдът приема за установено, от ПРАВНА СТРАНА, следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.