Решение № 3119 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3119 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245330101923 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба на съсобственост по чл. 34 ЗС и на наследство по чл. 69 ЗН на следните недвижими имоти:

I. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/05.10.2006г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със Заповед № 187860-19.09.2018г. на Началник на СГКК-Пловдив, адрес на имота:***** самостоятелният обект се намира на етаж 7 /седми/ в сграда с идентификатор ******, предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:

1 /едно/, посочена в документа площ: 73.05 кв.м. /седемдесет и три цяло и пет стотни квадратни метра/, прилежащи части: избено помещение № 14 /четиринадесет/, с площ от 7.63 кв.м.

/седем цяло и шестдесет и три стотни квадратни метра/, както и 5.441% /пет цяло четиристотин четиридесет и една хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *****; над обекта: няма;

II. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/05.10.2006г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 27.09.2017г., адрес на имота: ****** в сграда с идентификатор *******, предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ******/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 69.70 кв.м. /шестдесет и девет цяло и седемдесет стотни квадратни метра/, прилежащи части: изба № 10 /десет/, с площ от 5.3 кв.м. /пет цяло и три стотни квадратни метра/, както и 5.88% /пет 1 цяло осемдесет и осем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

********; под обекта: ******; над обекта: *******

Ищцата Д. Г. И., ЕГН ********** иска допускане на съдебна делба с ответника К. В.

Ж., ЕГН ********** на имот с идентификатор ****** при квоти 5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника, а на имот идентификатор ***** при квоти 2/18 ид.ч. за ищцата и 16/18 ид.ч. за ответника.

Ответникът К. В. Ж. не оспорва, че страните са съсобственици на имот идентификатор ***** при посочените в исковата молба квоти, като също иска този имот да бъде допуснат до делба. Възразява обаче, че е едноличен собственик на имот с идентификатор ***** на основание наследство и изтекла в негова полза придобивна давност.

По указания на съда относно делбата на имот с идентификатор***** е конституиран В. К. Ж., който в писмен отговор сочи, че едноличен собственик на имота е неговият баща К. В. Ж..

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делба следва да се допусне при поисканите квоти, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с иск за делба на два имота, като делбата на имот с идентификатор ***** е в хипотезата на безспорна съсобственост. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищцата Д. Г. И. е придобила 5/6 идеални части от правото на собственост по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ******* г. от прехвърлителя И. Г. Г., неин брат.

Последният се легитимира като собственик по силата прекратена съпружеска имуществена общност (СИО) и наследство. Имотът е придобит по силата покупко-продажба по време на брака му с ***** г. Последната е оставила за наследници – преживелия си съпруг И. Г. Г. и баща си ответникът К. В. Ж.. Бракът е продължим повече от десет години, поради което преживелият съпруг е придобил 2/3 от притежаваната от съпругата 1/2 ид.ч. от правото на собственост. Ето защо делбата на този имот следва да се допусне при поисканите квоти.

По отношение на с идентификатор ***** с установява следната фактическа обстановка.

Имотът е придобит по силата на покупко-продажба от 03.05.2005г. от К. В. Ж. в режим на СИО със съпругата му И.Т. Ж., поч. на ***** И.Т. Ж. е оставила за наследници преживелия си съпруг К. Ж. и две деца ответникът В. Ж. и А. Ж.-Г., като правото на собственост между тях се разпределя при квоти от 4/6 ид.ч. за преживелия съпруг и по 1/6 ид.ч. за низходящите наследници. Както бе вече посочено А. Ж.-Г. е починала на *****г., като е оставила за наследници – преживелия си съпруг И. Г. Г. и баща си ответникът К. В.

Ж.. Като притежаваната от нея 1/6 ид.ч. се разпределя в съотношение 2/3 за съпруга и 1/3 за бащата, на основание чл. 9, ал. 2 ЗН. Така И. Г. Г. е придобил 2/18 ид.ч. от имота по наследство от своята съпруга. И. Г. Г.е починал на *****г., като е наследен от своята сестра ищцата Д. Г. И., която се легитимира като собственик на 2/18 ид.ч. от имота.

Правата на ищцата произтичат изляло от правата, които съпругата на нейния брат ( дъщеря на ответника ) е придобила по наследство от своята майка. Ответникът К. В. Ж. е признат са за собственик на 1/3 ид.ч. от имота на основание изтека придобивна давност по силата на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, вписан като акт №*****г. Въпросната 1/3 ид.ч. е частта на придобита от низходящите наследници на И. Т. Ж., а именно В. Ж. и А. Ж.-Г..

Спорът по делото се концентрира до наведеното от ответника К. В. Ж. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Настоящият съдебен състав приема наведеното 2 възражение за изтекла придобивна давност за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Според разясненията на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

В разглежданата хипотеза презумпцията по чл. 69 от ЗС е оборена. Водещ критерий за тази преценка е основанието, на което е установена фактическата власт върху имота, което за ответника К. В. Ж. е наследствено правоприемство, що се отнася до спорните идеални части. Това е така, тъй като преживелият съпруг и низходящите наследници имат общ наследодател. Следователно, за да придобие придобитите по наследство от низходящите наследници идеални части, преживелият съпруг следва да демонстрира промяна в намерението (interversio possessionis) за своене на имота спрямо съсобственика си.

Относим за преценката дали съсобствеността произтича от наследство е моментът на откриване на наследството на съпругата И. Т. Ж., починала на **** г. Това е така, тъй като наследниците могат да присъединят и поначало продължават владението на своя праводател такова, каквото е било то. Ето защо низходящите наследници на И. Т. Ж. – В. Ж. и А. Ж.-Г., са продължили нейното владение. Респективно, преживелият съпруг на А. Ж.-Г. – И. Г. Г., се намира в същото правно положение и в същото състояние на съсобственост, каквото е имала тя с нейния баща. Ищцата е единствен наследник на преживелия съпруг И. Г. Г. и встъпва в неговите права. Ето защо, за да бъде придобит имотът по давност от ответника К.

В. Ж., същият следва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо своята дъщеря или спрямо някои от нейните правоприемници, считано от момента, в който започва да тече давността. В противен случай, дори и да е упражнявана фактическа власт върху имота, същата е с правните белези на държане, що се отнася до чуждите идеални части.

В разпита си свидетелите Г. Г. и В. Г. не сочат факти в тази насока. Същите излагат, че имотът не е пригоден за живеене, като твърдят, че само К. Ж. има ключ от него. Вторият свидетел описва ситуация, при която ответникът отказал да даде ключ от имота на своя син В. Ж., което обстоятелство е без правно значение, що се отнася до правата на ищцата в страната. Нещо повече, налице е сериозно съмнение във верността на свидетелските показания в тази им част, тъй като В. Ж. заема позиция, че именно неговият баща е собственик на имота. Дори обаче К. Ж. да е демонстрирал присвоително намерение спрямо един от съсобствениците си, то това няма никакво правно значение за другия.

Следва да се посочи, че е напълно недопустимо и алогично от житейска и правна страна, що се отнася до единия от делбените имоти, да бъдат зачетени правата на К. Ж., произтичащи от това, че същият е наследник на своята дъщеря (т.е. да получи дял от придобития по време на брака в режим на СИО имот), а за другия имот да се приеме, че К. Ж. е едноличен собственик, като се отричат правата, които неговата дъщеря е придобила 3 по наследство. И двамата съделител се явяват наследници на А. Ж.-Г..

Ето защо делата следва да се допусне между ищцата Д. Г. И. и ответника К. В. Ж. при посочените в исковата молба квоти.

Според разясненията на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт се ползва единствено с легитимиращо действие досежно признатите с него права, като при спор за собственост лицето, в чиято полза е издаден, следва да докаже правопораждащите собствеността юридически факти.

Що се отнася до правното положение на В. К. Ж., същият изобщо не следвало да участва като страна по това дело. Когато един от наследниците се е снабдил с КНА, а искът за делба е предявен от друг наследник, какъвто е процесният случай, останалите наследници нямат качеството на задължителни необходими другари в делбата. Това е така, тъй като съделителят, който е предявил иска за делба, може да заяви само своите права по наследство, от една страна, а от друга, КНА се ползва с легитимиращо действие по отношение на лицето, в чиято полза е издаден. Останалите наследници, който не са оспорили КНА, не следва да се привличат като страни в процес, в който самите те не твърдят да имат права. В този смисъл е трайната съдебна практика, напр. решение № 230 от 23.04.2025 г. по гр. д. № 4785 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, с което е разгледан напълно идентичен на процесния казус относно легитимацията на страните в първата фаза на делбения процес. С него е прието, че тези наследници, не са задължителни необходими другари.

В случая обаче искът за делба е предявен и против В. К. Ж., макар да не е било необходимо участието му по делото. Същият зачита издадения в полза на неговия баща КНА, поради което делбата следва да се допусне без негово участие.

Съдебното решение за допускане на делба има характер на уважен положителен установителен иск за собственост, поради което по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен издадения в полза на К. Ж. констативен нотариален акт до обема права, признати в полза на ищцата.