Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4912 от 29.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1883/2022
Вид
Решение № 4912
Подписан
29.07.2025
Състав
Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 285 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 292, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Закон за наследството
  • чл. 30 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 4912 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20221100101883 по описа за 2022 година

Ищците Д. П. и Р. З. П. са предявили срещу ответника Г. К. З. обективно и субективно съединени осъдителни искове (съобразно депозираната на 27.07.2022 г. уточняваща молба) с правно основание чл. 79, ал.

1, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД за заплащане от ответника на всеки от ищците на сумата от по 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е.И. П. (баща на ищците) поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане от ответника на всеки от ищците на сумата от по 3 084.00 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2022 г. до пълното изплащане на сумата.

Претендират разноски.

При условията на евентуалност ищците Д. П. и Р. З. П. са предявили срещу ответника Г. К. З. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на горепосочените суми.

За обосноваване на исковата претенция ищците са навели фактически твърдения за: качеството им на наследници по закон на баща им Е.И. П., 1 починал на 03.05.2017 г. в страната; дадени от техния наследодател на ответника Г. З. пълномощия за извършване на различни действия, включително и за теглени на парични средства от банкови сметки, с пълномощно от 30.01.2017 г. и постигнато помежду им устно съгласие с възлагане на поръчка за осъществяване на действията по пълномощното за осигуряване на необходимата издръжка на наследодателя им и закупуване на жилище; извършени през периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. от банкови сметки на наследодателя им Е. П. тегления на суми от ответника и превод на такава по негово банкова сметка общо в размер на 49 200 щатски долара, връщането на които от ответника е поискано приживе от техния наследодател, намирал се във влошено здравословно състояние; съставено от последния саморъчно завещание в полза на ответника Г. З., което е за част от наследството на баща им Е. П. и не включвало вземанията му за парични суми, включително и за тези от банковите му сметки, а при евентуалност защита на накърнените им наследствени права с посоченото саморъчно завещание с предявен от тях против Г. З. иск по чл. 30 от ЗН, предмет на гр. дело № 13716/2017 г. на СГС, ГО, I-8 състав.

Ответникът Г. К. З. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Наведени са възражения и за недопустимост на производството поради: липса на активна процесуална легитимация на ищците от извършеното завещателно разпореждане от техния наследодател в негова полза; липса на правен интерес за ищците от предявените искове, предвид характера на пълномощията и отпадане на качеството им на кредитор за претендираните вземания с пораждане действието на завещателното разпореждане в негова полза.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че Д. П. и Р. З. П. са наследници по закон – синове на Е.И. П., починал на 03.05.2017 г. в гр. София, както и че със саморъчно завещание от 29.03.2017 г., Е.И. П. се е разпоредил за след смъртта си в полза на Г. К. З., използвайки израза: "Завещавам моето движимо и недвижимо имущество след моята кончина, да бъде наследено от Г. К. З.".

Завещанието е обявено от нотариус Д.Д.чрез приетия като доказателство по 2 делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.

Не е спорно между страните по делото, че с пълномощно от 30.01.2017 г., с нотариална заверка на подписа с рег.№838/30.01.2017 г., удостоверена от нотариус В.Г. с рег.№340 на НК, Е.И. П. е упълномощил ответника Г. К. З. да го представлява, включително и като се разпорежда със суми от неговите банкови сметки. От представените по делото писмени доказателства (справка салда по сметки, платежни нареждания и др.) се установява, а същото обстоятелство не се и оспорва от ответника, че в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. ответникът Г. К. З. е изтеглил от банковите сметки на Е.И. П. сума в общ размер от 49 200 щатски долара. От представеното по делото нареждане за презграничен превод от 27.03.2017 г. (лист 86 от делото) се установява, че на 27.03.2017 г. е извършен превод от банковата сметка на Е.И.

П. в «Уникредит Булбанк» АД по банкова сметка на ответника Г. К. З. в «Райфайзен Банк» АД на сумата от 40 000.00 щатски долара с посочено основание за плащане «захранване», след «продажба на имот».

Видно от представената по делото декларация от 21.04.2017 г. с нотариална заверка на подписа с рег.№316/21.04.2017 г., удостоверена от нотариус В.Г. с рег.№340 на НК (лист 19 от делото), Е.И. П. е оттеглил даденото пълномощно на ответника Г. К. З. от 30.01.2017 г.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№24/13.01.2022 г. издадено от Столична община – район «Триадица» се установява, че Е.И. П. е починал на 03.05.2017 г., като е оставил за свои наследници по закон ищците - Д. П. (син) и Р. З. П. (син).

С решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Д. П. и Р. З.

П. срещу Г. К. З. субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 28 от ЗН – за намаляване на завещателно разпореждане:

Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П., обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г., до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на наследодателя, включващо се в наследствената маса.

Решението е обжалвано от ищеца Р. З. П. с доводи за неправилност, по повод на което е образувано в. гр. д. № 1125/2022 г. по описа на САС.

3

С решение № 1394 от 21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд постановено по в. гр. д. № 1125/2022 г. е потвърдено решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав.

С Решение №509/30.07.2024 г. постановено по гр.д.№1635/2023 г. по описа на ВКС, І-во гр.отделение, е отменено въззивно решение № 1394 от 21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд постановено по в. гр. д. № 1125/2022 г., с което е потвърдено решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. З. П. против Г. К. З. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 28 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане:

Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П., обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г., включително и в частта му за разноските, и е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 1/3 ид. ч. универсалното завещателно разпореждане на Е.И. П., починал на 3.05.2017 г., извършено със саморъчно завещание от 29.03.2017 г. в полза на Г. К. З., като е възстановена на Р. З. П. запазената 1/3 ид. част от наследството на баща му Е.И. П., починал на 03.05.2017 г.

Установява се от представената по делото нотариална покана, връчена на ответника Г. К. З. на 16.04.2018 г., видно от извършеното удостоверяване от нотариус В.М. с рег. №053 на НК, че ищците Д. П. и Р. З. П. са поканили ответника да им предостави отчет и разходооправдателни документи за начина, по който са изразходвани, изтеглените от банковите сметки на Е.И. П. парични средства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД При доброволното представителство представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания. Учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на представителя. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си, да постигне един желан правен резултат. За да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки от негово 4 име чрез пълномощника.

Тази едностранна сделка никога не се осъществява сама за себе си - тя е имплицитно свързана със сключване на мандатно правоотношение между пълномощника (довереник) и упълномощителя (доверител), по договор за поръчка, за чиято действителност законът не изисква спазване на някаква форма. Тази сделка е причината за другата, упълномощителната сделка, съществуването на която би било безсмислено, ако не бе налице мандатно правоотношение, чиято реализация упълномощаването обслужва.

Предмет на договора за поръчка е извършване на определени по съдържанието си правни действия. Фактическото действие по получаване на парична сума не отговаря на това изискване, поради което само по себе си не обосновава мандатно правоотношение. Нормата на чл. 285 ЗЗД свързва получаване на средства с договора за поръчка, но и изрично предписва основанието за това - да са необходими за изпълнение на възложеното действие. В тази връзка и присъщото за мандатното правоотношение правомощие за разпореждане с предоставените средства и задължение за съхранение на полученото се явява средство за изпълнение на възложеното правно действие, каквото обаче в случая не се установява.

Договорът за поръчка по правило е неформален. Съгласно разпоредбата н а чл. 284, ал. 1 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а съгласно ал. 2 - довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Това задължение за действие може да бъде изпълнено само с активни действия от страна на довереника, като именно той носи доказателствената тежест за установяването им.

В конкретния случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът Г. К. З. е изтеглил от банковите влогове на Е.И. П.

(баща на ищците) през процесния период обща сума в размер на 49 200.00 щатски долара, въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№838/30.01.2017 г., удостоверена от нотариус В.Г. с рег.№340 на НК.

Въз основа на това пълномощно за ответника е възникнала представителна власт да се разпорежда с паричните суми по влоговете на Е.И.

П. от негово име и за негова сметка, т. е. да извършва правни действия с правни последици направо за упълномощителя (чл. 36, ал. 2 ЗЗД).

5

Според константната практика на ВКС, обективирана в решение № 225 от 28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г . на ІІ т. о.; решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ІV г. о.; решение № 63 от 22.04.2021 г. по гр. д. № 2380/2020 г . на ІІІ г. о. и др., чрез упълномощаването като едностранна сделка се създава само представителната власт на пълномощника, а задължението на последния да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, които почти винаги се обективират от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор. Едва с упражняването на представителната си власт, която може да включва теглене на парични суми по банкови влогове на упълномощителя, пълномощникът се обвързва с договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването правни действия, ако не е установено нещо друго за вътрешните отношения между страните във връзка с упълномощителната сделка.

В последната хипотеза, в която пълномощникът е извършил правните действия, за които е упълномощен, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че вътрешните отношения са подчинени на правилата на договора за поръчка. Според тези правила, когато правата по пълномощното са упражнени и пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя определени парични суми, за него възниква задължение да отчете (предаде) на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка с оглед създаденото с първото теглене мандатно правоотношение (чл.