Решение № 684 от 13.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Съдия:

Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20212120104934 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от “Теленор България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, против ДР. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б.***. В исковата молба се твърди, че между страните са сключени, както следва:

1. Договор за мобилни услуги № * и Договор за лизинг от 25.11.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги, на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *, (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат ALCATEL U5 Black.

Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 88.07 лв. с вкл. ДДС.

За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 40.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.09 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

2. Договор за мобилни услуги № * и Договор за лизинг от 16.02.2018г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *, (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 1

25.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат NOKIA 5 Black.

Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 214.77 лв. с вкл. ДДС.

За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 100.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Твърди се, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2019г. - м. май 2019г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

1. Фактура № */05.01.2019г., с падеж 20.01.2019 г., била издадена за отчетния период 05/12/2018-04/01/2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер * - месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и потребени услуги в размер на 1,99 лв. /Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв./, които били в общ размер на 22.81 лв. без вкл. ДДС - 27.37 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат ALCATEL U5 Black - 2.09 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер * - месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 1,99 лв. /Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв./, които били в общ размер на 27.81 лв. без вкл. ДДС 33.37 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 5 Black - 4.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, била 67.82 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 16.56 лв., претендираната сума по фактурата е 51.26 лв.

2. Фактура № */05.02.2019г., с падеж 20.02.2019г., била издадена за отчетния период 05/01/2019-04/02/2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер * - месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и потребени услуги в размер на 255,12 лв. /Разговори към „Грижа за клиента “ 0.12 лв. и Услуги с добавена стойност (SMS) 255.00 лв., които били в общ размер на 275.94 лв. без вкл. ДДС- 331.13 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат ALCATEL U5 Black - 2.09 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер * - месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.02 т./Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв./, които били в общ размер на 25.84 лв. без вкл. ДДС - 31.01 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 5 Black - 4.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена 2 във фактурата била в размер на 369.22 лв.

3. Фактура № **********/05.03.2019г., с падеж на 20.03.2019 г., била издадена за отчетния период 05/02/2019-04/03/2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер * - месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.06 лв. /Разговори към „Грижа за клиента“ 0.06лв./, които били в общ размер на 20.88 лв. без вкл. ДДС - 25.06 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат ALCATEL U5 Black 2.09 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер * - месечна абонаментна такса 25.82 лв. без вкл. ДДС - 30.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 5 Black - 4.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, била в размер на 63.12 лв.

Заявява се, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, при условията на които са ползвани процесните номера * и *, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал фактура № */05.05.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 310.97 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства ALCATEL U5 Black и NOKIA 5 Black в общ размер на 64.53 лв. с вкл. ДДС. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд- Бургас, въз основа на което беше образувано частно гражданско дело № 52/2021 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да се приеме за установено съществунето на наличието на вземане по частно гражданско дело № 52/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас против длъжника, за сумата от 859,10 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № */05.01.2019г., фактура № */05.02.2019г., фактура № **********/05.03.2019г., фактура № */05.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

В едномесечният срок ответната страна, чрез назначения от съда особен представител, е депозирала отговор, с който оспорва твърденията за незаплащане на задълженията от Д., респективно не са били налице основанията за предсрочно прекратяване на договорите. Въведени са възражения за нищожност на клаузите за неустойка, както и за погасителна давност.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1, чл. 92, всички от ЗЗД.

По делото са представени цитираните по- горе договори, сключени между страните, съгласно които ответникът е станал абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги, като титуляр на мобилни номера * и *. Приложени са и договори за лизинг от 25.11.2017г. и от 16.02.2018г., съгласно които на ответника са предоставени сочените мобилни устройства, като съобразно отразеното в края на съглашенията, удостоверено с подписа на ответника, съдът приема, че двата телефона са били предоставени на същия. Така описаните договори не са оспорени от страна на Д. и доколкото същите носят подписите на страните, съдът приема, че са налице валидни облигационни връзки по тези съглашения, по които ищеца е предоставил сочените мобилни услуги и устройства. Обстоятелството дали реално са използвани или не, е без правно значение в случая, доколкото между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по което ищеца е изпълнил задължението си да предостави услугите, предмет на договора. Дали другата страна- в случая ответника, ще ги използва реално, е въпрос на негова лична преценка, но дори и да не ги употреби, същият не е освободен от задължението си да заплати стойността им. В този смисъл месечните такси и лизинговите вноски са дължими от страна на Д. до прекратяване на договора или спиране на достъпа му до мобилните услуги. От ищецът се сочи, че на 06.04.2019 г., поради незаплащане на дължимите суми, достъпа е бил ограничен, поради което до тази дата от страна на Д. се дължи заплащане на месечните такси и лизингови вноски, обхващащи фактура № */05.01.2019 г. за отчетен период от 05.12.2018 г. до 04.01.2019 г., фактура № */05.02.2019 г. за отчетен период от 05.01.2019 г. до 04.02.2019 г., и фактура № */05.03.2019 г. за отчетен период от 05.02.2019 г. до 04.03.2019 г., на обща стойност 483,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за фактура № */05.05.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите в общ размер на 375,50 лв., съдът намира следното:

Съобразно чл.11 от общите условия на договорите, ищецът има правото да ги развали при неизпълнение на задълженията от страна на ответника, която причина се твърди от оператора, като ал.2 въвежда, че при такова прекратяване на договорните отношения, Д. дължал неустойка. В молба- становище от 30.03.2022 г. се твърди, че за упражняването на това право, ищеца бил уведомил ответника с покана за доброволно плащане от 06.04.2019 г., като бил предупредил, че при неизпълнение на задължението за заплащане в 10-дневен срок, счита договорите за прекратени. Доказателства, обаче, в тази насока не са ангажирани по делото. Въпросната покана не е представена, нито са ангажирани доказателства, че същата е достигнала до ответника и на коя дата. Липсата 4 на такива доказателства води до извода за неизразяване на ясна и недвусмислена воля на оператора, че същия прекратява договора след изтичане на 10-дневен срок от получаване на поканата. Всичко това налага извода, че не са изпълнени условията на чл.87 от ЗЗД. В този смисъл съдът няма основание да приеме за безспорно, че до ответника е стигнало уведомлението на ищеца за желанието му да прекрати договорните отношение по вина на последния поради неизпълнение на задължението му за заплащане на суми, съставляващи месечни такси и лизингови вноски. Това налага извода, че договорите между страните не са били прекратени, поради което и клаузите за неустойка не са породила действието си, съответно Д. не дължи заплащането на сумата от 375,50 лв. по фактура № */05.05.2019г. Предвид на това, че договорите са със срокове, които вече са били изтекли към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 06.01.2021 г., и като се вземе предвид, че за първи път ответника следва да се счита за узнал за упражнено право на прекратяване от ищеца, с връчване на препис от исковата молба на особения представител- 25.01.2022 г., то съдът счита, че облигационните връзки между страните не са били предсрочно прекратени, както твърди ищеца, а са прекратени с изтичане на срока на договорите. Ето защо за ответника не е възникнало задължението да заплаща търсената неустойка, поради което тази претенция не следва да бъде уважена. В този смисъл е безпредметно да се изследва въпроса дали клаузата за неустойката е нищожна или неравноправна.

С оглед уважаване на част от исковете следва да се пристъпи към разглеждане на възражението за погасяване по давност на тези везмания, които съдът намира, че са дължими. Изискуемостта на същите настъпва 15 дни след издаване на всяка от фактурите. Най- ранният момент е 15.01.2019 г.- падежа на първата фактура. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 06.01.2021 г., са изминали помалко от 2 години, поради което възражението в тази насока не следва да бъде споделено.