Решение № 39 от 26.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. „Св. Неделя“ № 7, чрез адв. А. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Г. Ц.

П., ЕГН **********, с адрес: ******, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 28885.92 лева, от която: 27275,16 лв. - главница; 810,62 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 20.10.2023 г. до 22.08.2024 г.; 140,58 лв.

- лихва върху просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.10.2024 г.;

595,41 лв. - неустойка за просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.10.2024 г.; 64,15 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 20.10.2023 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2024 г. до окончателно изплащане, дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 302/2292/89187478 от 12.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 598/22.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1019/2024 по описа на Районен съд – Девня.

Изложено е в исковата молба, че на 12.11.2019 г. между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в качеството му на кредитор, от една страна и 1

Г. Ц. П., в качеството му на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за ипотечен банков кредит с пълна отговорност на физическо лице № 302/2292/89187478/12.11.2019 г., по силата на който кредиторът предоставил на длъжника сумата от 29100.00 лева, с цел покупка на недвижим имот, а кредитополучателят се задължил да използва заетите средства целево и да върне сумата, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в ОУ към Договора условия и ред. Сумата по кредита била усвоена от длъжника. Уговорено било съгласно т. 4.1, вр. т. 11.1.1 от Договора, че кредитополучателят дължи на кредитодателя променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от базов лихвен процент и договорна надбавка. Прието било в т. 12, вр. т. 7 от Договора, че кредитът следвало да се погасява на ежемесечни анюитетни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. Според т. 11.1.3, вр. т. 5.8 от Договора, при неизпълнение на задълженията си за издължаване по кредита длъжникът ще дължи на банката обезщетителна лихва в размер на законната лихва за забава. Поради наличието на неизпълнени погасявания по кредита, считано от вноска с падеж на 20.10.2023 г. нататък, на 22.08.2024 г. банката обявила цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо. В допълнение, на 16.10.2024 г. кредиторът депозирал заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1019/2024 г. по описа на Районен съд – Девня. Впоследствие било образувано и изп. д. № 1409/2024 от 22.10.2024 г. по описа на ЧСИ П.И., рег. № 883 в КЧСИ, с районна действие – ОС - Варна. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите установителни искове.

Ответникът е депозирал отговор с вх. № 24629/28.08.2025 г., в който изрично признава по основание и размер вземането на ищеца, произтичащо от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 302/2292/89187478 от 12.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 598/22.10.2024 г., по ч. гр. д. № 1019/2024 по описа на Районен съд - Девня, I гр. с-в. Признава и размера на разноските, направени в заповедното и в настоящото производство. Твърди, че на 26.08.2025 г. е погасил изцяло задължението си към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, произтичащо от Договора за банков ипотечен кредит, ведно с дължимите лихви, разноски и други вземания, както и таксите към ЧСИ по образуваното изпълнително дело № 20248830401409, посочени в Удостоверение за размера на дълга изх.№ 28652/22.08.2025 г.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх. № 26450/18.09.2025 г., в която ищецът излага, че между страните била сключена спогодба, като задълженията по договора за кредит били изцяло погасени от длъжника, заедно с всички разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1019/2024 по описа на Районен съд – Девня, в изпълнителното производство по изп. д. № 1409/2024 от 22.10.2024 г. по описа на ЧСИ П.И., както и в настоящото установително исково производство.

В постъпил допълнителен отговор вх. № 28936/09.10.2025 г.

2 ответникът е отправил искане за постановяване на решение при зачитане на извършеното доброволно плащане на задълженията по договора като факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпил в хода на процеса. Моли за отхвърляне на предявения иск като погасен поради плащане в хода на съдебното производство.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. По делото е представено писмена защита от процесуалният представител на ищеца, с която изразява становище, че следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените установителни искове, като погасени в хода на процеса. Счита, че в този случай тежестта на поемане на разноските по делото трябва да бъде възложена изцяло върху ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане исковото производство. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява. По делото е постъпила писмена молба от същия, с която моли съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК да съобрази факта, че задължението му е погасено в хода на процеса, поради което моли за отхвърляне на предявените искове като погасени поради плащане в хода на съдебното производство.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1019/2024 по описа на Районен съд – Девня, 1-ви състав, се установява, че въз основа на заявление от 17.10.2024 г. от заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжника Г. Ц. П., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника. Доколкото, обаче, връчването на заповедта е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобразно изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, обективирано в заповедта, в едномесечен срок от съобщението.

С оглед на изложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК за предявяване на установителните искове, съдът намира същите за допустими.

Твърденията на страните по отношение на фактите по делото са съвпадащи и между тях не съществува противоречие. С оглед на това, съдът намира, че фактическата обстановка по делото следва да бъде установена така, както е посочена в исковата молба, допълнителната искова молба, 3 отговора на исковата молба и допълнителния отговор и описана по-горе, без да е необходимо да бъде приповтаряна.

От приложените към отговора на исковата молба доказателства се установява, че на 26.08.2025 г. ответникът е превел на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 38022,94 лв. Това плащане е извършено въз основа на банково удостоверение изх. № 0322-94-014042/22.08.2025 г., което отразява задълженията на ответника по договора за кредит към датата на издаване на удостоверението. Преведената на 26.08.2025 г. от ответника сума изцяло погасява сумата, посочена в цитираното банково удостоверение, поради което и банката е приела, че всички задължения, свързани с договора за кредит са погасени. Обратното не следва от удостоверение за размера на дълга изх.№ 28652/22.08.2025 г., издадено по изп. д. № 1409/2024 от 22.10.2024 г. по описа на ЧСИ П.И., рег. № 883 в КЧСИ, с районна действие – ОС – Варна, тъй същото отразява размера на дълга по изпълнителното дело към 05.09.2025 г., което е след датата на извършеното от Г. Ц. П. плащане, т.е. плащането на 26.08.2025 г. не е отчетено своевременно по изпълнителното дело. В конкретния случай ответникът не е оспорвал задълженията си по договора за кредит, но и двете страни не спорят, че той е погасил същите в хода на исковото производство. Това погасяване следва да бъде взето предвид по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на съдебното решение, като с оглед на това исковете се явяват неоснователни. С извършеното плащане задължението по договора за кредит е погасено и не съществува, т.е. не може да бъде признато за съществуващо със съдебното решение. Поради това, така предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в случаите, когато предявеният срещу него иск се отхвърля. Това правило обаче следва да се тълкува във връзка с чл. 78, ал. 2 от ГПК, като от това тълкуване следва, че когато отхвърлянето на иска се дължи на действия на ответника, извършени след предявяването на иска, той следва да понесе всички разноски, доколкото е дал повод за образуването на делото. В този случай той ще е задължен за извършените от ищеца разноски, които в конкретния случай обаче не следва да се присъждат, доколкото между страните не съществува спор, че същите са платени.

4

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛИ предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК

831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, срещу Г. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: ******, искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 14769,14 евро /четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и девет евро и четиринадесет евроцента/, равняващи се на 28885.92 лева, от която: 27275,16 лв. - главница; 810,62 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 20.10.2023 г. до 22.08.2024 г.; 140,58 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.10.2024 г.;

595,41 лв. - неустойка за просрочена главница за периода от 20.10.2023 г. до 15.10.2024 г.; 64,15 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 20.10.2023 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2024 г. до окончателно изплащане, дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 302/2292/89187478 от 12.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 598/22.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1019/2024 по описа на Районен съд – Девня, на основание чл. 422, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч. гр. д. № 1019/2024 по описа на Районен съд – Девня, да бъде върнато на съответния състав на Районен съд - Девня, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5