Определение № 8 от 06.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. С.З., 06.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500763 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „А.С.В.“ ЕАД чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Д. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ срещу разпореждане № 7741/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4319/2024 г. на Районен съд – С.З., XII граждански състав, с което е отхвърлено изцяло като неоснователно подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. Т., ЕГН **********, за парично вземане, прехвърлено с договор за цесия, в общ размер на 1709,61 лева, произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“ № 906909/05.03.2021 г., сключен между „А.Ф.“ ООД /с правоприемник „А.Ф.“ АД/, ЕИК ******, и Е. С. Т., включващо следните суми: 1/ 1399,94 лева – главница; 2/ 106,6 лева – договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 14.02.2024 г.; 3/ 203,07 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за сумата от 109,19 лева - разноски в заповедното производство /34,19 лева – внесена държавна такса и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е било нередовно, което е наложило с разпореждане от 01.10.2024 г. същото да бъде оставено без движение, а на заявителя да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. До изтичане на срока по чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК обаче заявителят не е изпълнил дадените указания. Същият не е посочил дали и кога длъжникът е получил уведомителното писмо от 21.02.2024 г. за цесията, нито е представил уведомлението за обявяване на изискуемостта на кредита и доказателства за получаването му от длъжника.

Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено.

1

В подадената срещу разпореждането частна въззивна жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят сочи, че в случая следва да бъде съобразена цитираната в жалбата съдебна практика на различни окръжни съдилища. Навежда довод, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит.

Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

С разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК е предвидено, че съдът не издава заповед за изпълнение в случаите, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В процесното заявление по чл. 410 ГПК се посочва, че паричните вземания произтичат от сключен между заемодателя „А.Ф.“ ООД /с правоприемник „А.Ф.“ АД/, ЕИК ******, и заемателя Е. С. Т., ЕГН **********, договор за кредит „Бяла карта“ № 906909/05.03.2021 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на длъжника револвиращ кредит в максимален размер на 1400 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта.

На кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 106,6 лева за периода от 05.03.2021 г. до 14.02.2024 г.

Впоследствие на длъжника е начислено и обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на 203,07 лева за периода от 15.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

В заявлението се посочва, че на 15.02.2024 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., сключен между „А.Ф.“ АД и заявителя, с който на последния са прехвърлени вземанията, произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“ № 906909/05.03.2021 г., като длъжникът е уведомен за извършената цесия от цедента с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АФ/906909 от 21.02.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А.С.В.“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента „А.Ф.“ АД.

2

С разпореждане № 6760/01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 4319/2024 г на Районен съд – С.З., X I I граждански състав, /връчено на 15.10.2024 г./ заявлението е оставено без движение, като на заявителя е указано да посочи подробно: 1/ дали и кога длъжникът е получил уведомителното писмо от 21.02.2024 г. за извършената цесия; 2/ обявяван ли е кредитът за изискуем на длъжника, на коя дата и с кое уведомление на заявителя или на цедента; 3/ да представи уведомлението за обявяване изискуемостта на кредита и доказателства за получаването му от длъжника. С разпореждането съдът е указал на заявителя, че при неотстраняване на нередовностите в срок заявлението му по чл. 410 ГПК ще бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК.

С молба вх. № 29222/15.10.2024 г. заявителят „А.С.В.“ ЕАД е заявил, че длъжникът е уведомен за цесията от името на цедента с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АФ/906909 от 21.02.2024 г., изпратено с известие за доставяне, без да посочи кога писмото е получено от последния. Отделно от горното в молбата се твърди, че процесният договор за потребителски кредит има револвиращ характер и за него не се изготвя погасителен план. На основание чл. 21, ал. 1 от ОУ към договора кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е обявена на длъжник с уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АФ/906909 от 21.02.2024 г. Изложени са и съображения, че в хода на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК заявителят не е длъжен да представя доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия, както и за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, сключен между заемодател – търговско дружество и заемател физическо лице, то длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В случая обаче жалбоподателят е представил със заявлението по чл. 410 ГПК единствено договор за кредит „Бяла карта“ № 906909/05.03.2021 г., приложение № 1 – рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта, както и ОУ към рамковия договор, но не и посочените в заявлението договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г и уведомително писмо.

По своята правна същност прехвърлянето на вземането /цесията/ представлява правопроменящ юридически факт, който заварва едно вече съществуващо правоотношение и въздейства върху него, като в хипотезата на цесия промяната на облигационното правоотношение се свързва с промяна на правното качество /в този смисъл - определение № 50649/06.12.2022 г. по т. д.

3

№ 977/2022 г. на ВКС, I т.о./. Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение частно правоприемство заявителят трябва да представи доказателство за същото. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.

Тъй като заявителят „А.С.В.“ ЕАД твърди, че е придобил вземането преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът намира, че задължителните разрешения на т. 4г от посоченото по-горе тълкувателно решение следва да намерят приложение към настоящия случай. Следователно заявителят е трябвало да представи със заявлението както договора за цесия и приложението към него, така и доказателство за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. В този смисъл е и съществуващата практика на ВКС /определение № 50079/20.02.2023 г. по гр. д. № 2864/2022 г. на ВКС, III г.о./, според която т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се отнася за хипотези, при които прехвърлянето на вземането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от цедента или когато е подадено заявление по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, от цесионера, който е придобил вземането в един предходен момент.

В случая заявителят не е представил посочените по-горе документи, касаещи твърдяното от него прехвърляне на вземане, като същевременно не е изпълнил в срок правилно дадените от районния съд указания за посочване на момента, в който уведомлението за цесията е достигнало до длъжника. Както бе изяснено по-горе, в подадената от „А.С.В.“ ЕАД молба вх. № 29222/15.10.2024 г. са изложени единствено съображения, че на длъжника е изпратено уведомително писмо на 21.02.2024 г., както и че доказателства за твърдяната цесия не следва да бъдат представяни към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира за правилни крайните изводи на районния съд, съгласно които в случая е налице основанието по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление по чл. 410 ГПК.

В тази връзка съдът счита за неотносими изложените в частната жалба доводи за неприлагане на нормата, уредена в чл. 23 ЗПК. Според посочената разпоредба чистата стойност на кредита се присъжда в полза на кредитора само когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен. В случая първоинстанционният съд не е приел, че е налице недействителност на договора за потребителски кредит поради противоречието му с императивните правила на ЗПК, а е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК като нередовно на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК /този правен извод се възприема и от настоящата въззивна инстанция/, в която хипотеза разпоредбата на чл. 23 ЗПК не може да намери приложение.

Предвид изложеното по-горе, подадената от заявителя частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

4

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7741/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4319/2024 г. на Районен съд – С.З., XII граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5