Решение № 79 от 18.12.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Б.С., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20231410200366 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

К. Н. К. от гр. С., общ. С., обл. Б., ул. „Тодор Паница“ №1, ЕГН ********** е о б ж а л в а л Н П №26-0000861/19.07.2023 год. на Директора на РД “Автомобилна Администрация“ /“АА“В., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено, административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В становището депозирано от пълномощника на К. К., адвокат Г.В.Б.- АК -Б., се поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление на същите основания.

Жалбоподателя, редовно призован не се явява в с.з.

Административно наказващия орган – Директора на РД- Автомобилна администрация гр. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище.

По делото са събрани писмени и

1 гласни доказателства.

Приложена е административната преписка.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че Наказателното постановление №26/19.07.2023год. на Директора на РД“АА“ В., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН е издадено за това, че при направена проверка на 04.07.2023 г. на път II 13 пистата преди Б.С. км. 53+000 в посока гр. Б.С., след измерване извършено с електронна мобилна везна ELIAUTO EX100 c N EX 100000024, е констатирано че К. К. управлява МПС СКАНИЯ Р 420 ЛА с рег. № Е1496МТ от кат. N3 с прикачено към него полуремарке БЕНАЛУ ОПТИЛИНЕР 106 с рег. № Е5358ЕЕ от категория О4, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България на пшеница по маршрут с. М. до гр.

С., видно от пътен лист № N439085 от 04.07.2023г., композицията представлява МПС с две оси и полуремарке с три оси с допустим товар от 40 000 /четиредесет хиляди/кг., а измерването констатира 42 600 /четиредесет и две хиляди и шестстотин/кг. , което е с 2 600 /две хиляди и шестстотин/кг. над допустимото, като водача не представя документ позволяващ претоварването. За констатираното нарушение на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание, изразяващо се в „глоба“, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв., за виновно нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

В АУАН №00142/04.07.2023г, К. К., не прави възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в определения 7 –дневен срок, не са постъпили допълнителни възражения от жалбоподателя.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Актосъставителя Т. Г. – на длъжност инспектор в РД „Автомобилна администрация“ заяви, че на 04.07.2023г. на пистата преди гр. Б. Слатина при проверка на процесния автомобил превозващ пшеница от с. М. за гр. С., след измерване с електронна мобилна везна, установили, че товара му е 42 600 /четиредесет и две хиляди и шестстотин/кг., при максимално допустима маса 40 000 /четиредесет хиляди/кг., т.е. товар надвишаващ с 2 600 /две хиляди и шестстотин/кг. допустимото, за което му е съставен АУАН на място, като колегата му Л. К. е присъствал при измерването и съставянето на акта. Заявява, че не знае дали кантара може да даде грешка при сборуване на осите, но се стараят същия да бъде нивелиран, попринцип записват и кантарните бележки, но явно такава не имало, щом не е 2 отбелязана, а в товарителницата можело да се запише какво ли не.

Л. К. – свидетел при извършване на проверката, измерването с електронна мобилна везна и съставяне на акта, на длъжност инспектор към РД- „АА“ гр. В. заяви, че на посочените в акта дата, място и час с колегата му Т. Г. са спрели процесното МПС, измерили го с мобилната везна и констатирали нарушение изразяващо се в претоварване с 2600 /две хиляди и шестстотин/ кг. над допустимия товар от 40 000 /четиредесет хиляди/кг. за съответния вид композиция, за което колегата му Г. съставил акт, а той бил свидетел.

Заявява, че мерят на оси и след това ги сумират, като при сборуването им не може да има разлика.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 00142/04.07.2023г.; НП №26/19.07.2023 год.;

Товарителница сер. М № 439085; Кантарна бележка от 04.07.2023г. издадена от фирма „Валдес“ ЕООД /без сер. ном./; Кантарна бележка № 3252/04.07.2023г.; Заповед № РД-0830/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС; Пътен лист № 419879; както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Т. Г.– актосъставител и Л. К. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта и двамата служители на РД „Автомобилна Администрация“ - В..

Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, като обективни и безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбодателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като на 04.07.2023г. на път II 13 писта преди Б.С. км. 53+000 в посока гр. Б. Слатина жалбодателят е МПС с две оси и полуремарке с три оси с маса 42 600 /четиредесет и две хиляди и шестстотин/кг. , което е с 2 600 /две хиляди и шестстотин/кг. над допустимото за съответната композиция, а именно 40 000 /четиредесет хиляди/кг., без да притежава документ позволяващ претоварването. Поради което законосъобразно е била ангажирана административно наказателната разпоредби на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 53 от ЗАНН. Това обстоятелство е установено по несъмнен и категоричен начин с показанията на разпитаните двама свидетели. Тези свидетели са категорични, че жалбодателят е управлявал МПС с превишен товар, без да има документ позволяващ това.

Съдът напълно споделя мнението на свидетеля Т. Г., че първата кантарна бележка издадена от „Валдес“ ЕООД, не може да се приеме като годно доказателство, предвид че същата е изцяло попълнена на ръка, не съдържа място и час на съставяне, и не е издадена от лицензиран кантар, както и че към момента на проверката същата не е била предоставена на инспекторите от „АА“, а е приобщена за доказателство едва към делото, което навежда на основателни съмнения, че такава е имало към момента на проверката, и че същата може да е съставена едва в последствие. До колкото двете кантарни бележки имат вписан напълно идентичен тонаж, то съдът следва да отбележи, че това също не би било възможно, тъй като 3 тарата на МПС-то включва в масата му и количеството гориво в резервоара, което няма как да е идентично след изминатите километри от с. М. до гр. Ч. Бряг, така че при сборуването му с нетното тегло, в брутото винаги ще се отчита разлика в тонажа дори и минимална, особено и предвид че всеки кантар закръгля тонажа при големи товари на стойността, която е по близка /по-малка или по-голяма/. В тази връзка не се доказа и твърдението на жалбоподателя, че в гр. Б. Слатина не е имало лицензиран кантар където да направи измерване на товара, непосредствено след съставяне на акта му.

В настоящето производство жалбодателят не представи други доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да опровергават констатациите в акта, НП и показанията на разпитаните свидетели, поради което съдът намира за категорично установена и доказана фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и пресъздадена в НП.

Макар анализа на събраните доказателства да дава основание да бъде направен обоснован и категоричен извод, че нарушението е извършено от жалбоподателя, а НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, то това не е достатъчно за да се приеме, че обжалвания административен акт е изцяло законосъобразен, тъй като размерът на наложеното наказание не е съобразен с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява явно несправедливо. АНО без да изложи, каквито и да е аргументи е наложил на жалбоподателя наказание представляващо глоба в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. от ЗДвП, като същата разпоредба визира размер на наказанието от 500 до 3000 лв. за нарушението, заложения диапазон обуславя необходимост в НП да бъдат посочени мотиви, за налагане на санкция в размер много над минималния /близо до средния/.

Предвид факта, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.

177, ал. 3, т. 1 предл. от ЗДвП, а не на чл. 177, ал. 5, предл. 5 от ЗДвП /повторно нарушение на предходно цитираната разпоредба/, следва извода, че нарушението е първо. Тъй като не бяха представени доказателства за други нарушения на водача, то значи че преценка относно определяне на наказание надвишаваща минимума, следва да се извърши на база отегчаващи вината обстоятелства, като се определи, в каква степен претоварването надвишава допустимото максимално тегло/аналогично с практиката по сходни дела/, както и да се определи степента на обществена опасност на деянието свързана с безопасността на движението по пътищата, както за водача, така и за останалите участници в движението.

Предвид че претоварването е с 2 600 /две хиляди и шестстотин/кг. над допустимото за съответната композиция, а именно 40 000 /четиредесет хиляди/кг., без да притежава документ позволяващ претоварването, то следва че претоварването е около 6,5% над допустимото натоварване.

Воден от това, че наказанието цели нарушителя да бъде превъзпитан и за в бъдеще да се въздържа от извършване на такива нарушения, то за наказание в пъти над минимума следва АНО да изложи аргументи обуславящи същото. Наказанието следва да е справедливо- да съответства на тежестта на извършеното деяние и да е съобразено с личността на дееца. Още повече липсата на мотиви на АНО за определяне на конкретно 4 наказание е незаконосъобразно, доколкото възпрепятства с това си действие възможността за извършване на проверка за законосъобразност на така издадения АА.

За пълнота на изложеното, съдът счита за необходимо да посочи, че издаването на НП от компетентен орган, в съответствие с административно-наказателните процесуални правила и въз основа на приложения към конкретния случай материален закон, не е достатъчно за да бъде направен обоснован извод за законосъобразност на НП. Както вече беше посочено по-горе, необходимо е до бъдат посочени мотиви и доводи, относно размера на наложеното наказание, като се съобрази тежестта на извършеното нарушение, личността на нарушителя и т.н. Като не е сторил това АНО е постановил едно незаконосъобразно НП, което налага изменението му в частта относно размера на наложеното наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв., като намали същата до минималния размер, предвиден за това наказание.