Решение № 1149 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно гражданско дело № 20265300501265 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. Д. Ш., чрез адв. С. М. против Решение № 1399/24.03.2026г., постановено по гр. д. №13852/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVI гр.състав, с което е признато за установено по отношение на „Креди Йес” ООД, представлявано от управителя В. И., че А. Д.

Ш.-В. дължи присъдената по частно гр. дело № 11184/ 2025г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, рег.

№ 5157/ 20.06.2025г., сума от 376,34 евро, равняващи се на 736,06 лева остатъчна главница по договор за паричен заем № ***********/21.08.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 19.06.2025г. до окончателното погасяване. С решението съдът е отхвърлил иска за главница над уважения размер до пълния претендиран такъв от 1675,72 евро (3 277, 43 лева), както и за сумата в размер от 643, 54 лева, представляваща договорна лихва за периода 28.06.2024г.21.01.2025г. Жалбоподателят сочи, че неправилно районният съд приложил последицата на чл. 23 ЗПК в производството по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в случая липсвало подобно искане от страна на ищеца. Чистата стойност подлежа на присъждане при недействителност на договор за кредит, но само в хипотеза, когато ищецът релевирал конкретна претенция в този смисъл.

Неправилно била присъдена и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, във връзка с което се излагат подробни съображения.

Искането е за отмяна обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Креди Йес“ ООД, представлявано от управителя В. И., чрез адв. К., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице - страна в производството, останала недоволна от съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив е бил предявен иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът „Креди Йес” ООД е поискал от съда да се признаване за установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 11184/2025г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 5157/ 20.06.2025г., парични суми, както следва: сумата от 1675.72 евро (3 277.43 лева) - главница по договор за паричен заем № ********/21.08.2023г. и сумата от 329.04 евро (643.54 лева) - договорна лихва за периода 28.06.2024г. 21.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 19.06.2025г. до окончателното погасяване.

Посочено е, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *********/21.08.2023г. Предвидена била и неустойка, при непредставяне на обезпечение. Сумата е била усвоена, като по договора платил общо сумата от 2180.12 евро (4263.94 лева). Доколкото всички задължения по договора не били погасени в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образувано по случая частно гр. дело № 11184/2025г. на ПРС, XIV гр. с-в. Издадена била е заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, поради което в срок е бил предявен установителния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него и условията за прилагане на лихвения процент не е спазено. Това е довело до извод за недействителност на процесния договор, като нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен.

От фактическа страна е установено, че със заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 5157/20.06.2025г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 11184/2025г. на ПРС, XIV гр. с-в, е разпоредено А. В. да заплати на „Креди Йес“ ООД сумата от 1675.72 евро (3 277.43 лева) - главница по договор за паричен заем № ********/21.08.2023г. и сумата от 329.04 евро (643.54 лева) - договорна лихва за периода 28.06.2024г.- 21.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 19.06.2025г. до окончателното погасяване, както и разноски по делото в общ размер на 65.66 евро (128.42 лева). В срок е подадено възражение, като кредитора е предявил установителен иск за 2 вземането си. С договор за паричен заем № ******/21.08.2023г., сключен между страните, е предоставен кредит в размер на 2556.46 евро (5 000 лева), при следните условия: срок - 17 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент - 3, 400 % и годишен процент на разходите - 49, 138 %, при общ размер на всички плащания – 3408.10 евро (6665.67 лева). Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 1867.92 евро (3653.33 лева), платима разсрочено, заедно с всяка вноска.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от правна страна следното:

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран в това дали, когато съдът констатира недействителността на договор за потребителски кредит, то следва ли да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, доколкото последиците й настъпват по силата на закона или пък за присъждане на чистата стойност по кредита е необходимо съдът да е бил сезиран с изрично искане от съответната страна.

На първо място, настоящият състав се солидаризира с мотивите на Районния съд, с които се приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно практиката на ВКС, формирана във връзка с приложението на чл. 23 ЗПК, при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договора за потребителски кредит, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. Този извод е верен, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД, а в разпоредбата на чл. 23 ЗПК изрично е предвидено задължението на потребителя да върне на кредитора си неизплатения остатък от чистата сума по кредита, в случаите когато договорът е обявен за недействителен. Ако се приеме обратното, тоест, че кредиторът следва да релевира отделна претенция за връщане на чистата стойност, то това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, каквато е и целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Поради изложеното следва да се приема, че при обявена недействителност на договор за потребителски кредит потребителят следва да върне чистата стойност по кредита и без да е релевирано подобно искане, от което следва и неоснователност на възражението на въззивната страна. Както бе посочено, последицата на чл. 23 ЗПК е тази, че потребителят следва да върне само чистата стойност по кредита, като не дължи лихви или други разходи. В случая потребителят ще дължи разликата между полученото от 2556.46 евро (5000.00 лева) и върнатото от 2180.12 евро (4263.94 лева), или сумата от 376.34 евро (736.06 лева), до която искът за главница се явява доказан, като именно до този размер длъжникът ще следва да отговоря. В тази връзка правилно Районният съд е приел, че се дължи законна лихва за 3 посочения период, тъй като правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, а не произтича от договорните отношения между страните. Действително при връщане на даденото при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

Поради изложените аргументи първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна следва да се уважи. Такива се следват в размер на 160.00 евро съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1399/24.03.2026г., постановено по гр. д. № 13852/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА А. Д. Ш., ЕГН: ********** от ******* да заплати на „Креди Йес“ ООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление *********, сумата от 160.00 евро разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4