Определение № 80 от 28.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Смолян, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500057 по описа за 2024 година Производството е по чл.274-чл.278 във вр. с чл.83,ал.2 ГПК.

С обжалваното определение №24/16.01.2024г по гр.д. №464/2023г Девинският районен съд е оставил без уважение молбата на С. М. К. от с.Борино ,представлявана от адв. Ел. Ив. на основание чл.83,ал.2 ГПК –за освобождаване от заплащане на държавна такса ,като неоснователна.

Постъпила е частна жалба с вх.№375/30.01.2024г от С. М. К. чрез адв.Ел. Ив. против определение № 24/ 16.01.2024г,постановено по гр. дело № 464/2023г по описа на районен съд – Девин,което намира за неправилно и незаконосъобразно.Твърди , че първоннстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че доверителката и разполага със средства да заплати дължимите държавни такси по производството. Счита ,че неправилно и незаконосъобразно е възприето от районния съд, че размерът на дължимата държавна такса в размер на 123,92 лева, не е висок и дори би могла да го плати.Намира ,че в настоящия случай не е налице правилна преценка от първоинстанционният съд досежно социалния статус на доверителката и, получаваният от нея доход, фактът, че отглежда две непълнолетни деца и получаваните от нея детски надбавки ,които не са средства, принадлежащи на доверителката и за заплащане на дължими ДТ, а ги получава като помощ за отглеждане на дете, поради минимален доход, както и множеството дела, по които трябвало да заплати държавна такса , възлизащи на над 5000 лева, по които ще следва да заплати и депозити за ССЕ, които счита ,че отново ще надхвърлят и сумите дължими за държавни такси.Счита ,че в настоящият случай първоинстанционният съд по този начин препятства достъпа до правосъдие на доверителката и, поради невъзможността да заплати дължимите държавни такси , което представлява отказ от правосъдие.Сочи съдебна практика в този смисъл.Поради това моли въззивния съд предвид 1 липсата на доходи, преценката на имущественото състояние, фактът, че отглежда две непълнолетни деца - ученици, получаваното от нея трудово месечно възнаграждение в размер на 1000 лева и множеството дела, по които е страна и по които следва да заплати по всички тях държавна такса около 5000 лева и от друга страна дължимата по производството държавна такса в размер на 123,92 лева, която доверителката и не е в състояние да заплати, моли да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение и постанови друго , с което я освободи от внасяне на дължимата държавна такса.

Моли въззивният съд да изиска посочените в частната жалба справки за установяване на невъзможността доверителката и да заплати дължимите ДТ по производството, тъй като изготвянето на всяка една от справките е свързано с финансови средства, които доверителката и следва да заплати, а същата не разполага със средства за заплащането им.

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищцата С. М. К. е депозирала искова молба срещу

“Неткредит“ООД гр.София и „Кредит Гарант БГ“ООД гр.София ,в която са предявени няколко иска .Посочила е цена на първия 1 848 лева ,цена на втория иск -800 лева Моли да бъде прогласена спрямо първия ответник нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит от 11.07.2022г като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.Моли да бъде прогласена спрямо втория ответник нищожността на сключения без основание в противоречие на добрите нрави акцесорен договор за гаранция от 11.07.2022г. към договор за кредит от 26.04.2022г.

С разпореждане №903/15.12.2023г.г. по гр.д. №464/2023г Девинският районен съд е указал на ищцата да предостави документ за внесена по сметка на районен съд –Девин държавна такса в размер на 4% от цената на всеки един от предявените искове.

С молба с вх.№106/12.01.2024г пълномощникът на ищцата С. К.

,адв.Ел. Ив. е поискала районен съд –Девин да освободи доверителката и от внасяне на дължимата държавна такса поради липса на финансови възможности да я заплати като е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на доверителката и. В тази декларация ищцата е декларирала ,че семейството и се състои от съпруг и двама сина , първият от които е роден на 28.04.2005г.,а вторият е роден на 12.07.2007г.Декларирала е че получава трудови възнаграждения в размер на 1000 лева ,ищцата и семейството и получават детски надбавки в размер на 110 лева. Не е посочено ищцата и членовете на семейството и да притежават недвижими имоти ,декларирала е че притежават лек автомобил „Рено 2

Меган“ произведен 2004г. Декларирала е че не притежава облигации,акции,не притежава движими вещи със значителна стойност,не разполага с влогове в банки,няма вземания от трети лица.

По делото е приложена служебна справка в районен съд –Девин ,от която е видно ,че по искова молба на С. М. К. са били образувани 24 бр. през 2023г и през 2024г дела ,по които дължимите държавни такси са в общ размер на 4 734,54 лева ,от които ищцата е заплатила държавна такса по шест дела общо в размер на 500 лева .

По отношение на представената от ищцата декларация за семейно и имотно състояние същата е декларирала трудово възнаграждение в размер на 1000 лева ,за което потвърждава и в частната си жалба ,като не е декларирала какво е трудовото възнаграждение на съпруга и ,за когото не е посочила да е безработен .Ищцата не е самотна майка и не твърди сама да се грижи за децата като издръжка за двете деца дължи и бащата .Освен това към настоящият момент едно от децата-Ер. Р. К. вече е навършил пълнолетие.

Съдът констатира ,че в рамките на няколко месеца С. К. е депозирала 24 искови молби по отношение на договори за потребителски кредити. Същата е получила парични средства по тези договори за кредит и ако ищцата твърди ,че е затруднена да заплаща държавна такса по всички тези искове ,то не се установява да е наложително всички тези искове да бъдат предявени едновременно.

Съдът намира ,че от значение е и обстоятелството по какъв начин са били предявени исковете.Освен това според практиката на

ВКС/определение №134/22.01.2024г по ч.т.д. №1958/2023г на ВКС Іт.о/ цената на първия иск/по искове по чл.22 ЗПК/ следва да се определи от стойността на отпуснатия кредит ,а не от размера на сумата ,подлежаща на връщане.

Смолянският окръжен съд в настоящият си състав намира ,че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК.Няма твърдения за влошено здравословно състояние на ищцата или член на семейството. Макар и да не е декларирано да притежават тя и семейството и жилищен имот , не се твърди да заплащат наем. Ищцата е в трудоспособна възраст ,поради което няма основание да се приеме ,че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса.Би следвало ищцата сама да прецени кога и колко иска да предяви съобразно финансовите си възможности.Размерът на държавните такси също така се влияе и от начина на предявяване на исковете и техния брой.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че отказа от освобождаване от внасяне на държавна такса препятства достъпа до правосъдие на ищцата и представлявало отказ от правосъдие. Съгласно чл.

83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. В закона са посочени критериите ,въз основа на които се преценя 3 имущественото състояние на страната - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които биха дали възможност на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор.

Имущественото състояние на молителката следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл. 60, ал. 1 КРБ). В настоящия случай, не са представени документи, от които да е видно, че положението на жалбоподателката е от такова естество. От представената декларация се установява, че молителката е на 41 години, в трудоспособна възраст, която получава месечно трудово възнаграждение 1000 лева и ползва личен лек автомобил.

При тези данни, настоящата инстанция счита, че няма основание да се направи извод, че жалбоподателят не разполага с доходи да заплати държавна такса нито пък, че представлява прекомерна финансова тежест, която би била непосилна за нея. Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.

Водим от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №24/16.01.2024г. по гр.д. №464/2023г по описа на районен съд -Девин ,като законосъобразно и обосновано постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4