Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 256 от 01.12.2023, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 25/2023
Вид
Решение № 256
Подписан
01.12.2023
В сила
18.06.2025
Състав
Димитър Тодоров Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Карнобат, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Д. Т. Маринов Гражданско дело № 20232130100025 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. Л.

В. с която същата чрез нейния пълномощник адв. Л. К. е предявила искове с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД против А. К. И. и С. Ж. И. с които моли съда да постанови решение с което да осъди същите двама ответници да й заплатят в качеството им на кредитополучатели респ. съдлъжници по договор за кредит за покупка и ремонт на жилищен имот № HL10840 от 13.07.2006 г. сключен с Българска пощенска банка АД / сега Юробанк България АД / всеки един от тях по 8962, 60 лв. или по 5220, 76 швейцарски франка , представляващи по 1 / 4 за всеки един от същите ответници от сумите изплатени от А. В. по същия горепосочен договор за периода от 10.01.2018 г. до 15.10.2021 г. в размер на 35850, 41 лв. или 20883, 03 швейцарски франка , ведно със законната лихва върху същите суми , считано от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат , до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.

В съдебно заседание ответниците редовно призовани се явяват лично и чрез редовно упълномощените от тях техни процесуални представители 1 оспорват отново така предявения иск като недопустим за разглеждане и също и като неоснователен , като по този начин поддържат становището в отговора на исковата молба , че иска се явява недопустим за разглеждане и отделно се явява и напълно неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен изцяло , ведно с всички законни последици от това.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите като доказателства по настоящото дело съдебно решение № 2436 от 12.3.2016 г. постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд С. , което е влязло в законна сила , договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № HL 10840 от 13.07.2006 г. сключен между ищцата А. Л. И. / сега В. / , свидетелят Н. А. И. и ответниците А. К. И. и С.

Ж. И. , всички в качеството им на кредитополучатели и Българска пощенска банка АД гр. С. / сега Юробанк България АД в качеството на последната като кредитор , нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 169 том 2 рег.№5521 от 14.07.2006 г. на нотариус В.В. , с район на действие на същия нотариус- района на Районен съд С. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под номер *** , 2 бр. преводни нареждания за кредитен превод за покупко- продажба и двете от дата 19.07.2006 г. с наредител Н. А.

И. и получатели А.В.В. и П.В.В. и извлечение от разплащателната сметка на Н. А. И. открита при Българска пощенска банка АД гр. С. и 56 бр. банкови бордера е че ищцата А. Л. И. – сега В. и свидетелят Н. А. И. са били съпрузи като сключеният между тях граждански брак на дата *** г. с акт за граждански брак № *** на Община Перник е бил прекратен чрез развод , считано от 12.3.2016 година с горепосоченото съдебно решение № 2436 от 12.3.2016 г. постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд С. , което е влязло в законна сила решение от същата дата. Видно от горепосочения договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № HL 10840 от 13.07.2006 г. сключен между ищцата А. Л. И. / сега В. / , свидетелят Н. А. И. и ответниците А. К. И. и С. Ж. И. , всички в качеството им на кредитополучатели и Българска пощенска банка АД гр. С. / сега Юробанк България АД в качеството на последната като кредитор е че по силата на същия договор банката е предоставила на кредитополучателите: ищцата А. Л.

И. – сега В. , на нейния тогавашен съпруг – свидетелят Н. А. И. и ответниците 2

А. К. И. и С. Ж. И. кредит в размер на 72 900 лв., като същият кредит е бил предоставен на кредитополучателите по него за : 1. покупка на недвижим имот представляващ апартамент № 61 ет.10 бл. 43 в гр. С. в ж.к. Т. с площ от 86, 55 кв.м. , ведно с прилежащото избено помещение № 61 с площ от2, 19 кв.м. , ведно с припадащите му се прилежащи части за сумата от 31000 лв. , който имот по предварителен договор от 13.06.2006 г. е с продажна цена от 38000 евро , като този имот се придобива в собственост от ищцата А. В. и св. Н. И. в качеството им на съпрузи , 2. Втората част от кредита в размер на сумата от 39410 лв. се отпуска за други разходи и 3. Останалата част от кредита в размер на сумата от 2 490 лв. банката е отпуснала за ремонт на същия имот придобит с банков кредит . По този начин в чл. 1 от договора е посочено за какво ще се използва отпуснатия от банката кредит на горепосочените кредитополучатели . Посочено е още в чл. 2.1 че същият кредит е отпуснат и ще се усвоява по сметката на св. Н. И. следпредставянето на посочените в същата клауза на договора документи . За връщането на кредита и за изпълнението на другите задължения по сключения договор кредитополучателите са поели солидарна отговорност по силата на чл. 6 от същия договор и чл. 10 . Предвидени са и други условия по договора, като срок за издължаване на кредита, вкл. дължимите лихви – от 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, такси за управление, такси за предсрочно погасяване на кредита и т. н. Съгласно чл. 7, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателите не дължат на банката годишна лихва пез първата година на срока на издължаване на кредита а съгласно чл. 7. 2 от процесния договор за кредит за покупка и ремонт на жилищен имот , същите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Българска пощенска банка АД за жилищни кредити в Л.а , действащ за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.9 пункта.

Към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни кредити в Л.а е бил в размер на 7 %. Уговорено е кредитът да се погасява на равни (анюитетни) месечни вноски, като за първата година от срока на издължаване на кредита се дължат вноски всяка в размер на 243.00 лв, включваща само главница , а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита се дължат вноски всяка в размер на 542, 74 лв. , главница и лихва.

Падежът за плащане не е определен на точно число на месеца. При предсрочно частично или пълно погасяване на кредита се дължи такса в 3 размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница, удържаще се в момента на погасяването. Предвидено е при непогасяване на която и да е вноска или при неизпълнение на задължение по договора, банката да може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал. 1, а при неиздължаване на три последователни вноски изцяло или частично, целият остатък от кредита автоматично да се обявява за предсрочно изискуем, считано от падежа на последната вноска – чл. 18, ал. 2. По този начин съдът намира , че е установено , че солидарната отговорност между длъжниците е възникнала по силата на горепосочения договор , като ответниците не се явяват поръчители по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД по същия договор. Не се спори, че същият договор е автентичен като документ. Няма спор и че разплащателната кредитна сметка на св. Н. А. И. е открита на 13.06.2006 г., както и че сумата от 71, 904 лв. от усвоения кредит е постъпила по същата негова разплащателна сметка на дата 19.07.2006 година , които обстоятелства не се оспорват от страните.Видно от горепосочения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 169 том 2 рег.№5521 от 14.07.2006 г. е че ищцата и св. Н. И. са закупили съответния недвижим имот находящ се в гр. С. район Н. ж.к. Л.

Т. бл. № 43 представляващ апартамент № 61вх. А на ет. 10 със застроена площ от 86, 55 кв.м. , ведно с принадлежащото му се избено помещение № 61 с полезна площ от 2, 19 кв.м. , ведно с припадащите му се 1, 176 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж за сумата от 31 000 лв. , като е заплатил за негообаче съгласно разплащателната му сметка и горепосочените 2 бр. преводни нареждания за кредитен превод на продавачите му общата сума от 70 410 лв.

По този начин ищцата и св. Н. И. неин съпруг по това време са придобили през време на брака им същият недвижим жилищен имот в режим на съпружеска имуществена общност , тъй като същите съпрузи не са имали тогава регистриран режим на имуществени отношения , като впоследствие тази им общност е била прекратена чрез развод.

В съдебно заседание е разпитан като свидетел Н. И., който се явява син на ответниците и чиито показания съдът преценява в този случай в хипотезата на чл. 172 от ГПК с оглед неговата възможна заинтересуваност от изхода на делото щото същото да е в полза на неговите родители. . Същият твърди , че сумата по отпуснатия кредит е изразходвана почти изцяло за закупуването на семейното им жилище, като той лично по банков път е 4 заплатил на продавачите като продажна цена сумата от 37 000 евро или около 74 000 лв. , като по този начин той заедно с ищцата през време на брака им и сега са станали съсобственици на процесния жилищен имот от който притежават всеки по 1 / 2 ид. част и към настоящия момент за този жилищен имот те водят дела за съдебната му делба. Същият свидетел твърди , че баща му ответникът А. И. му е дал в заем за ремонт и обзавеждането на жилището сумата от 30 000 лв. , които той му е възстановил лично. Освен това твърди , че е плащал вноските по кредита до развода им с ищцата и е прекратил плащанията по договора за кредит след като се е развел със същата и е излязъл на квартира, като е оставил ищцата да плаща съответните вноски по кредита.Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни в тази им част тъй като същите се подкрепят изцяло от останалия доказателствен материал събран по настоящото дело. В останалата им част относно това , че неговите родители са сключили процесния договор за кредит като поръчители и относно това , че същият е плащал вноските по кредита от 2006 г. до 2021 г. вкл. съдът кредитира като недостоверни , тъй като същите противоречат на събраните по делото горепосочени доказателства. По този начин съдът приема , че отпуснатият на длъжниците кредит се е използвал само за закупуването и респ. и за ремонт на съсобственото на ищцата и същият свидетел жилище , който факт не се оспорва и от ищцовата страна.

По делото съдът е изслушал заключението на вещото лице А. по назначена съдебносчетоводна експертиза, което като неоспорено от страните по делото кредитира като абсолютно доказателство и същото е приети от съда съгласно изискването на чл. 200, ал. 2 от ГПК. Съдът преценява същото като компетентно и обосновано изготвено. Същото вещо лице посочва в заключението си , че ищцата В. е внасяла суми по договора за крдит във валута швейцарски франк , трасформирана в Л.а , като за периода от 01.01.2018 г. до 30.10.2021 г. е внесла по договора за кредит общата сума от 35850, 41 лв.

С оглед на така предявения иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от ищцата съдът намира следното: Пасивната солидарност по своята правна същност е вид лично обезпечение. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД при пасивна солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник.

5

Солидарността е установена само в интерес на кредитора. Спрямо него всички солидарни длъжници отговарят за цялото. В отношенията между солидарните длъжници обаче приложение намира принципът на разделността.

Солидарните съдлъжници помежду си са разделни длъжници и всеки от тях понася само част от общия дълг, така че ако един от тях плати дълга, той не може да иска от другите това, което е заплатил изцяло, а само частта, която тежи върху всеки един от тях. Законът, в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга.