Решение № 975 от 11.08.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Горна Оряховица, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П.а при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело № 20244120102352 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, Столична община, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез пълномощника си – юрисконсулт Б. Д., твърди в исковата си молба, че на 17.01.2024г. е подписано приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 20.01.2023г., е прехвърлено в собственост на „АСВ“ АЕД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Заявява, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Ай Тръст“ ЕООД по пощата, с обратна разписка. В случай, че съдът счете извършеното към момента на уведомяване за цесията за ненадлежно, представя и моли съда да приеме уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-КРС-АТ/271063 от 03.10.2024г., което да връчи на ответника.

Твърди, че на 20.01.2023г. между „Кредисимо“ ЕАД – кредитодател и Й. К. П. – кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № 2710763, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, 1 който П. се е задължил при условията и срока на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Твърди, че между „Ай Тръст“ ЕООД и Й. К. П. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Сочи, че на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2710763. Заявява, че поради неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заявява, че заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „АСВ“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Твърди, че в тази връзка за „АСВ“ ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 1851/2024г. по описа на ГОРС, съдът е уважил претенцията му, като е издал заповед за изпълнение, но длъжникът е възразил срещу нея, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Й. К.

П., че дължи на „АСВ“ ЕАД следните суми: 1/ сумата от 2706,03 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2710763; 2/ сумата от 732,70 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.02.2023г. до 15.01.2024г. във връзка с договор за потребителски кредит № 2710763; 3/ сумата от 465,25 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.03.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда; 4/ законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, сторени в заповедното и в настоящото исково производство.

В съдебно заседание, ищецът „АСВ” ЕАД, редовно призован, не се представлява. Чрез пълномощника си – юрисконсулт Б. Д., депозира писмени молби, с които прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски в двете съдебни производства. Излага съображения.

Ответникът Й. К. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с адрес: гр.Г.О. ул... депозира писмен отговор чрез пълномощника си – адв. Н. К. от ВТАК. Счита, че подадената искова молба е неоснователна, а наведените в нея твърдения - недоказани.

Заявява, че на първо място от документите, приложени към депозираната искова молба, не се установява „АСВ" ЕАД да е кредитор на Й. К. П.. В тази връзка изрично оспорва ответникът да има парични задължения спрямо ищеца. Сочи, че ищецът се легитимира като кредитор спрямо г-н П. с договор за цесия от 01.02.2022 г., сключен между „АСВ" ЕАД и „Ай тръст" ЕООД, който има характер на рамково споразумение, като договорът за цесия не 2 е представен от ищеца в цялост, а са приложени само две страници, които не позволяват да се установи съдържанието и предмета на договора. Твърди, че в конкретния случай дори да се приеме, че има валидно сключен договор за цесия, който има за свой предмет вземания спрямо ответника, то към момента последният не е обвързан от такъв договор, тъй като не е уведомен от предишния кредитор. Сочи, че действително към исковата молба е приложено уведомително писмо, но то изхожда от представляващия „АСВ" ЕАД, а не от името на предишния кредитор (цедент). Отбелязва, че в приложеното към исковата молба уведомително писмо се посочва, че „АСВ" ЕАД действа от името на „Кредисимо" ЕАД, а не от името на „Ай тръст" ЕООД, че цедираното вземане е това по сключен с „Кредисимо" ЕАД договор за потребителски кредит, а в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е цедирано друго вземане - на „Ай тръст" ЕООД, възникнало на основание поръчителско правоотношение (по арг. на чл.143 от ГПК). Формира извод, че от представените с исковата молба документи не става ясно какъв е предметът на цесията, от която ищецът черпи претенцията си.

Твърди, че по делото е представена неподписана бланка на договор за поръчителство, поради което не може да се приеме, че е изпълнено изискването за форма по чл.138,ал.1,изречение второ от ЗЗД относно договора за поръчителство. Заявява, че от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява плащане от страна на „Ай тръст" ЕООД в полза на „Кредисимо" ЕАД. Сочи, че не се доказва „Ай тръст" ЕООД да е уведомило Й. П. за постъпило при поръчителя писмено поискване от „Кредисимо" ЕАД за погасяване на задълженията по кредита или за самото плащане, а съгласно представения от ищеца договор за предоставяне на поръчителство, поръчителят е поел задължение да извести длъжника за посочените обстоятелства (чл.3,ал.2 и ал.4). Не му става ясно защо в исковата молба претендираната възнаградителна лихва е изчислена до 15.01.2024 г. Сочи, че в исковата молба не е пояснено кога е извършено плащане от поръчителя и защо, ако има такова плащане, то е направено преди настъпване на падежите на четири от вноските - при условие, че не се твърди кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем.

Формира извод, че „Ай тръст" ЕООД не е било кредитор на ответника, поради което не е възникнало вземане, което да бъде цедирано в полза на настоящия ищец. Заявява, че процесният договор за цесия се явява недействителен като лишен от предмет/основание.

Сочи, че следващото съществено основание за отхвърляне на предявения иск се състои в това, че липсват доказателства за сключването на писмен договор за потребителски кредит между Й. К. П. и „Кредисимо" ЕАД. Счита, че представените писмени доказателства не доказват, че е била налице облигационна връзка между дружеството-кредитор и ответника.

Заявява, че съобразно разпоредбите на чл.18,ал.1 и по аргумент от чл.18,ал.3 от ЗПФУР, ищецът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора от страна на ответника. Заявява, че ищецът е представил неподписан екземпляр от договора и ОУ, а чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК във вр. чл.13,ал.1 от ЗЕДЕУ изисква договорът да е подписан от страните, т.е. не се недоказва Й. П. да е получил исковата сума и да се е 3 задължил да я върне на кредитора.

Дори да се приеме, че между Й. П. и „Кредисимо" ЕАД е бил сключен писмен договор за потребителски кредит, счита същия за недействителен, тъй като клаузите за годишен процент на разходите по кредита и за фиксиран годишен лихвен процент, съдържащи се в договора, са нищожни. Пояснява, че уговореният в точка 7 на приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2710763/20.01.2023 г. фиксиран годишен лихвен процент е 40,00 %. Посочва, че по своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, но определянето на размера й не може да е произволно и не следва да обременява потребителя с непосилна финансова тежест. Посочва, че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Позовава се на Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003г. на ВКС, II г.о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, II г.о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. 5093/2007г. на ВКС, II г.о., Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д.

6295/2014 г. на ВКС, IV г.о., и др. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор за заем размерът на законната лихва е бил 11,42 %, а в сравнение с нея уговорената в договора възнаградителна лихва е 40.00 %, т.е. повече от трикратно по-висок размер от този на законната лихва. Отчитайки и това, че процесният договор е обезпечен с поръчител, намира клаузата в договора, която предвижда 40,00 % записан размер на възнаградителната лихва, за нищожна по изложените съображения.

Посочва, че в приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, който не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, за който се твърди, че е сключен от потребителя с „Ай тръст" ЕООД, а същото следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

Сочи, че от проверка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Заявява, че в същото време, съгласно чл.8,ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Формира извод, че при тази свързаност разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.

На следващо място заявява, че съгласно клаузите в договора за потребителски кредит (чл.4,ал.1-3), ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа; при 4 непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар. „бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, счита, че разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Счита, че това съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

Разпечатката съдържа 24 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bf9a332-d9d6-4ad5-934a-120cd53a7103