Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 426 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2924/2025
Вид
Определение № 426
Подписан
10.02.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. София, 10.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502924 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на E. Д. Б. чрез адв. В. А. срещу 14819 от 05.08.2025 г. на СГС, ГО 24 състав по гр.д. 3642/2025 г., в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца, сега жалбоподател за освобождаване от държавна такса.

Моли съда да отмени атакуваното определение и постанови друго по същество, с което уважи направеното искане. Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и производството пред въззивния съд е допустимо. Разгледана по същество, е частично основателна.

В изпълнение на указания на настоящия съд частната жалбоподателка е подала нова декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и е пояснила, че няма разполагаеми средства по банкови сметки в „Юробанк България“ АД и „Ти Би Ай Банка“ ЕАД, а само кредити, които следва да връща към посочените две банки. Посочва, че сметката й „Банка ДСК“ АД е закрита, както и че източник на доходи е работната й заплата в размер на 1456 лева. Представя доказателства за твърденията си.

Съгласно трайната съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

При служебна справка в Търговския регистър се установява, че жалбоподателката 1 няма участие в търговски дружества. В графата „здравословно състояние“ в декларацията жалбоподателката е посочила, че се възстановява от ПТП.

Отказът на СГС е мотивиран с извършена през ноември 2024 г. справка. В писмо на Пощенска банка АД до СГС, Първо ГО 28 състав по гр.д. 11709/2024 г. от 21.11.2024 г. е посочено, че ищцата има няколко сметки в банката, като по една от тях наличността към 19.10.2024 г. е 23181, 78 лева. Видно от представените пред САС доказателства, наличността по същата сметка към 30.12.2024 г. е 14 315, 51 лева, а към 10.11.2025 г. е 960, 75 лева. От извлечението за 01.01.-31.12.2024 г. по тази сметка се вижда, че постъпленията в нея са от работна заплата и един превод от 23 000 лева на 10.07.2024 г. Тези средства са изчерпани в рамките на 2024 г. и 01-11.2025 г. Наред с това, ищцата има два кредита към Пощенска банка АД, видно от експозиция на клиент от 10.11.2025 г. и съобразно декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Производството по освобождаване от държавна такса е предвидено като изключение за случаите, в които физическите лица нямат възможност да реализират доходи или да извлекат доходи от имуществото си и съответно да внесат дължимата държавна такса. В случая държавната такса от 4 % върху претенцията от 100 000 лева е 2 045,17 евро (4000 лева) и настоящият състав намира, че е непосилна за ищцата.

При съпоставка на дължимата държавна такса, доказания размер на дохода и липсата на други източници на доходи, притежаването на жилищен имот в гр. София и два леки автомобила настоящият състав счита, че ищцата следва да бъде частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски, като дължима е държавна такса от 511,29 (петстотин и единадесет, 0,29) евро.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде частично отменено относно отказа за освобождаване от дължимата държавна такса за разликата от 511,29 евро до 4000 лева и потвърдено за дължима държавна такса от 511,29 евро.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 14819 от 05.08.2025 г. на СГС, ГО 24 състав по гр.д. 3642/2025 г., в частта, в която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на E. Д. Б. за разликата от 511,29 евро до 4000 лева (2 045,17 евро), като вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА E. Д. Б., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса в размер над 511,29 (петстотин и единадесет, 0,29) евро.

ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, в която искането за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение за 511,29 евро.

Определението в частта, в която обжалваното определение е потвърдено, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на преписа, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията и предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2