Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 29.09.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 155/2022
Вид
Решение № 210
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Борис Константинов Динев, Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.166, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Враца, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. К.а като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500155 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 1732/.03.02.2022 г. на Р. Г. Р., с адрес:

***, подадена чрез адв.Е. М. от АК - Враца, срещу Решение № 30/21.01.2022 г., постановено по гр.дело № 3746/2021 г. по описа на Районен съд - Враца в частта, с която той като ответник е осъден да заплати на Н. И. Р., ЕГН ********** от *** сумата 500.00 лева, на основание сключен устен договор за покупко - продажба на двигател за лек автомобил марка и модел "Субару Форестър" с рег. № ВР *** СА, нейна собственост.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с доказателствата по делото. Жалбата е подробна, като оплакванията в нея могат да бъдат обобщени по следния начин: Поддържа се, че не е налице валидно сключен договор между страните за покупко - продажба на двигател с номер EJ20B274153 от лек автомобил марка "Субару Форестър", с рег. № ВР *** СА, доколкото по делото липсват доказателства относно страните, предаването на вещта и постигнато между страните съгласие за цена, а не на последно място - време и място на сключване на договора.

Искането до въззивния съд е решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.

Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Н. И. Р. от гр.Бяла Слатина не е подала отговор.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, депозирани са писмени становища от упълномощените адвокати.

Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове от Н. И. Р.

1 от гр. Бяла Слатина против Р. Г. Р. от гр. Враца за осъждане на ответника да й заплати сумата 1000.00 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 168.33 лева за периода от 15.08.2019 г. до момента на подаване на исковата молба -12.04.2022 г.

Ищцата твърди, че е притежавала лек автомобил марка "Субару Форестър" с рег. № ВР*** СА, чийто шаси и купе били проядени от ръжда и използването му не било безопасно, а двигателят бил в много добро състояние. Поддържа, че ответникът имал същата марка и модел автомобил, но с неработещ двигател, поради което поискал да му продаде двигателя на нейния автомобил. Посочва, че посредством сина си М. Г.

Р., договорила устно сделката с ответника за сумата 1000 лева, която сума последния следвало да й заплати по - късно на няколко пъти, защото имал финансови затруднения. Изтъква, че след около една година, през 2020 г., пак посредством сина си М. Г. Р., поканила ответника да извърши плащането, но той казал, че няма възможност, все отлагал да изпълни задължението си към нея, спрял да приема повикванията й, което я накарало да отправи претенцията си по съдебен ред.

Ответникът Р. Г. Р. от гр. Враца, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове, като оспорва между страните да е имало договорка за закупуване на процесния двигател, както и притежаваният от него лек автомобил да е бил с неработещ двигател в този период от време. Твърди, че не е получавал нищо от ищцата, поради което не дължи връщането, респективно заплащане на цена. Посочва, че притежаваният от него лек автомобил е марка "Субару Форестър", но с различни технически показатели, т.е. двигателите на двата автомобила са несъвместими, поради което не би имал интерес от закупуването на процесния двигател. Поддържа, че не е имал намерение за смяна на двигателя на собствения му автомобил и не е правил никакви изявления и действия в тази насока. Посочва, че през пролетта на 2019 г. е извършил ремонт на двигателя на притежавания от него лек автомобил, като закупил нови резервни части, с които били подменени амортизирани такива, но не е сменял двигателя на автомобила, че след извършения ремонт автомобилът е с работещ двигател. Посочва, че в периода от 01.08.2019г. до 31.08.2019г. е изпълнявал заповед за командировка в гр. Несебър, където заминал с автомобила.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани са две групи свидетели.

В показанията си свидетелите на ищцата М. Р. /нейн син/ и Е. Н. твърдят, че автомобилът на ответника имал нужда от ремонт на двигателя, в частност смяна на колянов вал.

Св.Н. поддържа, че месец след като ответникът закупил автомобила си дошъл в неговия сервиз да го прегледа и той установил, че гори масло, а след около два месеца, около Коледа ответникът докарал колата на платформа с блокирал двигател.

Свидетелят свалил двигателя и установил, че коляновия вал е "подвлякъл", което означавало, че лагерите са се стопили. Това предизвикало нужда да търсят друг двигател или евентуално колянов вал. Ответникът казал на свидетеля, че има приятел в град Бяла Слатина с разглобени коли и щял да му даде. След два, три дни с колата на свидетеля, двамата с ответника отишли в Бяла Слатина и взели двигател от М., като Р. казал на свидетеля, че двамата с М. са приятели и ходят заедно за риба. Натоварили двигателя в багажника на автомобила на св.Н. – "Субару" комби, а М. и ответника се разбрали за парите да говорят после, когато се срещнат двамата. Двигателят докарали във Враца, разглобили го и св.Н. взел само коляновия вал и го монтирал на двигателя на колата на Р., който не му платил изцяло извършения ремонт и остава да му дължи още 410 лева. Уточнява, че не е издал документ за плащане, защото Р. не му е платил цената за ремонта. Ремонта на колата на Р. е правил през януари 2019 година и е приключил месец февруари или месец март 2019 г., тъй като трябвало и други части да се набавят и Р. си взел колата от св. Н. в изправност да си я кара. Свидетелят твърди, че въпреки различната година на производство на двата автомобила - този на ищцата, и този на ответника, и мощност на двигателите на леките автомобили "Субару" 2 коляновите валове за моделите от 1992 г. до 2010 г. са еднакви, съвместими и са взаимнозаменяеми от един двигател на друг, без значение мощността му. Според него може да се сложи и блока, като от по-мощния двигател се взимат главите и други части, за да се повиши мощността.

В показанията си св. М. Р. твърди, че с Р. се познават от седем или осем години. Р. купил една кола "Субару Форестър", с година на производство 2006 г. или 2007 г. от автокъща в гр. Враца. Карал я известно време, но пречукал двигателя.

Търсел колянов вал и се бил свързал с Е., който е майстор на автомобили. Р. казал на Р., че има двигател, но го продава целия, а не само коляновия вал и че цената на двигателя е 1000 лева. Р. и Е. дошли в Бяла Слатина, видели двигателя, натоварили го на колата на Е. - бронзово "Субару Легаси" комби. С Р. се уговорили да плати впоследствие, тъй като нямал пари. Свидетелят Р. се съгласил Р. да плаща на части, като му казал, че цената на двигателя е 1000 лева. Р. се съгласил с тази цена и тръгнали с Е.. Посочва, че с Р. се виждали всеки ден, ходели за риба заедно и имали общ бизнес - държали магазин за продажба на риба в град Враца на ***. След време Р. му казал, че колата вече е в движение, идвал с нея в дома на свидетеля в Бяла Слатина и ходели за риба. Общият им бизнес с Р. бил магазин за риба, в който се карала и продавала риба, но на свидетеля пари не се отчитали. Р. му казвал, че няма пари и св. Р. се усъмнил, че като не му плаща рибата, която му кара, не му плаща и двигателя, който му дал, той няма да му даде пари. Питал го многократно кога ще му даде парите от рибата и от двигателя, а той му отговарял, че пари няма, а магазинът бил фалирал. Свидетелят твърди, че Р. парадирал, че познава много хора и, че никой нищо не може да му направи.

В показанията си свидетелите на ответника установяват различна фактическа обстановка. Св. И. И. твърди, че ответникът по делото е негов шурей. Свидетелят притежава магазин за авточасти в град Враца, а отскоро и автосервиз към "БОШ КАР".

Поддържа, че през пролетта на 2019 г. продал на ответника нови авточасти за неговия автомобил "Субару Форестър" от ангренажната група /ангренажен ремък с ролки и водна помпа/. Продал му и гарнитури за същия двигател, масло и филтри. Не знае кой е извършвал ремонт на двигателя на колата на Р. с взетите от него авточасти. Знае, че Р. е правил ремонт на двигателя - смяна на ангренажен ремък с принадлежностите към него и смяна на масло, но не му е известно да е сменял коляновия вал на двигателя, особено пък да е вземал части от двигател втора употреба.

Двигатели от автомобил "Субару" произведен 2001 г. и произведен 2006 г. или 2007 г., според този свидетел са несъвместими, тъй като по - новия двигател е с различна нова концепция, друга електроника, други конски сили, дори и коляновия вал е различен. Заявява, че замяна на части от един модел и година на производство на марка "Субару" с друг модел и година на производство в диапазона 2001 г. - 2006 г. е невъзможен и уточнява, че може да има замяна, ако моделите са с диапазон, т.е. разлика между производството на единия и другия една, две години М.ум, но ако разликата в годините е пет, шест и повече тогава е невъзможно. Свидетелят твърди, че лятото на 2019 г. със същата кола Р. като служител на полицията отишъл командировка на морето за 20 - 30 дни.

Свидетелят В. К. заявява, че познава ищцата Н. Р. и е живяла с нейния син М.

Р. на семейни начала до месец февруари 2020 година. Твърди, че М. не е продавал двигател на Р. за неговия автомобил, а е продал двигател на Е. за неговия автомобил.

Това станало есента на 2019 година. Присъствала е когато М. продал двигател на Е., който бил свален от друга кола. Е. дошъл сам да вземе двигателя в Бяла Слатина с неговото си сиво "Субару Олд Бек". Е. заплатил двигателя, който му продал М. за 100 лева. Двигателят, купен от Е., бил от автомобил "Субару Форестър" - 2001 г., 125 коня.

Е. не казал за кого и защо купува този двигател. Докато живеела свидетелката с М., той купувал автомобили втора употреба, разглобявал ги за части и продавал тези части. Твърди, че е участвала в продажбите на части и знаела на кой клиент какви части се продават. Знае, че ответникът Р. е правил ремонт на двигателя на неговото 3

"Субару" през пролетта на 2019 година, но не е вземал части от М. за ремонт на двигателя, а такива е вземал от И. - другия свидетел, разпитан по делото. Твърди, че не знае М. и Р. в какви отношения са и не знае да са имали общ бизнес за риба. Р. не е имал магазин за продажба за риба във Враца. М. има язовири в Попица, където отглежда риба, като прави това една година преди да се разделят със свидетелката и продължава и сега да гледа риба. Свидетелката твърди, че тя и Р. са приятели, а М. и Р. се запознали началото на 2019 година.

Представена е от ответника заповед от 30.07.2019г. на директор на ОД на МВР Враца, с която е командирован в помощ на РУ-Несебър при ОДМВР Бургас полицейския служител Р. Г. Р. за времето от 01.08.2019г. до 31.08.2019г.

Представени са от ищцата снимки на Р., М. и семействата им в компания.

Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на районния съд и намира, че обжалваното решение е поставено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Относно изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Относно оплакването, че не е следвало синът на ищцата да бъде разпитан и показанията му кредитирани поради процесуалното му качество едновременно и на пълномощник и на свидетел първоинстанционният съд правилно е изложил, че както разпоредбата на чл.166, ал.3 от ГПК постановява, свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело, но случая не попада в предметния й обхват. Макар Р. с нотариално заверено пълномощно да е сключил договора за правна защита с упълномощения адвокат, исковата молба и всички други молби по делото, след оставянето й без движение от РС Бяла Слатина, са подавани от упълномощения адвокат, който е осъществил и представителството на ищцата пред съда, поради което не може да се приеме, че Р. съвместява две процесуални качества - пълномощник и свидетел по делото, което цитираната разпоредба на ГПК забранява.