Решение № 100 от 02.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. П., 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000159 по описа за 2025 година

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Повод за започването му е изходяща от адвокат М. Б. в качеството й на пълномощник на „Ф.“ ООД- в ликвидация, ЕИК ...., гр.П. жалба против постановеното по т. дело № 56/2025 г. по описа на П.ския окръжен съд решение, рег. № 55 от 10.02.2025 г. с което е ПОТВЪРДЕН отказ № 20250113115125 от 14.01. 2025 г. на длъжностното лице към АВ- ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление вх.№ 20250113115125 от 13.01.2025 г. за вписване на промени в обстоятелства по партидата на „Ф.“ ООД- в ликвидация, ЕИК ...., гр. П..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяна на същото ведно с отказа и даване на задължителни указания за извършване на заявеното вписване.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 13.01.2025 г. от адвокат М. Б. в качеството си на адвокат с изрично пълномощно е подала по партидата на „Ф.“ ООД- в ликвидация, гр. П. заявление за вписване на нови обстоятелства свързани със заличаване на 1 съдружника И.К.Г., ЕГН **********, поради прекратяването на членството му в дружеството по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, поемане на дяловете му от другия съдружник с оглед на това, промяна в правно организационната форма на дружеството и изменение на фирмата му, освобождаване на И.К.Г. като управител и обявяване на приетия от ЕСК нов дружествен договор/учредителен акт/. Към заявлението са приложени протокол от проведено ОСС, документ за внесен в банка капитал/сума равняваща се на стойността на дяловете на Г./, уведомление по чл. 517, ал. 3 от ГПК с документ удостоверяващ връчването му на дружеството, нов дружествен договор /учредителен акт/, изрично пълномощно, декларация за истинността на заявените за вписване обстоятелства и документ за внесена ДТ.

По повод на това заявление от страна на длъжностното лице на 14.01.2025 г. е постановен отказ за впиване на заявените обстоятелства. В мотивите му е посочено, че с разпоредбата на чл. 517, ал. 3 от ГПК е предвидена възможност кредитор/взискател да прекрати участието на длъжника си в едно дружество с ограничена отговорност и че същата се явява част от общата процедура уреждаща изпълнението върху дружествен дял на длъжник. Съответно са посочени предпоставките, които следва да са налице за да се извърши прекратяване на това основание и е констатирано, че в случая те са налице.

Наред с това е посочено, че процедурата по изпълнение върху дружествен дял е подвид на тази по изпълнение върху вземане. Вземането по отношение, на което е насочено изпълнението в този случай било това за ликвидационната квота на длъжника в прекратеното дружеството. В тази връзка е споменато, че то се възлага за събиране на взискателя, който с оглед чл. 514, изр. второ на ГПК бил длъжен да дава отчет на съдебния изпълнител за събраните суми, които да се отразят по изпълнителното дело. В тази връзка е направен извод, че по този повод следвало да се представи изрично удостоверение от ЧСИ за извършените действия в тази насока, а такова липсвало.

Наред с това е посочено, че ЧСИ е отправил уведомление до дружеството на 17.12.2024 г., в което посочил, че ако в 3 м. срок от получаването му длъжникът или дружеството не платят на кредитора ще овласти взискателя да предяви иск пред съответния Окръжен съд за 2 прекратяване на дружеството, а той към момента не бил изтекъл.

На тази база е направен извод, че не са налице предпоставките за вписване на заявените нови обстоятелства.

Недоволен от този отказ заявителят е подал жалба пред П.ския окръжен съд.

По повод на същата е постановено и решението предмет на обжалване.

В него основно е обърнато внимание на наложения запор върху дяловете на съдружника И.К.Г.. Посочено е, че той има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора да се удовлетвори по особения ред на чл.517 ал.3 от ГПК от ликвидационния дял на съдружника длъжник след като по своя воля и по своя преценка отправи изявление до дружеството за прекратяване на членственото му правоотношение със същото и поиска плащане на ликвидационния дял.

Това и разпоредбата на чл.451 ал.1 от ГПК е дало основание на съда да приеме, че при наложен запор, за да не се осуети възможността за удовлетворяване на взискателя е налице забрана за извършване на действия свързани с разпореждане с всички имуществени и неимуществени права на съдружника породени от възникналото членствено правоотношение. Това според съда се свързва с отнемане на правото му да се разпорежда с дяловете в полза на трето лице, едностранно да изменя правоотношението като го прекрати, както и със задължение на дружеството да не внася промяна в правоотношението чрез намаляване, увеличаване на капитала, приемане на нов или изключване на съдружника, за да не се осуети възможността на взискателя да се удовлетвори чрез започнатото принудително изпълнение.

По тези съображения с решението отказът е бил потвърден.

Недоволно от това дружеството е подало жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

По повод на същата е нужно да се спомене, че от вписванията по партидата на „Ф.“ в ТРРЮЛНЦ е видно, че с решение № 49 от 29.01.2024 г., постановено по т. дело № 363/2023 г. по описа на ПОС, влязло в сила на 20.02.2024 г. дружеството е прекратено на основание чл. 155, ал.1, т. 1 от ТЗ, открито е производство по ликвидация, а за ликвидатор е назначен К. В. Д..

Същото е вписано по партидата на дружеството на 21.02.2024 г.

3

На 29.04.2024 г., т.е. след прекратяването по партидата е вписан запор върху притежаваните от И.К.Г. дружествените дялове от капитала му.

Вписването е извършено на база изпратено от ЧСИ К. П. запорно съобщение.

От същото е видно, че от негова страна по молба на „А.Е.“ ЕООД, ЕИК .... и възоснова на представен с нея изпълнителен лист от 19.02.2024 г. издаден от ПРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано изп. дело № 20248240400453 от 20234 г. за главница от 107 650 лв. и законна лихва за периода от 13.02.2024 г. до 19.04.2024 г. в размер на 2721, 57, лв., присъдени разноски от 7 153 лв. и т.н. По повод на така образуваното дело с разпореждане на ЧСИ е наложен запорът върху дружествените дялове на И. Г., за който стана реч по- горе.

Съответно видно от представените със заявление вх.№ 20250113115125 от 13.01.2025 г. писмени доказателства е видно, че на 18.12.2024 г. на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК на дружеството е връчено съобщение от ЧСИ К.П., ведно с изходящо от „А.Е.“ ЕООД, ЕИК .... изявление за прекратяване участието на И.К.Г. като съдружник във „Ф.“. В съобщението е посочено и че ако в 3 месечен срок от връчване на съобщението длъжникът или дружеството не плати дълга към взискателя, ЧСИ ще овласти същия да предяви иск за прекратяване на дружеството пред съответния Окръжен съд.

Във връзка с така изложената фактическа обстановка следва да се посочи, че една от възможностите за удовлетворяване на един кредитор /взискател/ с оглед разпоредбите на ГПК е насочване на изпълнението върху дяловете на длъжника от търговско дружество. Редът за това е уреден в чл.

517 от ГПК, който част от главата от ГПК уреждащ изпълнението върху вземания.

В ал. 1 на чл. 517 е посочен начина на извършване на самия запор, а в следващите две алинеи са описани действията, които следва да бъдат предприети в зависимост от това дали делът, срещу който е насочено изпълнението е на ограничено или неограничено отговорен съдружник, а в четвъртата действията в случаите, при които изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството.

От съдържанието и на трите алинеи е видно, че изпълнението върху дял от търговско дружество по принудителен ред е възможно след ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството от съда. То пък е възможно при наличие на 4 описани в отделните хипотези предпоставки, като и в трите се изисква съдия изпълнител да ОВЛАСТИ взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Правомощията на съда по същество във връзка с тези искове са в общи линии идентични. Така и в двата случая законодателят е предвидил, че условие за отхвърлянето им е удовлетворяване вземането на взискателя от длъжника, като в ал. 3, изр. 3 е посочено и алтернативно условие за отхвърляне при дружествата с ограничена отговорност свързано с възможността самото дружество да изплати на взискателя на припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Препращането от страна на законодателя към разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ предполага и прекратено участие в дружеството на съдружника длъжник. То с оглед предвиждането в чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК за връчване на дружеството от съдебния изпълнител на изходящо от взискателя изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството би следвало да настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора. До извод за липса на такова единствено може да се достигне само ако се установи, че авторът на изявлението не е лице имащо титул даващ основание да се образува изпълнително дело и по същото не е предприел действия за изпълнение насочени срещу дяловете на длъжника си в съответното ООД.

Липса на основание да се направи извод за прекратяване ще следва и от факта, че към момента на отправяне на изявлението вече авторът му е загубил качеството си на кредитор.

Съответно прекратяването на дружеството на някое от основанията посочени в чл. 517 от ГПК подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и е основание за започване на производство по ликвидация. Последното е нужно защото в рамките на същото е възможно определяне на ликвидационния дял на съдружника/длъжник при условията на чл. 271 от ТЗ и създаване на възможност за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело в рамките на същия.

Изложеното до тук води до извод, че предвижданията на чл. 517 от ГПК касаят насочване на изпълнението върху дяловете на съдружника длъжник от едно ДЕЙСТВАЩО търговско дружество, т.е. такова, което не е прекратено.

5

Именно по тази причина от страна на законодателя с оглед изложеното погоре са предвидени и възможности за избягване на прекратяване на това дружество, т.е. такива за запазване на същото с цел то да продължи да извършва търговската дейност, за която е учредено. Сред тях е и споменатото прекратяване на участието на съдружника длъжник, което да даде възможност на самото дружество, за да не бъде прекратено да изплати на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

Горното се споменава с оглед на факта, че в случая „Ф.“ ООД е било прекратено на основание чл. 155, ал.1, т.1 от ТЗ и по отношение на същото е открито производство по ликвидация с решение на ПОС още преди налагане на запора. Това от своя страна изключва нуждата от започване на процедура по чл. 517 от ГПК и овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. Просто ЧСИ е следвало да насочи изпълнението срещу полагащия се на съдружника длъжник ликвидационен дял по чл. 271 от ТЗ.

По тези причини ПАС счита, че с връчването на изявлението по чл. 517, ал.3, изр. 1 от ГПК не е настъпило прекратяване на участието на И.К.Г. във „Ф.“ ООД. Липсата на прекратено участие пък прави невъзможно поемане на дяловете му от другия съдружник, промяната на правно организационната форма на дружеството, приемането на нов учредителен акт от поелия дяловете съдружник и т.н.

Така изложеното сочи, че не са налице предвидени в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ предпоставки даващи основание за вписване на обстоятелствата заявени със заявление вх.№ 20250113115125 от 13.01.2025 г. В този смисъл е и крайният извод на ПОС, т.е. решението, с което отказът на длъжностното лице е потвърден следва да се потвърди, но по изложените по -горе съображения.