Решение № 503 от 15.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Кюстендил, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А. като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520103473 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. С. и Ф. П. против Д. К., Р. К. и С. К..

В исковата молба се сочи, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. *** въз основа на сделки, обективирани в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том 14, дело № ***г. от ***г. и НА за покупко-продажба на недвижим имот акт № 190, том 3, дело 483/2025 от 26.03.2025г.

Твърди се, че ответниците са трима от общо четирима от собствениците на втория етаж в същата сграда. За да достигат до своя етаж същите преминавали ежедневно през стая-хол, която била част от самостоятелния обект, собственост на ищците. Така те използвали посочената стая като вход, което съставлявало неправомерно смущение по см. на чл. 109 от ЗС. По този начин се пречело на ищците нормално да упражняват правото си на собственост като им се нарушавало и личното пространство.

В нотариалните актове не било предвидено право на преминаване или сервитут през имота на ищците. Архитектурата на сградата позволявала собствениците на втория етаж да си направят самостоятелен вход. Към настоящия момент това бил единствен вход към втория жилищен етаж, който се използвал по необходимост.

Ето защо се поддържа искане да бъдат осъдени ответниците Д. С. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, Р. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** и С. Д. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. *** да прекратят действията, изразяващи се в използване за вход до втория жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на стая, част от собствения на ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на адрес гр. ***.

1

Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор.

Сочи се на неоснователност на заявената претенция.

Спори се по обстоятелствата, на които се основава искът.

Твърди се, че сградата била построена съгласно утвърден архитектурен проект от тогавашния ГНС – Кюстендил на 13.03.1959г. Съгласно приложения към исковата молба нотариален акт от 1959 г. наследодателите на ответниците – М. и Ф.С., закупили втория етаж от вече построената сграда-постройка в източната половина на парцела, ведно с мазе с южно изложение, както и ¼ ид.ч. от терена на неурегулирания тогава парцел. В същия нотариален акт било указано, че Д. П. е собственик на първия етаж, ведно със северното помещение от мазето и помещението под стълбището в това мазе, т.е. стълбището се е намирало и е било построено съгласно благоустройствените и строителни правила по време на проектирането и строежа. Било указано още, че с нотариалния акт се учредявала етажна собственост при общи части: таванското помещение и терена под сградата и празното място, както и тези, изброени съгл. чл. 38 от ЗС.

Нямало друг начин, по който ответниците да могат да достъпват до собствения си етаж. Твърдението, че архитектурата на сградата позволявала да се направи друг, алтернативен вход към този етаж чрез „избиване/изграждане“ било общо и абстрактно /не се сочело къде точно може да се направи този друг вход/. Жилищната сграда била полумасивна, нямало бетонови плочи между етажите и по никакъв начин не могло да се направи друго стълбище извън сградата. Това било така, защото едно такова стълбище първо би се опирало върху дворното място, което било собственост на различни лица, т.е. нужно било учредяване право на строеж от собствениците, което било само възможност, но не и задължение за тях и на второ място, при изграждането на такова стълбище би се стигнало до разваляне на покривната конструкция, което също било недопустимо. Отделно, съсобственик на втория етаж било и лицето Н. С., което не било страна по делото като се поставял въпросът как без нейно съгласие и участие би могло да се изгради алтернативен вход към втория етаж. Нямало и възможност вътре в сградата да се изгради стълбище, което да преминава през други помещения.

Поради горното ответниците не извършвали неоснователни действия, достигайки до собствения си етаж от жилищната сграда като не пречели на ищците да упражняват правото си на собственост. Не нарушавали и личното им пространство.

Отделно, твърди се, че през 2025г., когато ищците станали собственици на първия жилищен етаж, извършили без разрешение и съгласие от останалите етажни собственици, преграждане на помещението, съставляващо коридор, през който преминава стълбището, като по този начин ограничили възможността за преминаване през останалото недостатъчно пространство.

Ето защо се иска да бъде отхвърлена претенцията като неоснователна.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответниците я оспорват по съображенията в отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Установимо от представеното заверено копие на Нотариален акт за покупко2 продажба на недвижим имот № *** год. е това, че Т. М. и Д. П., в качеството си на купувачи, придобили при равни права, собствеността върху недвижим имот, находящ се в строителната част на град Кюстендил, а именно: празно дворно място, съставляващо по плана на гр. Кюстендил неурегулиран парцел XVII – седемнадесети, имот планоснимачен номер 2077 – две хиляди седемдесет и седми, в квартал 208 – двеста и осми, състоящ се от 533.60 - петстотин тридесет и три квадратни метра и шестдесет стотни от квадратния метър, при съседи: улица „***“, наследници на Д. К., наследници на К. Н. с друг парцел, наследници на Д. М. и В. Г.,, който съставлява част от имота по нотариален акт № *** от ***г. на кюстендилския нотариус, при изрично посочени в нотариалния акт условия.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6*** Д. П. продал на М. С. и Ф. С., при равни права, следния недвижим имот, находящ се в строителната част на гр. Кюстендил: втория етаж от къщата, постройката, построена в източната половина на парцела, както и ¼ ид.ч. от теренa на неурегулирания парцел XVII – седемнадесети, имот пл. номер 2077 – две хиляди седемдесет и седми, в квартал ***, по плана на гр.***, състоящ се от празно и застроено място – 533,60 кв.м., при съседи: улица ***, наследниците на К. П., наследниците на Д. М., наследниците на Д. К. и В. Г. при изрично посочени в нотариалния акт условия.

С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба № ***г. С. Б. и С. Б. продали на Ф. П. следните недвижими имоти: 1./ ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, с адрес на имота: гр.*** в сграда с идентификатор ***, последният намиращ се в поземлен имот с идентификатор ***, който самостоятелен обект представлява жилище, апартамент с площ от 69 кв.м.; 2./ ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***; 3./ 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, целият с площ от 486 кв.м.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. И. С. и Д. С. дарили на дъщеря си Д. С. следните недвижими имоти: 1./ ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Кюстендил, с адрес на имота: гр. *** в сграда с идентификатор ***, последният намиращ се в поземлен имот с идентификатор ***, който самостоятелен обект представлява жилище, апартамент с площ от ***кв.м.; 2./ ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***; 3./ 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

***, целият с площ от 486 кв.м.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № ***г., издадено от Община Кюстендил е, че М. С. е починал през 1994г. като е оставил за свои наследници съпруга (Ф. С., починала през 2017г.), Н. С. – дъщеря, В. К. – дъщеря, починала през 2021г. и оставила на свой ред за свои наследници ответниците в настоящото: съпруг – Д. К. и две дъщери – Р. и С..

Установимо от представеното удостоверение изх. № ***г., издадено от Община Кюстендил е това, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил отговаря на УПИ VIII – *** в кв. *** по действащия регулационен план на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № ***г., описан в нотариален акт № ***г.

С удостоверение изх. № ***г., издадено от Община Кюстендил е посочено, че в Регистъра за одобрени архитектурни проекти на гр. Кюстендил има регистриран одобрен архитектурен проект № ***г. за строеж „жилищна сграда“, находяща се в УПИ ***, кв. *** по предходен план на гр. Кюстендил, отговарящ на ***, к.в*** по действащия план на гр. Кюстендил с административен адрес ул. „***“. Посочено е, че 3 одобреният архитектурен проект и разрешение за строеж не се съхраняват в техническия архив на Община Кюстендил. Уточнено е още, че проект № ****г. за отнася за друг квартал и имот.

Представено е и заверено копие /след извършена от съда констатация за пълно съответствие с оригинала/ на архитектурен проект от ***г.

Приети по делото са и гласни доказателствени средства.

В показанията си св. И. С. /майка на ищцата и леля на ответниците Р. К. и С. К./ сочи, че е живяла в процесния имот, находящ се на първия етаж, на адрес гр. **** от *** до ***г., а и след това – с прекъсвания. Докато св. живеела в гр. ***, а после и в с.

***, в имота живеели майка й и баща й. Къщата била строена от дядо й през *** г. На втория етаж живеели Ф., М., Н. и В.. Последните години на втория етаж живеел Д. К.

/зет на Ф. и М./. Твърди, че къщата винаги е била на два етажа, като до втория етаж се е стигало през първия – през стая, находяща се на първия етаж, от която се стигало и до хола и кухнята и в която стая имало шкафове за дрехи и тенджери. Входът, през който се преминавало бил общ и за първия, и за втория етаж. Сочи, че винаги е било спорно това преминаване, като уточнява, че през годините са правени опити да се разреши този въпрос, като е имало споразумение „между живеещите“, но до сигнализиране на съдебни органи не се е стигало. Сочи, че съществувала преграда от талашит още от детската й възраст, като към 2025г. същата била променена от Д. и Ф., като била изградена с гипсокартон и основно служела да възпира студения въздух, идващ от мазето и от таванската плоча, съотв. улеснявала отопляването на етажа.

Подобна преграда имало и на втория етаж. До стълбите за втория етаж имало закачалка за дрехи и баня. Преди да се направи стената там не е имало баня. Банята била направена през ***г.

Установимо от показанията на св. Т. е това, че същият притежава другата половина на къщата. Понастоящем не живеел там, но последните години ходил често.

Къщата била строена от Д, и от баща му през ***г. Проектът за нея бил като за една къща а не като за „къща-близнак“. Имало ограда, която обособявала собствеността на идеалните части. Постройката била с два входа - един за св. и брат му от западната страна и един за останалите обитатели – страните, от изток. Стената между двете половини на къщата била най-обикновена – 25 см. Другата половина от къщата винаги се е обслужвала от един вход. При влизането през този единствен вход имало стълби, водещи към етажа и към мазето. Сега била пристроена „някаква тоалетна“. Свидетелят сочи, че притежава половината от терена, като не би дал разрешение за изграждане на допълнителна пристройка.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Установимо от последното е това, че съгласно приложения на л. 42 от делото архитектурен проект № ***г. за строеж на „жилищна сграда“, достъпът до втория етаж бил предвиден чрез вход, разположен на източната фасада на сградата. Чрез вътрешна стълбищна клетка се обслужвали всички нива на сградата. Посочва се, че е налице сходство между реализираната сграда и приложения на л. 42 от делото архитектурен проект по отношение на общите параметри – форма на „петното“ на сградата, застроена площ и композиционно решение на фасадите. В същото време не могло да се направи категоричен извод досежно това, че този проект се отнасял именно за сграда с идентификатор *** по КККР поради липса на изрично представени доказателства в тази насока. Констатират се съществени и изрично посочени отклонения от представения проект от ***г. и установеното на място. Процесното помещение /входно пространство пред стълбището на партерен етаж/ не е предвидено 4 и отразено в този проект. На място, достъпът до стълбището се осъществява чрез коридор като стълбищната клетка е отделена от него с изградена преградна стена. И към момента достъпът до втория етаж се осъществява чрез преминаване през първия етаж на сградата. Експертът обосновава подробно мнението си за непрактичност на решение такова, водещо до изграждане на ново стълбище във вътрешността на сградата като това би довело до съществена намеса в конструкцията и разпределението, съпоставимо по характер с ново проектиране и изграждане на сграда.