Решение № 150 от 15.09.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. В. 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500256 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника поради отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство -Чл.435 ал.2 т.6 ГПК/.

Образувано е по жалба на ЕМ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „Г.” № * срещу постановление от 09.08.2022 г. по изпълнително дело № 20227240400146 на Частен съдебен изпълнител В.Т. при ОС - В. с което ЧСИ е отказала да бъде прекратено изпълнителното производство.

Поддържа се ,че същото е неправилно и незаконосъобразно, като аргументите са следните:

Сочи ,че с Решение № 23 от 29.08.2016 г. по търговско дело № 26/2016 г. на ОС - В. вписано в ТР на 29.09.2016 г. с № 20160929105011, постановено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на длъжника в качеството му на ЕТ „Е. - Е.К.” (с предишен ЕИК *), било открито производство по несъстоятелност срещу него и бил обявен в несъстоятелност.

Със същото решение било допуснато обезпечение чрез налагане на общ 1 запор и възбрана върху имуществото , а производството по несъстоятелност било спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

С Решение № 126 от 08.11.2017 г. по търговско дело № 26/2016 г. на ОС- В. вписано в ТР на 10.11.2017 г. с № 20171110150645 , постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, било прекратено производството по несъстоятелност и жалбоподателят бил заличен от ТР в качеството си на ЕТ „Е. - Е.К.” с ЕИК *. Нито един от кредиторите , вкл. и „Б. ДСК“ ЕАД, не заплатил необходимите за издръжката на производството по несъстоятелност разноски, на основание чл. 6296 от ТЗ.

Поддържа ,че ЕМ. М. К. с ЕГН ********** и ЕТ „Е. - Е.К.” с ЕИК * са един и същи правен субект.

Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ВКС, Търговска колегия ако изначално липсва имущество, формиращо масата на несъстоятелност, както и възможност за нейното попълване, да се отрече приложението на чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза на чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ означава да се узакони възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от длъжник - едноличен търговец имущество. Това не само противоречало на универсалния характер на производството по несъстоятелност, но и създавало дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма. (...) Когато производството по несъстоятелност било прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасявали на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Съгласно тълкувателното решение на ВКС било без значение дали задълженията са натрупани в качеството на физическо лице или като едноличен търговец. И в двата случая същите се погасявали на основание чл.

739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

2

В тълкувателното решение било отречено становището, изразено в Решение № 101/06.12.2018 г. по гражданско дело № 315/2018 г. на ОС - ВТ цитирано в обжалваното постановление за отказ на ЧСИ В.Т..

Сочи,че в тази връзка с молба вх. № 07363/14.07.2022г., след постановяване на горецитираното Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, поискал от ЧСИ В.Т. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20227240400146, тъй като ВКС изрично беше постановил, че нормата на чл.

739, ал. 1 от ТЗ е приложима и в този случай. Но ЧСИ В.Т. отказала да прекрати изпълнителното производство.

Иска да се има предвид, че с Решение № 48 от 20.05.2022 г. по административно дело № 55/2022 г. на АС-В било отменено като незаконосъобразно Решение № 158/06.01.2022 г. на МГП - Заместник териториален директор, упълномощена със Заповед № ЗЦУ- 36/07.11.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на Директор на Териториална дирекция на НАП - ВТ с която била оставена без уважение неговата Жалба вх. № 10212/22.12.2021 г. и бил потвърден Отказ за прекратяване на изпълнително дело № 5410000182/2014 г. на публичен изпълнител ДПЦ при ТД на НАП - ВТ

Сочи ,че незаконосъобразно ЧСИ В.Т. отказва да се съобрази със задължителните указания, дадени от ВКС с това тълкувателно решение. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления били задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Поддържа ,че задълженията му по изпълнителното дело са погасени на основание чл. 739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Цитираното тълкувателно решение на ВКС било изрично в този смисъл .

Иска се да бъде постановено решение,с което да се отмени Постановление от 09.08.2022 г. по изпълнително дело № 20227240400146 на Частен съдебен изпълнител В.Т. при ОС - В. с което ЧСИ е отказала да бъде прекратено изпълнителното производство спрямо длъжника Е. М. К. с ЕГН **********, в качеството му на физическо лице.

3

Към жалбата са приложени :

1.Решение № 48 от 20.05.2022 г. по административно дело № 55/2022 г. на АС-В;

2.Предложение с изх. № 1188/09.10.2018 г. на Председателя на Висшия адвокатски съвет.

ЧСИ Т. е изложила мотиви ,в които поддържа ,че жалбата е неоснователна.

Взискателят „Б. ДСК“АД е представил писмено становище,в което изразява доводи относно неоснователността на жалбата.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Изпълнително дело № 2145/ 2017 г. по описа на СИ при ВРС с взискател „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, съд. адрес - гр. В. ул. „Търговска” № 2 и длъжник ЕМ. М. К., ЕГН **********, гр. В. ул. „Г.“ № 48 е спряно на основание чл. 432, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 638, ал. 1 от ТЗ, поради откриване на производството по несъстоятелност срещу фирмата на длъжника ЕТ „Е.-Е.К.“, ЕИК *.

По делото е постъпила молба от длъжника ЕМ. М. К., с която се иска изпълнителното производство по изпълнително дело № 2145/ 2017г. да бъде прекратено, тъй като с решение № 126/ 08.11.2017г. по търговско дело № 26/ 2016г. по описа на ВОС /приложено към молбата/, вписано в ТР на 10.11.2017г., е заличен ЕТ „Е. - Е.К.“, ЕИК *.

Съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение с мотива ,че със заличаването на едноличния търговец от ТР той губи качеството си на търговец, но физическото лице продължава да съществува и съответно да отговаря пред кредиторите с цялото си имущество, още повече, че в настоящия случай изпълнителното производство е образувано срещу самото физическо лице, а не срещу търговското му предприятие.

Водим от горното с обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20171320402154 по описа на СИС при Районен съд - В. образувано срещу Е.

М. К., ЕГН **********, гр. В. ул. „Г.“ № *, въз основа на изпълнителен лист 4 от 20.07.2017г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1602-РЗ/ 19.07.2017г„ издадени от Районен съд В. по ч. гр. дело № 1909/ 2017г. по описа на ВРС и е възобновил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20171320402154 по описа на СИС при Районен съд - В. срещу длъжника Е. М. К. с ЕГН **********, гр. В. ул. „Г.“ № *.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното :

Жалбата е неоснователна поради следното :

На 08.01.2018 г.по изпълнителното дело е депозирана същата молба за прекратяване на изпълнението. С постановление от 18.12.2017 г ДСИ при РС В. отказва да прекрати изпълнителното производство. Отказът е обжалван от длъжника Е.К.. С влязло в сила решение № 114/27.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 44/2018 г. по описа на ОС- В. жалбата за прекратяване на изпълнението е оставена без уважение.

Налице е пълна идентичност на страни ,искане и правно основание на тези по в.гр.д. № 44/2018 г. по описа на ОС- В. с тези по настоящото дело,поради което решеният с влязло в сила решение правен спор не подлежи на пререшаване.

На следващо място жалбата е неоснователна с оглед императивната разпоредба на Чл.433 ал.1 ГПК,която визира основанията за прекратяване на изпълнителният процес, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати делото. Основанията са посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване. В жалбата се сочи на практика едноединствено основание-погасяването на вземането по давност .Това основание обаче не е сред изчерпателно посочените в Чл.433 ал.1 ГПК основания.

Водим от горното и на основание Чл.435 ал.4 ГПК Съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕМ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „Г.” № 48 срещу постановление от 09.08.2022 г. по изпълнително дело № 20227240400146 на Частен съдебен изпълнител В.Т. при ОС - В. с което ЧСИ е отказала да бъде прекратено изпълнителното производство.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6