Решение № 14 от 11.07.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тополовград, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20252320200024 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 358-32 от 22.04.2025 г. издадено от Началника на РУ – Тополовград, с което на Д. С. Щ. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.45 ал.4 от ЗЗДет. за нарушение по чл.8 ал.8 от ЗЗДет. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения, касаещи основанието за налагане на наказанието глоба, както неустановяване по категоричен начин мястото на извършеното нарушение. Също така се твърди, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като не е изпълнен от обективна и субективна страна фактическия състав на административното нарушение.

Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, заедно с процесуалния си представител – адв.К. и по същество поддържа жалбата изцяло и претендират нейното уважаване.

Началникът на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като в придружителното писмо, с което се изпраща преписката посочва, че подадената жалба е неоснователна и не следва да се уважава, тъй като грешката в закона не възпрепятства прилагането му. Претендира се и намаляване на адвокатското възнаграждение, в случай на прекомерност.

Контролиращата страна РП – Ямбол не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

С АУАН от 04.04.2025 г. е било констатирано, че на същата дата, около 17.30 часа, в Тополовград, на ул.Васил Левски, жалбоподателката като родител, полагащ грижи за дете – С.М.Б., което не е навършило 12 години, а е било на 11 години, го е оставила без надзор, с което е създала опасност за негово физическо състояние. В акта е описано, че детето влиза през счупен прозорец с останали стърчащи стъкла от дограмата, в изоставена бивша фабрика „топкената“, охранявана от СОТ, който бил задействан и сградата е частна собственост. В АУАН е записано, че е налице нарушение на чл.8 ал.8 от ЗЗДет., като последният е подписан от актосъставителя, свидетеля П. А. – полицейски служител, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от нарушителя без възражения. Съответно е връчен препис от него на същата дата. Въз основа на този акт е издадено НП № 35832 от 22.04.2025 г. от Началника на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.45 ал.4 от ЗЗДет. НП е връчено лично, с разписка на 28.04.2025 г. На 09.05.2025 г. е входирана жалбата в РУ – Тополовград.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите – П. А. полицейски служител, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, както и свидетелите – М.М. – приятелка и съседка на жалбоподателката и Р.Д. – свекърва на жалбоподателката. Всички свидетели посочват подробно обстоятелствата при които е установено нарушението, а полицейският служител посочва и обстоятелствата, при които е съставен акта и между техните показания не са налице никакви противоречия.

От показанията на актосъствителят и свидетелят А., че детето на жалбоподателката и още няколко други деца са били заварени в имота, който представлява частна собственост – бившата „топкена“ фабрика, като децата са били при охранител СОТ – Н.Д., която е отишла на мястото, след като е бил задействан СОТ-а. И двамата посочват, че едно от децата е накуцвало и то е именно детето С.М.. Другите деца са нямали наранявания, но са били уплашени. Самите деца са обяснили от къде са влезли в обекта, както и обстоятелството, че е имало стърчащи стъкла от дограмата от счупен прозорец. Съответно полицейските служители и охранителя са се свързали с родителите, които са дошли на мястото на инцидента. И на родителите е бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР и самите актове на място.

От свидетелите М. и Д. се установява, че жалбоподателката е грижовна майка, грижи се много добре за малолетното си дете, по никакъв начин и никога не го е оставяла без надзор и детето винаги се е обаждало на майка си където и да отива и каквото и да прави. И двете свидетелки заявяват, че с телефон осъществяват контакт майката и детето, и точно в този ден и двете свидетелстват за факта, че с децата е бил възрастен мъж – дядо на едно от момчетата, на име А., който този ден е бил с тях на детска площадка, в близост до изоставената топкена фабрика и когато дядото е отишъл за кратко за вода, децата са избягали от него и са отишли в тази фабрика.

Непосредствено преди инцидента, няколко минути – около тридесетина, майката е имала контакт с детето и е знаела, че то е с възрастен човек на детската площадка.

Към преписката е приложена докладна записка от полицейски служител 2

Д., който обяснява подробно обстоятелствата около случая и записаното в тази докладна записка съвпада с свидетелските показания изцяло. Също така към преписката са приложени собственоръчни обяснения на охранителя на обекта Н.Д., както и на другите родители, чиито деца са били на мястото, включително и собственоръчни обяснения на майката – жалбоподателката.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви, в съответствие с всички други събрани по делото доказателства. В случая, въпреки че една от свидетелките – св.Д. е в близка връзка по сватовство – свекърва с жалбоподателката и като такава може да се счита за пристрастна, съдът намира, че нейните показания също следва да се кредитират, въпреки близката връзка, тъй като са логични, последователни, обективни и в съответствие с всички други събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на административно производствените правила в процедурата по налагане на административното наказание.

Съображенията за това са следните:

На първо място нормата на чл.8 ал.8 от ЗЗДет., по която е квалифицирано описаното нарушение, въвежда задължение на родителите, които полагат грижи за дете да не оставят без грижа и надзор децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Санкционната норма, към която е съотнесено нарушението обаче – чл.45 ал.4 от ЗЗДет. предвижда, че посочената в нея санкция се налага при нарушение на нормата на чл.8 ал.7 от ЗЗДет. Безспорно е че тази административно наказателна разпоредба има неясно съдържание, предвид факта, че чл.8 ал.7 от ЗЗДет. предвижда родителят, настойникът или попечителят на детето да удостоверяват качеството на избрания от тях при условията на чл.8 ал.4 от ЗЗДет. придружител за детето, по реда на Наредба, визирана в чл.5б, ал.2 от ЗЗДет., но със сигурност не е относима към задължението на родителя по чл.8 ал.8 от ЗЗДет. В противен случай щеше да бъде направена препратка към именно този член, каквато е избраната законодателна техника в чл.45 от ЗЗДет. При визираните в този текст състави на нарушения е очевидно, че за такова по чл.8 ал.8 от ЗЗДет. следва да се прилага чл.45 ал.6 от ЗЗДет., но не и тази на ал.4. В този случай обаче органите на МВР нямат компетентността да съставят АУАН и да издават НП, съобразно уредената компетентност в чл.46 от ЗЗДет. Ето защо е налице противоречие между посочената за нарушена разпоредба на закона и избраната като основание за налагане на наказание, което води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна 3 на НП.

Отделно от това, от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателката да не е изпълнила задължението си да не оставя малолетното си дете без надзор, напротив, от свидетелските показания безспорно се установи, че тя е осъществявала такъв, дори и минути непосредствено преди инцидента.

Освен това, съдът намира, че обжалваното НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно задължителните му реквизити, сред които е място на извършване на нарушението и описание на обстоятелствата, при които е извършено. В конкретният случай няма посочено място на нарушението, освен една улица в град Тополовград, за която не е известно с каква дължина е и какво точно се намира на нея; както и не са описани всички факти, обуславящи от обективна страна състава на твърдяното административно нарушение. АНО е следвало да преценява именно действията/или бездействията на майката, като лице, което полага грижи за малолетното дете, съгласно легалната дефиниция на параграф 1 т.3 от ДР ЗЗДет. и съответно да докаже дали е осъществен състав на нарушение на ЗЗДет., което не е сторено. От обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се извлече в какво се изразяват действията или бездействията на родителя, в какво се е изразила опасността за детето и по отношение на кои аспекти от развитието му от посочените три предложения в закона. Липсата на изложени факти в тази насока водят до непълно описание на нарушението, което съставлява съществен порок в съдържанието на обжалваното НП.

Посочено е в АУАН и НП, че е създадена опасност за неговото физическо състояние, вместо „физическо развитие“. Понятието физическо състояние не намира основа в текста от закона, в който е използвал терминът „развитие“, а този термин е със съвсем различно на практика съдържание, свързан с физическо недохранване, лоша хигиена, липса на подходящо облекло, като се касае за едно продължително, системно състояние/процес, който следва да се наблюдава по отношение на детето. В случая, това че е преминато през стърчащи стъкла от дограмата на счупен прозорец не касаят това състояние или процес.

Освен че от обективна страна не са установени и доказани двете кумулативни сочени предпоставки за ангажиране отговорността на родителя или настойника по чл.8 ал.8 от ЗЗДет., то и от субективна страна не е установена и доказана формата на вината – оставянето без „надзор и грижа“, ако е налично /а то в случая не е налично/ следва да се посочи дали е умишлено, извършено при пряк или евентуален умисъл, или е непредпазливо – поради небрежност или самонадеяност.

С оглед характера на административните наказания като форма на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение, законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно наказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП и е основание за неговата отмяна. В конкретният случай, с оглед на всичко изложено по-горе е налице именно неспазване на тези изисквания и издаденото НП като опорочено следва да бъде отменено.

4

При този изход на делото, страната в чиято полза постановеното съдебното решение има право на разноски, но в случая няма искане за присъждане на такива, поради което и не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано НП № 358-32 от 22.04.2025 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на Д. С. Ш. с ЕГН ********** от *********** е наложена „глоба“ в размер на 1000,00 лева /хиляда лв./на основание чл.45 ал.4 от ЗЗДет., за нарушение по чл.8 ал.8 от ЗЗДет.