Присъда № 156 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 156/26.05.2026 г. по НОХД № 4687 по описа за 2025 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

Районна прокуратура Варна е внесла обвинителен акт вх.№ 96437/18.11.2025 г. в едно с материалите по досъдебно производство № 2149/2025 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна срещу П. Р. Г. ЕГН ********** за това, че на 24.03.2025 г., в *****. общ. Аврен, обл. Варна, не изпълнила заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед за защита № 134/16.11.2023 г., издадена въз основа на Решение № 3681/14.11.2023 г., постановено по гр. дело № 20233110112768 по описа на Районен съд-Варна, 17-ти състав, влязло в законна сила на 28.11.2023 г., което е задължена да се въздържа от извършване на актове домашно насилие по отношение на лицето К. С. Г., и й е забранено да доближава на по-малко от 80 метра К. С. Г. и жилището, което същата обитава на адрес ********* за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, от влизане на решението сила, като приближила жилището на К. С. Г., находящо се в ********* на по-малко от 80 метра, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.296 ал.4 вр.ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани всички доказателства за категорично установяване на всички съставомерни факти за престъплението, за което П. Г. е дадена на съд с внесения обвинителен акт. На първо място приема за категорично, че е издадената заповед за незабавна защита от домашно насилие, издадена от граждански съдебен състав на Районен съд Варна, безспорно е доведена до знанието на подсъдимата. Подсъдимата е била веднъж осъждана за нарушение на тази заповед, предвид което и квалификацията на престъплението е при условията на повторност и след това на 24.03.2025 г. отново подсъдимата е нарушила заповедта, като се е приближила на по-малко от 80 метра от дома на К. Г., а именно на *****. Това съставомерно нарушаване на заповедта според прокурора е категорично доказано от свидетелските показания на К. Г. и Д. Х.. Двамата са категорични по отношение на това, което са видели, особено свидетелят Д. Х. е възприел, че подсъдимата е била на оградата и е хвърляла някакви предмети и е счупила някакъв стъклопакет на входната врата. Счита свидетеля Д. Х. по-скоро за независим към двете страни, предвид че той не бил злонамерен. На следващо място приема за категорично доказано подадения сигнал на 112. На място са пристигнали полицейски служители и екип на спешна помощ, който е преценил, че подсъдимата има такова поведение, а и въобще състоянието й е налагало да бъде приведена в болнично заведение.

Категорично се доказало, че подсъдимата е употребила немалко количество алкохол.

На основание изложеното моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и да й наложи наказание лишаване от свобода към минимума, определен в разпоредбата на чл.296 ал.4 вр.ал.1 от НК, което да отложи с изпитателен срок от три години и да възложи направените разноски в тежест на подсъдимата.

След като прецени индивидуалните качества на подсъдимата, съдът прецени, че следва да й бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на адвокатска защита в съдебно производство. В разпоредителното заседание бе назначен за защитник на подсъдимата адвокат Й. Р. Й. от Адвокатска колегия Варна. В съдебните 1 заседания подсъдимата П. Р. Г. участва лично и със защитника адвокат Й. Й..

Защитникът на подсъдимата счита, че така възведеното обвинение срещу неговата подзащитна не е доказано по безспорен и категоричен начин. Според него са събрани две групи доказателства: едните били в подкрепа на обвинението и това са свидетелските показания на К. Г. и Д. Х., всички останали били или неутрални, или в подкрепа на твърденията на подсъдимата. Между показанията на двамата свидетели, на които е базирано обвинението – К. Г. и Д. Х., имало съществени противоречия.

Дори и Х. в своите показания заявил, че К. Г. не е била там на мястото и не е видяла нищо, а К. Г. твърдяла в показанията си, че е видяла лично К. да хвърля към вратата на вилата една тенекия и Д. я задържал докато дойдат полицаите. Двамата полицейски служители свидетелствали, че действително К. Г. и Д. Х. били пред къщата, но П. Г. към него момент не е била там, вратичката към двора е била заключена, не са били видели нито тенекия, нито камъни да има пред това стъкло, дори твърдението на полицай Д. било, че той е забелязал, че счупването на стъклото не е оттогава, а е някакво старо счупване. Нямало изготвен огледен протокол, нямало нито едно веществено доказателство, което да доказва твърденията на тези двама свидетели, на база на които е възведено обвинението. Няма нито едно замерване на разстоянията между къщите. Всички свидетели били категорични, че К. не живеела в тази къща, на чийто адрес е издадена ограничителната заповед, целта на заповедта по Закона за защита от домашно насилие е да се ограничи контакта между две лица, а на този адрес не е живеел никой и е нямало кого да се защитава в нея. В село ***** имало една централна улица и всички къщи били на 50 – 60 метра от тази централна улица и по този начин се налагало ограничение на движението на подсъдимата. Според защитата инициатор на скандалите между двете жени е К. Г.. В къщата не е имало никакви животни по него време. Моли съда да оправдае подсъдимата.

Подсъдимата П. Р. Г. разбира в какво престъпление е обвинена. Отрича да е нарушила заповедта, тъй като не е била на по-малко от 80 метра от къщата на адреса по заповедта. Работела в заведение, което се намирало на около 100 метра от тази къща в друга къща на селото и в наследствената къща не живеел никой. Когато изхвърляла отпадъците в контейнерите на процесната дата Н. бил на чешмата в близост и я видял, подсъдимата видяла Д. И. на улицата пред къщата, който я предупредил да не приближава къщата, тя се върнала пред заведението, в което работила. След това видяла, че майка й идва към къщата, пристигнала полиция и линейка и я взели с линейката. Била употребила действително алкохол, защото били в компания. Отрича да е наближавала къщата и да е хвърляла някакви предмети, твърди, че стъклото е било счупено преди това при празнуване на рождения ден на майка й с Д. и техни познати в къщата. Не е имало по това време животни в двора на къщата. Не била в добри отношения с майка си от доста години - от 2020 година. Живяла и работила в Гърция няколко години, влагала е средства и труд за изграждането на новата къща в мястото и на 28.01.2023 г. се върнала в селото, но не живеела вече в къщата на баба й, а в помещение на работодателя й П. П., ходела в къщата единствено на гости на баба си, но след нейната смърт и издаване на съдебната заповед не е посещавала къщата. Имало инциденти в селото, когато майка й след употреба на алкохол правела скандали, обиждала я и я заплашвала.

С оглед постановеното по Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, че в наказателноправен аспект за престъплението по чл.296 ал.1 от НК пострадалото от акт на домашно насилие лице няма качеството „пострадал“ по смисъла на чл.74 от НПК, К. С. Г. не беше уведомена в 2 това качество за разпоредителното заседание по делото.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След преценка на събраните в досъдебното производство доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката К. С. Г. и дъщеря й - подсъдимата П. Р. Г. живеели заедно с майката на К. Г. и баба на П. Г. в *****, община Аврен, област Варна с адрес *****. В същия парцел започнало изграждане на нова къща с участието на роднини и наследници.

Подсъдимата П. Р. Г. в продължение на много години живеела и работела в Гърция, като междувременно се връщала в селото за кратко, участвала с труд и средства в изграждането на новата къща.

От 2020 година отношенията между подсъдимата П. Р. Г. и майка й К. С. Г. се влошили, при срещи между тях в селото, най-често под влияние на употребен алкохол, си отправяли взаимни обвинения, обиди и се стигало дори и до физически контакт и размяна на удари.

На 01.10.2023 г. К. С. Г. подала молба до Районен съд Варна за постановяване на мерки за нейна защита по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/ и било образувано гражданско дело № 12768/2023 г. по описа на Районен съд Варна.

Била издадена Заповед за незабавна защита № 158/04.10.2023 г. по гр.дело № 12768/2023 г. по описа на Районен съд Варна, 17 състав, с която са постановени мерки за закрила, както следва: задължава П. Р. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.

С. Г.; отстранява П. Р. Г. от жилището на К. С. Г., находящо се на адрес - *****, *********; забранява на П. Р. Г. да приближава К. С. Г., включително и жилището й, находящо се *****, *********, на разстояние по-малко от 80 метра.

С Решение № 3681/14.11.2023 г. по гражданско дело № 12768/2023 г. по описа на Районен съд Варна, 17 състав/л.23 от ДП/, получено лично от П. Г. на 21.11.2023 г./л.37 от ДП/ е постановено: задължава П. Р. Г. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо К. С. Г. с адрес: *****, *****; забранява на П. Р. Г. да доближава К. С. Г. на разстояние по-малко от 80 метра, включително и жилището й на адрес *****, *****, за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението; да се издаде заповед за защита съобразно решението; заповедта и препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.

Била издадена Заповед за защита № 134/16.11.2023 г. по гр.дело № 12768/2023 г. по описа на Районен съд Варна/л.16 от ДП/, с която са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ал.1 т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва: задължава П. Р. Г. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо К. С. Г. с адрес: *****, *****;

3 забранява на П. Р. Г. да доближава К. С. Г. на разстояние по-малко от 80 метра, включително и жилището й на адрес *****, ***** за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението; предупреждава П. Р. Г., че съгласно чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, констатирано от полицейските органи, същата ще бъде задържана и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата.

В заповедта е посочено, че се издава на К. С. Г. ЕГН ********** и на основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответницата.

Видно от докладна записка рег.№ 442р-22149/04.07.2025 г. на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна/л.39 от ДП/ на 28.11.2023 г. П. Г. лично е запозната със заповедта срещу подпис/л.44 от ДП/, снето е сведение за това/л.42 от ДП/, бил изготвен протокол за предупреждение от 28.11.2023 г., съставен от полицейски служител при Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, който П. Г. подписала/л.43 от ДП/.

След като била отстранена от жилището на К. С. Г. в *********, подсъдимата заживяла в жилище в *****, предоставено й от П. П..

С протоколно определение № 985/17.12.2024 г. по НОХД № 4061/2024 г. по описа на Районен съд Варна е одобрено споразумение, с което обвиняемата П. Р. Г. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК за това, че на 30.08.2024 г. в *****, общ. Аврен, обл. Варна, не изпълнила заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед за защита № 134/16.11.2023 г., издадена въз основа на Решение № 3681/14.11.2023 г., постановено по гр. дело № 20233110112768 по описа на Районен съд Варна, 17-ти състав, влязло в законна сила на 28.11.2023 г., с което е задължена да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на лицето К. С. Г., и й е забранено да доближава на по-малко от 80 метра К. С. Г. и жилището, което същата обитава на адрес ***** *********, за срок от 18 месеца от влизане на решението в сила, като влязла в жилището на К. С. Г., находящо се в *****, ********* и й ударила три шамара. Наложено й е наказание „пробация“ с пробационни мерки на основание чл.42 ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от по шест месеца.

В последствие К. Г. заживяла на семейни начала със свидетеля Д. Х. И. в къща под наем в ***** и не живеела в къщата в *********.