Решение № 261632 от 17.05.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр.Варна, 17.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при участието на секретаря Светлана

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12413 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от "ДЕЛТА

КРЕДИТ" АДСИЦ срещу И.Й.Г., в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 365 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3502.27 лева – главница, представляваща сборът от 20 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г. включително, дължими на основание сключено от името на „МТ Проджект“ ЕООД, но за сметка на „А. Кредит“ АДСИЦ/ с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/ и И.Й.Г. споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задълженията му в общ размер на 11 215.00 лева, вземанията за които са прехвърлени с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „А. Б.“ А.Е. чрез клона си „А. Б.

– клон България“ на „МТ Продажби“ ЕООД, в последствие цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „МТ ПРОДЖЕКТ“ на „А. Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/ и произтичащи от сключен между Г. и „А. Б.“

А.Е чрез клона си „А. Б. – клон България“,

Договор за потребителски кредит – Ваканция № 236-32/30.04.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до окончателното заплащане на задължението; сумата от 1021.49 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 28.04.2017г. до 12.03.2020г., включително, за които е издадена заповед № 2879/24.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6721/2020г. по описа на Районен съд - Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че на

30.04.2008г. ответникът И.Й.Г. е сключило с „А. Б.“

А.Е., действащо чрез клона си „А. Б. – клон

България“ договор за потребителски кредит – Ваканция № 236-32/30.04.2008г., по който Г. не изпълнил задълженията си за заплащане в срок на дължимите месечно вноски, поради което и задълженията по кредита били обявени за пресрочно изискуеми. На 25.03.2010г. банката прехвърлила вземането си в размер на 11215.06 лева на „МТ Продажби“ ЕООД с договор за продажба на вземания, Приложение № 1. От своя страна „МТ Продажби“ ЕООД, с договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г., Приложение № 1, е прехвърлило вземането си към Г. на ищеца „Делта кредит“ АДСИЦ (тогава с наименование „А. Кредит“ АДСИЦ). На 29.03.2010г. между „А. Кредит Мениджмънт“ АД, действащо в качеството си на обслужващо дружество по чл. 18, ал. 1 ЗДСИЦ на ищеца и „МТ Продажби“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя извършването от свое име, но за сметка на ищеца извънсъдебно събиране на вземанията на ищеца, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор А. Б. От своя страна „МТ Продажби“ ЕООД е възложило извършването на горните действия на „С.Г.Груп“ ООД с договор от 29.03.2010г. След уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, на 04.05.2010г. между „МТ Продажби“ ЕООД, действащо чрез упълномощен представител „С.Г.Груп“ ООД, но за сметка на ищеца и ответника И.Г. е сключено споразумение, с което страните са преуредили отношенията си по повод прехвърленото вземане, произтичащо от договора за кредит Ваканция № 236-32/30.04.2008г. Твърди се, че ответникът не е извършил плащане по поетите със споразумението задължения, поради което и ищецът е подал заявление по чл.

410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6721/2020г. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца е налице правен интерес да установи съществуването на вземането си, поради което и сезира съда с искане за това. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Й.Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта на сключен договор за потребителски кредит Ваканция № 236-32/30.04.2008г., както и че вземането по същия е обявено за предсрочно изискуемо, като дълъг по заема към 25.03.2010г. е бил в размер на 11215 лева. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като в тази връзка поддържа, че представените копия на документи не са от естество да установят факта на прехвърляне на вземането по горния договор за кредит. Оспорва и прехвърлянето да е съобщено на ответника.

На следващо място оспорва сключеното споразумение да е създало права в патримониума на ищеца на първо място твърдейки да не е доказана връзката между сключилото договора от 29.03.2010г. лице „А. Кредит Мениджмънт“ АД и ищеца, а от друга страна се сочи, че в споразумението е признат цедиран от банката дълг към „С.Г.Груп“ ООД. С оглед горното счита, че споразумението не е произвело действие, респ. процесното вземане не е било разсрочено. С оглед последното и предвид датата на изискуемост на дълга – 29.03.2010г., прави възражение за погасяването му по давност. С оглед неоснователност на иска за главното вземате, прави възражение за неоснователност и на акцесорната претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №

2879/24.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 34-ти състав по ч.гр.д. № 6721/2020г., е разпоредил длъжникът И.Й.Г. да заплати на „Делта Кредит” АДСИЦ сумите, както следва: 3502.27 лева – главница, представляваща сбор от 20 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпил падеж в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г., включително, дължими на основание сключено от името на „МТ Проджект“ ЕООД, но за сметка на „А. Кредит“ АДСИЦ, с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ и И.Й.Г. споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задълженията му в общ размер на 11215.00 лева, които вземания са прехвърлени с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г., Приложение № 1 към него от „А. Б.“

А.Е., чрез клона си „А. Б. – клон България“ на „МТ Проджект“ ЕООД, впоследствие цедирани с договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „МТ Проджект“ на „А. Кредит“ АДСИЦ и произтичащи от сключен между Г. и „А. Б.“ А.Е чрез клона си „А. Б.

– клон България“ договор за потребителски кредит „Ваканция“ № 236-32/30.04.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г., до окончателното заплащане на задължението, сумата от 1021.49 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 28.04.2017г. до 12.03.2020г.

Към доказателствата по делото е приобщено споразумение от 04.05.2010г., сключено между „МТ Проджект“ ЕООД и И.Й.Г.. Видно от съдържанието на последното, с него страните са констатирали, че по силата на договори за продажба на вземания към датата на сключване на споразумението носител на вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 236-32 от 2008г., сключен между „А. Б. – клон България“ и ответника е „МТ Проджект“ ЕООД.

Отразено е, че към датата на договора за продажба на вземания, цедираното вземане срещу ответника в размер на 11216.00 лева, като по него не са извършвани плащания към датата на сключване на споразумението. С подписване на последното страните са постигнали съгласие И.Й.Г. да погаси посоченото задължение на месечни вноски – първоначална в размер на 200 лева, плотима до 30.05.2010г. и 77 анюитетни вноски от по 200 лева, считано от 30.06.2010г., в които вноски е включена и договорна лихва – основният лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с надбавка от 10.00 пункта. Представен е и погасителен план към споразумението, видно от което размерът на главницата по вноски, с настъпили падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г. включително, е 3502.27 лева.

Приобщени към доказателствения материал е и посочения в споразумението договор за потребителски кредит № 236-32/2008, сключен между „Арфа Банка“ АД, чрез клона си „А. Б. – клон България“ и И.Й.Г., по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 10 000 лева, който същият е следвало да върне в срок от 96 месеца, ведно с договорна лихва.

Видно от приложеното на л. 23-31 от делото заверено от страната копие на договор за продажба на вземания от 25.03.2010г., че „А. Б.“ А.Е. е прехвърлило на „МТ Проджект“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, описани в Приложение № 1 срещу определена покупна цена.

Представено е и приложение № 1, в което на страница 5 (л. 36) са посочени трите имена на ответника, ЕГН, номер на сключения договор, размер на отпуснатия кредит и задължението по него.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. Не са налице данни за получаване на уведомлението от ответника.

Последващо, с договор за прехвърляне на вземания от

29.03.2010г., „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „Делта Кредит” АДСИЦ (тогава „А. Кредит“ АДСИЦ – справка в ТР), придобитите от „А. Б.“ вземания, сред които и това от ответника Г. – извлечение от приложение № 1 (л. 44), като идентичността на данните от извлечението с оригиналния списък са сверени в о.с.з. на 12.04.2021г.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. И по отношение на това уведомление не са налице данни да е достигнало до ответника.

С договор от 06.06.2006г. „А. Кредит“ АДСИЦ е възложило на „А. Кредит Мениджмънт“ ЕАД дейности по осъществяване представителство на ищеца при сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на конкретни дейности на трети лица, управление по придобитите от възложителя вземания, като конкретните вземания, за които възложителя възлага на обслужващото дружество да извършва горните дейности се определят с отделно споразумение (л. 96-104).

С договор за събиране на вземания от 29.03.2010г., сключен между „А. Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо по смисъла на ЗДСИЦ на „А.

Кредит“ АДСИЦ и „МТ Проджект“ ЕООД, на последното е възложено да извършва от свое име, но за сметка на „А. Кредит“ АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземания на „А. кредит“АДСИЦ, представляващо просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор „А. Б.-клон България“ (л. 46-48). Видно от приложения на л. 105-115 списък на длъжниците и вземанията, възложени за събиране на „МТ Проджект“ ЕООД по коментирания договор, че в същия фигурира и вземането към ответника по договора за потребителски кредит № 236-32/2008. под № 322.

От своя страна „МТ Проджект“ ЕООД, с договор от

29.03.2010г. (л. 49-51), е възложило на „С.Г.Груп“ ООД да извършва извънсъдебно събиране на вземания на „А. кредит“ АДСИЦ към физически лица с първоначален кредитор „А. Б.“, като е посочена и банковата сметка, която следва да бъде посочена на длъжника за погасяване на дълга и която банкова сметка ***, посочена в споразумението от 04.05.2010г. Видно от приложения на л. 57 от делото Списък № 2, че вземането към ответника по договора за потребителски кредит № 236-32/2008 е включено в предмета на коментирания договор за събиране на вземания.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6721/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на И.Й.Г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.