Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 24.04.2019, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 392/2019
Вид
Решение № 297
Подписан
24.04.2019
В сила
12.07.2019
Състав
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.1 т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.93б ал.1 т.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.142 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.21 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.2 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.

Р Е Ш Е Н И Е №297 гр.Русе, 24.04.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав :

Районен съдия: Венцислав Василев

Съдебни заседатели : при секретаря

Юлия Острева….………………………………………………………… и в присъствието на прокурора.……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 392 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.Д. чрез процесуален представител до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000076/11.02.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е турски гражданин. На

08.02.2019г. около 16,45 часа управлявал т.а.”Ман” кат № 3 с рег. № …. със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на „Дунав мост” в гр.Русе, с който извършвал международен превоз на товари от Румъния за Турция.

В този район бил спрян за проверка от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на картата на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.6 § 1 изр.2 от АЕТR вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006г. , като е надвишил с 2 ч. и 19 м. законоустановеното удължено работно време. Надвишението се изразява в това, че намалената дневна почивка е завършила в 17,28ч. на 28.01.2019г., а началото на следваща нормална дневна почивка е започнало в 12,19ч. на 29.01.2019г.

За констатираните нарушения бил съставен

АУАН от св.В.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено наказание по чл.93б ал.1 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.

Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

Основното възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на жалбоподателя било нарушено,тъй като АУАН е съставен в деня на проверката – 08.02.2019г., а на жалбоподателя е връчен на 11.02.2019г., т.е. по този начин се претендира за нарушение на чл.40 от ЗАНН, което според защитата прераства и в такова по чл.44 ал.1 от с.з.

Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение по следните съображения :

Още в хода на проверката, видно от показанията на актосъставителя нарушението му е показано чрез компютърен софтуер на турски език и съответно той е бил напълно наясно с това за какво точно е обвинен. Не е процесуално нарушение обстоятелството, че АУАН е връчен на жалбоподателя три дни след съставянето му – чл.40 ал.1 от ЗАНН под присъствие на жалбоподателя не и Не допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН предвид обстоятелството ,че АУАН е съставен към момента на проверката, а му е предявен на 11.02.2019г. Действително разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН изисква актът да се състави в присъствието на нарушителя, като ал.2 от същата разпоредба допуска две изрични хипотези в които са възможни изключения от това правило.

Под присъствието на нарушителя законът, няма предвид, напр. буквално физическо присъствие на нарушителя докато трае техническият процес на изписване на текста, най – малкото защото този процес може да трае продължително във времето. В случая следва да се има предвид, че нарушителят е чужд гражданин и именно по тази причина АУАН е бил предявен в присъствието на назначения с нарочен акт преводач на л.26 от делото. По този начин съдът намира,че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 от НПК,като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице. По този начин му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него участие. Законът има предвид актът да му се предяви лично с оглед реализиране на правото му на защита в пълен обем. Като последица от реализация на това право е възможността актосъставителят да даде допълнителни разяснения при нужда, нарушителят да изложи възраженията си още непосредствено при предявяването му след като се е запознал със съдържанието му. Доколкото нарушителят е чужденец, т.е. лице без постоянен адрес в Република България е налице хипотезата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, която е специална по отношение на чл.44 ал.1 от с.з. В случая съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено , тъй като всички тези възможности са му осигурени – да разбере в какво точно се обвинява, въз основа на какви доказателства, да получи препис от АУАН, да изложи възраженията си в срока по чл.44 ал.4 от ЗАНН. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил преведен на нарушителя от преводача на турски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган жалбоподателят не е направил никакви възражения и по този начин съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него.В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН , по силата на която наказващият орган веднага връща АУАН на актосъствителя, ако той не му е бил предявен, а не и когато текстът не е бил изписан в негово физическо присъствие. Процесуалните нарушения при съставяне на АУАН винаги следва да се преценяват във връзка и с оглед критерия нарушено ли е правото на защита на наказаното лице или не , какъвто е процесният случай.

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0000076/11.02.2019г. на началника на ОО”АА” гр.Русе, с което на И.Д., турски гражданин му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93б ал.1 т.3 от Закона за автомобилните превози.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Районен съдия :