Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 763 от 16.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 217/2023
Вид
Протокол № 763
Подписан
16.05.2023
В сила
16.05.2023
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 19а · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 763 гр. П., 16.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100217 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Молителят А. М. Я. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. Б. Д. от АК-П. - надлежно упълномощена със сезиращата съда молба.

За заинтересованата страна Община П. - редовно призовани, не се изпраща законов или процесуален представител.

За контролиращата страна Районна Прокуратура - П. - редовно призовани, не изпращат представител.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам молбата, ведно с приложените към нея писмени доказателства и направените с нея доказателствени искания. Водя свидетели.

СЪДЪТ докладва делото:

Производството е образувано по повод молба с правно основание чл.

1

19, ал. 1 ЗГР от А. М. Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р.“ №42, ет.1, ап.1 чрез пълномощник – адв. Б. Д. от АК П..

В молбата се твърди, че молителят е роден през 1954 г. в семейство от турски етнос като всички от семейството му били с турски имена. Баща му се е казвал М. А. Я., а майка му Н. М. Я.. Твърди, че той също е бил кръстен с турските имена - А. М. Я., но за да се спази задължителното по онова време изискване за наличие на наставка ,,-ов” в презимето и фамилията в акта за раждане бил вписан с такава наставка.

Сочи, че след принудителната промяната на имената на етническите турци в България през 80- те години на миналия век, получил имената А. М.

Я., като с тези имена фигурира и до днес в документите му за самоличност.

Твърди, че освен пред официалните институции, никъде другаде не е ползвал българските си имена, като към момента на промяната на имената, вече е бил станал известен навсякъде с турските си имена. Всичките му роднини, съученици и приятели винаги го наричали и го знаели като А. Я.. С турските си имена и самият той се представял пред непознати.

Твърди, че от дълги години живее в Германия, където общува предимно с турци и там също всички го познавали единствено с турските му имена.

Заявява, че през 2003 г. подал в Община П. заявление на основание чл.

19а от ЗГР за възстановяване на предишните му имена, но с Решение №7 от 26.02.2003 г. на Кмет Община П. поисканата промяна не била допусната, който факт бил отразен в акта за раждане. Причината била, че собственото му име „А.” било помислено за женско и молителят бил вписан с имена А. М. Я..

Поради това Община П. не можела да възстанови имената му - ако ги възстанови, би се оказал с презиме и фамилия, отговарящи на женски пол, а не на мъжки. Служители от Община П. му обяснили, че в този случая не можел да се възползва от процедурата по чл. 19а от ЗГР, а следвало да промени имената си по съдебен ред. Към онзи момент нямал възможност да остане в България и оставил нещата така. Заявява, че скоро ще преустанови работата си в Германия и не желае в родината си да прекара старините си като ,А.” вместо „А.”.

Изтъква, че желае да възстановя турските си имена като едновременно с това ги промени откъм наставка, тъй като същите били с наставка за женско име и от ,А.” „М.” „Я.” да стане „А.” „М.” „Я.”. Това били имената, които 2 наистина припознавал за свои, като счита, че наставката ,,-ов” в презимето и фамилията следва да се премахне като несъответстваща на традициите на турските имена.

С наведените в молбата доводи се обосновава наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР и се иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име от А. М. Я. на А. М. Я..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответниците Община П. и Районна прокуратура П..

По делото не са налице факти и обстоятелства, които се признават от страните, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ищеца е да докаже наличието важни обстоятелства, които налагат промяна на имената му.

По доказателствените искания съдът се е произнесъл с Определение № 640 от 15.03.2023 г.

АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. Д. счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ докладва справка за съдимост, с рег.

№

230322005000137246/22.03.2023 г., от която е видно, че лицето А. М. Я. е осъждан.

СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 7288/27.03.2023 г. от Община П., с което изпращат ксерокопие от архивиран личен регистрационен картон, поддържан на хартиен носител до 31.12.2012 г., вкл. и разпечатка от НБД „Население“ на електронния личен регистрационен картон на А. М. Я..

СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 7645/30.03.2023 г. от Община П., с което изпращат заверено копие на личен регистрационен картон на лицето А.

М. Я..

3

АДВ. Д.: Да се приемат днес докладваните постъпили писмени документи.

Настоящия съдебен състав намира, че днес докладваните постъпили писмени документи са относими и допустими, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото справка за съдимост, с рег. № 230322005000137246/22.03.2023 г.; Писмо с вх. № 7288/27.03.2023 г. от Община П., ведно с ксерокопие от архивиран личен регистрационен картон, поддържан на хартиен носител до 31.12.2012 г., вкл. и разпечатка от НБД „Население“ на електронния личен регистрационен картон на А. М. Я. и Писмо с вх. № 7645/30.03.2023 г. от Община П., ведно със заверено копие на личен регистрационен картон на лицето А. М. Я..

АДВ. Д.: Водим допуснатите ни двама свидетели.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Й. Ф. М. – роден на 09.09.1971 г., живущ в гр. П., ***, вх. Б, ет. 1, ап. 1, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и служебни правоотношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. М.: Аз като се ожених, А. е брат на тъща ми. Аз му знам имената турските, откакто се ожених. От 2000 г. даже сме комшии с А.. Той от малък си се представя с това име А.. Знам и имената на баща му - М. Я. А.. Оттам знам, че дядо му е бил А. и той е бил кръстен на дядо си. Майка му я знам с турските й имена. Знам, че не са им разрешавали да си вземат турските имена. Той е роден с турски имена, но през 80-те години са му дали български имена. После всички заминаха в Европа. Съпругата и внук му, който е кръстен на него, живеят в Германия също. Той понеже ще се пенсионира в Германия и иска да си вземе турските имена. Той ми казва, че 4 преименуването го отлага с години и се страхува да не го изгонят от работа, ако разберат, че има и български имена. Всички там работят 95 % в турски фирми. Той се казва А. Я. М.. Децата са му с български имена. С български имена са, защото не им разрешават в болницата да ги кръстят с турски имена при положение, че баща им е с български. Баща им няма време от работа да си смени имената. Обяснили са му, че първо той трябвало да си ги смени и тогава да си ги сменят и децата му. А. не използва българските си имена освен пред институциите. Сестра му и другите негови близки, съседи, са си възстановили турските имена, но той няма време. Аз го питах защо не си смени имената в Общината и той каза, че са му обяснили, че трябва по съдебен ред. Малцинството малко или много си промениха манталитета в Европа. Имало си процедура за смяната пред Община, било е преди 90-те години.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

АДВ. Д.: По отношение на другия ни свидетел, ние водим същата, но тъй като е по чехли и не я допускат до залата от съдебната охрана. Държа на нейния разпит и моля, ако делото се отлага поради друга причина, нейният разпит да бъде извършен в следващото с. з. Други доказателствени искания на този етап нямам.

Съдът намира, с оглед разпоредбата на чл. 533 от ГПК, която допуска съдът по своя инициатива да събира доказателства в това производство, че за изясняване на делото от фактическа страна, следва да се изиска заверен препис на решение № 7 от 26.02.2003 г. на кмета на Община П., посочено в акта за раждане на молителя А. М. Я., данни за влизането му в сила, както и да се представи в пълнота цялата преписка по постановяването му.

Предвид, че делото не е изяснено от фактическа страна, същото следва да се отложи за следваща дата, ето защо, съдът