Определение № 366 от 26.03.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. София , 26.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211000600303 по описа за 2021 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1,т.3 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против Определение от 08.02.2021 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд № 3472/2020 година по описа на съда.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разписани в чл.248 НПК,а след обсъждане доводите на страните е намерил,че съдебното производство следва да бъде прекратено, поради допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените в проведеното досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт,довели до нарушаване правото на защита на предадените на съд лица.

Определението в тази му част се атакува от представителя на държавното обвинение с оплакване за неправилност.Твърди се,че не са налице условията на чл.249 ал.4 т.1 НПК,не са допуснати процесуални нарушения,още по-малко съществени по своя характер,а правата на предадените на съд лица не са нарушени.Твърди се в подадения частен протест и в допълнението към него,че постановения съдебен акт в атакуваната му част е необоснован и незаконосъобразен.

Излагат се съображения,развити в няколко насоки:

1.Твърди се,че решаващият съд се е позовал на разпоредба /на чл.249 ал.1 т.4 НПК/,каквато не съществува.Сочи се,че обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 ал.2 НПК,а решаващият съд «…не е имал правомощие да съпоставя диспозитива на ОА с онези текстове и цифрови обозначения в постановленията за привличане,които не са намерили място в окончателното,крайно обвинение по чл.246 ал.1 1

НПК,повдигнати пред Градския съд с акта».В тази насока се твърди,че при изготвянето на обвинителния акт не са внесени съществени изменения в обвинението,различаващи се от предявеното обвинение в хода на досъдебното производство.В подкрепа на изразеното разбиране,представителят на държавното обвинение се е позовал на Р№24/82г.2-ро н.о.ВС на РБ,Р№61/85,2-ро н.о.,ВС на РБ.

Сторен е анализ на отделните предявявания на обвиняемите лица по реда на чл.219 НПК:

-от 10.01.2017 година по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, -от 09.10.2018 година по чл.116 ал.1 т.6 пр.последно вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, -от 08.07.2020 година по чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК за А. Б. и по чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.3 пр.3 и т.6 пр.3 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК за Г. Б..

Твърди се,че с обвинителния акт е повдигнато общо обвинение на основата на първите две привличания,а третото привличане на обвиняемите се «поглъща» от обвинението,повдигнато на двамата обвиняеми с обвинителния акт.Оспорва се обосноваността на извода на решаващия съд,свързан с възприетото от него нарушаване на процесуалния закон и недопустимо изменение на обвинението от по-леко в по-тежко наказуемо престъпление.В тази насока са изложени съображения за това,че Законът не дели постановленията за привличане «..по време на издавадето или предявяването им».

2.Оспорват се изводите на решаващия съд за наличие на противоречие между обстоятелствена част и диспозитивна част на обвинителния акт.Съображенията на представителя на държавното обвинение са свързани с това,че в обстоятелствената част са описани подробно и последователно всички установени факти-леки телесни повреди по тялото на пострадалото лице,начините за сломяване на съпротивата му от съучастниците,включително чрез нанесени удари с пластмасова тръба,докато диспозитивната част е лаконична,но ясна и конкретна.

На тази основа,като оспорва основателността и законосъобразността на дадените уазания от решаващия съд,като намира съдебния акт за незаконосъобразен и неправилен в атакуваната му част, представителя на държавното обвинение претендира отмяната му и връане на делото на първия съд за продължаване на процесуалните действия.

Постъпили са възражения срещу подадения частен протест от подсъдимия А. Б.,чрез защитника му адв.Е. и от подсъдимия Г. Б.,чрез защитника адв.Н.К..

Във възражението си защитата на подс.А. Б. твърди,че атакувания съдебен акт е законосъобразен и обоснован,а подадения частен протест е несъстоятелен.Твърди се,че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК,доколкото в него не са описани реално установени факти и са подценени гласни доказателстени 2 средства,включително обяснения на обвиняемите.Излагат се подробни съображения.Иска се потвърждаване на съдебния акт.

Защитата на подс.Г.Б. намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно,а доводите на представителя на държавното обвинение,във връзка с постановленията за привличане и отразеното в диспозитива на обвинителния акт,за «компилация»,сторена в нарушение на закона. Сторени са оплаквания за това,че реално установени факти не са отразени в обвинителния акт, игнорирани са важни доказателствени източници,включително изясняващи противоправно поведение от страна на пострадалото лице,като всичко това е ограничило правата на подзащитния и е нарушило правото му на защита.Претендира потвърждаване на съдебния акт.

Настоящият съдебен състав съобрази изложеното в частния протест и възражението на защитата на подсъдимите лица,материалите по делото,и като провери атакувания съдебен акт намира,че частния протест е допустим,но преценен по същество-неоснователен.

Съображенията са следни:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт с обвинение против:

-Г. А. Б.,с установена самоличност по делото,ЕГН **********,с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.3 и т.6 пр.3 и пр.последно вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК,

-А. Г. Б.,с установена самоличност по делото,ЕГН **********,с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.последно вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.

В проведено разпоредително заседание на 08.02.2021 година,състав на съда е дал ход на разпоредителното заседание и е изслушал страните по въпросите,разписани в чл.248 НПК.В хода на това проведено разпоредително заседание съдът е приел,че делото е подсъдно на СГС,а родовата и местна подсъдност са определени съобразно твърденията по повдигнатото обвинение и не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.На следващо място съдът е намерил,че възраженията на защитата на подсъдимите лице затова,че при изготвяне на обвинителния акт са пренебрегнати безспорно установени факти,са основателни,но едновременно с това е посочил,че това са възражения по повод искания за събиране и проверка на доказателствени източници,които касаят делото по същество и са свързани «…със събиране и оценка на доказателствата».Намерил е,че тези възражения не съставляват самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство.

От друга страна е намерил да са допуснати съществени процесуални нарушения,които са отстраними по своя характер и налагат прекратяване на съдебното производство и 3 връщане на делото на СГП.Доводите си първият съд е развил в няколко насоки:

На първо място съдът е посочил,че намира допуснати съществени процесуални нарушения , касаещи съдържанието на актовете,изготвени от органите на досъдебното производство, акцентирайки на това,че предмета на доказване следва да бъде ясно очертан и фактите и правото в тези актове да са еднопосочни така,че за привлечените към наказателна отговорност лица да е ясно срещу какви факти следва да се защитават и коя е правната квалификация на деянието,възприета от държавното обвинение.

Първият съд твърди противоречия,свързани със съпоставяне на диспозитива на ОА с отразеното в постановленията за привличане на обвиняемите лица,доколкото в диспозитива е отразено умъртвяване на пострадалото лице в съучастие чрез притискане на шията мустрангулация ,и притискане на гръдния кош-имобилизация,а в постановленията за привличане и в обстоятелствената част на обвинителния акт «…е очертана една по-широка картина от действия,за които се твърди,че са в причинно-следствена връзка със съставомерния общественоопасен резултат».Изложени са пространни съображения в тази насока,л128,предпоследен абзац-л.130,2-ри абзац.

На следващо място първият съд е намерил допуснати отстраними съществени нарушения, свързани с възприета и отразена вътрешно противоречива правна квалификация от органите на досъдебното производство.Изложени са съображения за това,че при изготвяне на постановленията за привличане и предявяването им на обвиняемите лица е посочена една правна квалификация на деянието /включително по чл.118 вр.чл.116 НК при третото,последно привличане на обвиняемите лица/,а с обвинителния акт им е повдигнато обвинение за по-тежко наказуемо престъпление.Съдът е намерил,че това е недопустимо и нарушава Закона,като по този начин са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до ограничаване правото на защита на обвинените лица и правото им да разберат в какво са обвинени.Обобщаващият извод на решаващия съд е,че обвинителният акт не отговаря на изискванията,които Законът поставя към него в чл.246 ал.2 НПК,като нарушенията,които са допуснати при изготвянето на обвинителния акт нарушават правото им на защита и правят неясно дефиниран предмета на доказване в хода на съдебната фаза на производството.Поради това,като е очертал констатираните от него съществени процесуални проблеми,допуснати в хода на досъдебното производство,е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняването им с указания.

На първо място настоящият съд следва да посочи,че правилно първият съд е отделил за решаване в това съдебно производство поставените пред него процесуални въпроси,включително и от защитата на предадените на съд лица,свързани с изискванията на чл.246 ал.2 НПК,с правото на защита на предадените на съд лица,включително да разберат в какво точно се обвиняват и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е станало това,от въпросите,които следва да се решат по същество на наказателно правния 4 спор.Съдът обосновано е намерил,вж.чл.248 ал.4 НПК,че възраженията на защитата на подсъдимите лице,свързани с твърдения за пренебрегнати от прокурора безспорно установени факти намират своето основание,но едновременно с това е посочил категорично,че това са възражения,касаещи събирането и проверката на доказателствени източници,които са свързани със съществото на наказателния спор,а доколкото са свързани «…със събиране и оценка на доказателствата»,то в разпоредително заседание те не съставляват самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство.

Вярно е твърдението на прокурора за това,че първият съд е бил неточен,позовавайки се на нормата на чл.249 ал.1 т.4 НПК,вместо на следващата от самите му изводи норма на чл.249 ал.4 т.1 НПК.Тази неточност не опорочава съдебния акт.Принципно вярна е тезата на решаващия съд,че предмета на доказване по см. на чл.102 НПК следва да бъде ясно очертан в обвинителния акт,а фактите и правото в актове на органите на досъдебното производство да са еднопосочни,доколкото за привлечените към наказателна отговорност лица да е ясно срещу какви факти се защитават и коя е правната квалификация на деянието,за което са обвинени и която е възприета от държавното обвинение.

Настоящият съд не намира такова противоречие,още по-малко съществено,при описание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт спрямо отразените такива в диспозитивната му част.В тази насока доводите на прокурора следва да се споделят като основателни.Действително в обстоятелствената част е описана подробно фактическа обстановка,включително действия на подсъдимите Г.Б. и А. Б.,свързани със сломяване съпротивата на пострадалото лице,за да реализират изпълнителното деяние,докато в диспозитивната част е дадено лаконично,но ясно описание на самото изпълнително деяние.