Решение № 2721 от 26.03.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 284/2026
- Вид
- Решение № 2721
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Йовка Бъчварова, Лилия Александрова, Диана Ганева
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.213а, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.1, т.2 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
РЕШЕНИЕ
№ 2721
Бургас, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Членове:
ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА канд № 20267040600284 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на А. Г. З. срещу решение № 699/23.09.2025г., постановено по АНД № 1750/2025г. на РС Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6208019, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ал.1, т.4 от ЗДП на касаторката е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено по чл.21 от ЗДП административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се допуснато процесуално нарушение в досъдебната фаза на административнонаказателното производство, тъй като на касаторката не бил връчен снимковия материал. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд, съответно на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба.
В съдебно заседание страните не се явява и не се представляват.
Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил ЕФ Серия К № 6208019, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ал.1, т.4 от ЗДП на касаторката е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено по чл.21 от ЗДП административно нарушение, затова че на 18.07.2022 г. в 10:12 часа в [населено място], ПП І-9, км.238+819 до „Гробищен парк“ в посока към ул. Транспортна, при въведено ограничение на скоростта до 50 км/ч с пътен знак В-26, управлява собствения си лек автомобил „Фиат” с peг. № [рег. номер], със скорост 81 км/ч, при отчетен толеранс от -3 км/ч (31 км/ч превишение). Нарушението било заснето с АТС TFR1-M 644.
Районният съд е приел, че на посочените в ЕФ дата и място АТС било поставено в служебен автомобил с рег. № А7863 и засякло и заснело движещия се по ПП І-9 лек автомобил „Фиат” с peг. № [рег. номер], собственост на касаторката. Мястото на контролирания пътен участък попада в урбанизираната територия на [населено място], където важи общото ограничение на скоростта от 50км/ч, като допълнително бил поставен знак В-26, предписващ същото ограничение. Измерената скорост е 84 км/ч, според генерираната от АТС снимка. Посочената в ЕФ скорост е след приспадане на 3км/ч., съобразно изискванията на чл.425, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Техническото средство било годно и калибрирано към него момент, а за използването му бил изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г., съдържащ всички законоустановени реквизити, придружен със снимка на разположението на АТС на пътя.
След извършване на проверка на законосъобразността на ЕФ районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателката е извършила нарушението, за което била санкционирана. Установени били мястото, времето на извършване на нарушението, авторството, както и скоростта, с която жалбоподателката управлявала автомобила. В решението РС обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателката, като приел същите за неоснователни по подробно изложени мотиви. Изложени са съображения защо е приложима разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП, регламентираща издаване на ЕФ за нарушение, установено и заснето с мобилно АТС. Прието е, че ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържащ задължителните реквизити, очертани в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДП – място на извършване на нарушението, ограничението на скоростта, точната измерена с АТС скорост, разликата между засечената и разрешена скорост и приспаднатия толеранс от -3км/ч. От представената снимка, представляваща веществено доказателство по чл.189, ал.15 от ЗДП, се установявало, че измерената скорост е 84км/ч, засечена на 18.07.2022г. в 10:12:49ч.
От съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з от 12.05.2015г. се установявало мястото на извършване на контрола, посоката на движение, контролираните МПС, ограничението на скоростта и пр. В този пътен участък важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено допълнително с пътен знак В-26. За тези обстоятелства районният съд по собствена инициатива е събрал допълнителни доказателства, като е изискал от Община Бургас пътна схема за процесния пътен участък, поставените знаци и въведените с тях ограничения.
Приел е, че авторството на нарушението е презюмирано по силата на чл.188, ал.1 от ЗДП, доколкото жалбоподателката, като собственик на заснетия с АТСС лек автомобил, не е подала декларация с посочване на данните на друго лице, което към релевантните време и място е управлявало автомобила.
Съдът е коментирал и размера на определената санкция като съответен на предвидения от законодателя фиксиран размер.
Изложил е и съображения за обществената опасност на деянието на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Отхвърлил е довода на касаторката, релевиран и в касационната жалба, за допуснато нарушение, поради невръчена снимка от АТС, по съображения, че в ЗДП липсва подобно изискване, поради което невръчването му заедно с ЕФ няма как да се отрази на законосъобразността на ЕФ.
По изложените мотиви РС Бургас потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че решението е валидно и допустимо. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който е доказателство за извършените процесуални действия.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
Изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на проверяваното решение и за незаконосъобразност на обжалвания по делото ЕФ, поради невръчване на снимката от АТС. Прегледът на ЗДП сочи, че за издателя на ЕФ липсва такова задължение, както правилно е установил районният съд. Касаторката е имала право да поиска от ОД на МВР Бургас предоставяне на снимката, от което право тя не се е възползвала. Касаторката е упражнила правото си на жалба срещу ЕФ и в съдебното производство е приложена цялата административнонаказателна преписка, част от която е снимката. Касаторката има право да се запознае с материалите по делото, което очевидно не е сторила.
Съобразявайки се със събраните по делото доказателства и прилагайки правилно материалния и процесуалния закон, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от очертаните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилен, следва да бъде оставен в сила.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 699 от 23.09.2025г., постановено по АНД № 1750 / 2025 г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: