Решение № 808 от 15.10.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. гр. Хасково, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640102878 по описа за 2025 година

Производството е по реда на общия исков процес. Образувано е по искова молба на И. С. Р., с ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв. Л. С., против З. Ю. М., с ЕГН **********, с адрес ***********, с която е предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр.Хасково, общ.Хасково, одобрени със заповед № РД -18- 63/05.10.2006г на ИД на АК; последно изменение със заповед: няма, с адрес на имота: гр.Хасково, п.к.6300, **********; находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***********, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, брой етажи 7, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на Обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 62,63 кв.м. (според нотариалния акт и схемата на АГКК – 62,53 кв. м), ведно с прилежащи части: избено помещение № 5, с площ от 5,44 кв.м и с 2,9094 % ид.ч от ОЧС, ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ***********.34, ***********.36, под обекта: ***********.17, над обекта: ***********.53, на основание пълна трансформация на негови лични средства, вложени при придобИ.е на имота.

Ищецът твърди, че от 2015 г. живее и работи в Германия. На 12.09.2019 г. сключил граждански брак с ответника в гр. Пловдив, след което двамата 1 заминали за Германия. Ответникът нямала желание да работи и настоявала да закупят жилище в гр. Хасково. Намерили апартамент, обременен с договорна ипотека с материален интерес 39 200 лв. Агенцията за недвижими имоти „Тим комерс“ ЕООД поискала от ищеца „стоп“ капаро от 2 000 лв. На 08.10.2020 г. ищецът превел от собствената си банкова сметка 38 220 лв. на кредитора по ипотеката С. Т. Ч. и в същия ден с нотариален акт бил закупен процесният имот.

След покупката ищецът превел на ответника на 19.10.2020 г. 7 000 евро за ремонт, тъй като ответникът не разполагала със средства. Ответникът не работела, не реализирала доходи и не полагала грижи за семейството. Бракът им бил прекратен с Решение № 356/07.05.2025 г. по гр. д. № 2495/2024 г. на РС – Хасково. Ищецът сочи, че от 22.06.2015 г. до 12.09.2019 г. е реализирал доходи от работна заплата в размер на 102 255 евро, а от 12.09.2019 г. до 08.10.2020 г. – 43 464,30 евро.

В първоначалната искова молба ищецът твърди едновременно, че е платил цената с лични средства и че ответникът няма никакъв принос. Иска да се признае, че ответникът не притежава ½ ид. ч. „поради липса на принос“.

Поради противоречията в твърденията и смесването на два различни правни института – трансформация по чл. 23 СК и оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 и 4 СК, с разпореждания № 605/13.02.2026 г. и № 1139/21.03.2026 г. съдът е указал на ищеца да уточни основанието на претенцията си.

С уточнителни молби от 06.03.2026 г. и 03.04.2026 г., подадени в изпълнение на разпореждания на съда съответно с рег. № 605/13.02.2026 г. и рег. № 1139/21.03.2026 г., ищецът е уточнил, че имотът е закупен изцяло с негови лични средства, спестени от трудови възнаграждения, поради което е налице пълна трансформация на имуществото и иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот в резултат на пълна трансформация на негови лични средства по чл. 23 СК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. Д. Г., ответникът е подала отговор на исковата молба. Оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес и тъй като презумпцията за съвместен принос не можела да бъде оборена с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност, оспорва иска като неоснователен. Не спори, че страните са сключили брак през 2019 г. и че по време на брака са придобити процесният имот, апартамент на ******** и два автомобила. Твърди, че е работил в Германия като чистач без трудов договор и е допринасял с доходи за семейството. Твърди още, че поради недостиг на средства за покупката е заложил златни накити – свои и на майка си, получил 12 000 лв. и ги е предал на ищеца за покупка на апартамента. Сочи, че лично е организирал и заплатил ремонт на жилището на стойност 20 000 лв. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

2

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като обсъди твърденията и възраженията и прецени събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното.

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са сключили граждански брак на 12.09.2019 г. в гр.

Пловдив, който е прекратен по взаимно съгласие на страните с Решение № 356/07.05.2025 г. по гр. д. № 2495/2024 г. на РС – Хасково. С утвърденото споразумение ползването на семейното жилище – процесния апартамент – е предоставено на съпругата, която възстановява фамилното си име М. (л. 5-6 по делото).

Установява се, че с нотариален акт № 142, том II, рег. № 1973, дело № 289 от 08.10.2020 г. на нотариус Х. К., рег. № *** на НК, вписан в Службата по вписванията – Хасково с вх. рег. № 5257/08.10.2020 г., акт № 44, том 17, дело № 2640/2020 г., С. Д. Х. и И. А. Х. са продали на З. Ю. Р.а и И. С. Р. (съпрузи) процесния апартамент за сумата от 38 220 лв. (19 541,58 евро) (л. 15-16 по делото). В акта е отразено, че цената е преведена преди подписването му от купувача И. С. Р. „изцяло по банков път“ по сметка на С. Т. Ч. за погасяване на задълженията на продавачите по договорна ипотека № 176, том III, рег. № 3389, дело № 481/19.11.2019 г. Имотът е самостоятелен обект с идентификатор *********** с площ 62,53 кв. м, ведно с избено помещение № 5 с площ 5,44 кв. м и 2,9094 % ид. ч. от общите части. По схема № 15252310/13.02.2025 г. на АГКК собственици са двамата бивши съпрузи.

Данъчната оценка на имота към 10.12.2025 г. е 21 820 лв. (11 156,39 евро), а на ½ ид. ч. – 10 910 лв. (5 578,19 евро).

От платежно нареждане от 08.10.2020 г. се установява, че И. С. Р. е наредил от сметка в „Юробанк България“ АД (Пощенска банка), ***********, превод на 38 220 лв. в полза на С. Т. Ч. с основание „покупка на апартамент“ (л. 8 по делото).

С молба-съгласие с рег. № 5258 от 08.10.2020 г., дв. вх. рег. № 5243 кредиторът е дал съгласие за заличаване на ипотеката поради погасяване на безлихвен заем от 39 200 лв. (л. 7 по делото).

С недатирана разписка „Тим комерс“ ЕООД удостоверява, че е получило от ищеца 2 000 лв. „стоп капаро“ за апартамента (л. 13 по делото).

Разписката не съдържа данни за начина на плащане или за произхода на средствата.

Според осигурителната история на ищеца, издадена на 08.04.2022 г. от Федералната институция за пенсионно осигуряване в Германия (л. 12-14 по делото), в периода 01.07.2015 г. – 30.06.2016 г. той е получавал помощ за безработни и е имал само маргинална заетост. Установява се, че брутните му доходи от труд, т.е. преди данъци и осигуровки, са, както следва: за периода 22.06.2015г. – 31.12.2016г. - 1 849,00 евро; за 01.01.2017г. – 31.12.2017г. - 24 3

322,00 евро; 01.01.2018г. – 31.12.2018г. - 42 503,00 евро; 01.01.2019г. – 28.02.2019г. - 6 926,50 евро; 01.03.2019г. – 31.12.2019г. (вкл. период след брака) - 38 572,50 евро; 01.01.2020г. – 12.09.2020г. - 31 546,30 евро;

13.09.2020г. – 31.12.2020г. - 14 134,70 евро.

От представените фишове за работна заплата. от ********** (л. 65-78 по делото) се установява, че нетното възнаграждение на ищеца е превеждано по банкова сметка в TARGOBANK AG. Преведените суми са: за януари 2020 г.

– 2 872,86 евро; март – 2 620,00 евро; април – 2 834,42 евро; май – 3 612,89 евро; юни – 2 673,87 евро; юли – 2 949,28 евро; август (изплатена през септември) – 2 913,59 евро; октомври 2020 г. (изплатена на 22.10.2020 г.) – 2 735,59 евро. Само седемте заплати за януари – август 2020 г., получени по време на брака и преди покупката, възлизат на 20 476,91 евро.

От удостоверение от TARGOBANK AG (л. 9-11 по делото) се установява се, че на 19.10.2020 г. ищецът е наредил от банковата си сметка сумата от 7 000 евро по сметка на З. Р.а.

От преддоговорна информация за заем от 19.10.2020г. (л. 79-83 по делото) се установява, че на тази дата TARGOBANK AG е предоставила на ищеца преддоговорна информация за потребителски кредит с нетен размер 14 000 евро (общо 16 849,13 евро).

С потвърждение от 27.06.2026 г. от Инго Хабшайд, като наемодател, същият потвърждава, че е получавал от ищеца наем от 350 евро месечно за жилище с адрес: ********* за периода септември 2019 г. – септември 2020 г.

(л. 92-93 по делото).

Справките от ОДМВР – Хасково за притежавани МПС и от Агенцията по вписванията (за придобит от ответника апартамент на ******** на 10.06.2022 г.) се отнасят до друго имущество и не са относими към предмета на спора.

В съдебно заседание, проведено на 15.09.2026 г., са разпитани четирима свидетели. Всички са роднини на страните, поради което съдът оценява показанията им с оглед възможната заинтересованост по чл. 172 ГПК.

Свидетелят А. (роднина на ищеца) свидетелства, че ищецът работил в Германия, изтеглил кредит, работил и имал спестени пари. Свидетелят никога не е бил в Германия и знае тези обстоятелства само от телефонни разговори с ищеца, т.е. показанията му предават собствените твърдения на страната.

Свидетелят Б. (втори братовчед на ищеца) свидетелства, че ищецът имал спестени 25 000 евро, че заплатата му била около 3 000 евро и че цената е платена по банка, като за последното свидетелят не е напълно сигурен.

Свидетелят е бил в дома на съпрузите в Германия само две седмици през 2022 г. Изворът на знанията му за спестяванията са разговорите с ищеца, а не лични възприятия. Показанията му не съдържат данни кога са натрупани спестяванията – преди или след брака.

От събраните гласни доказателства на свидетелите на ищеца не се 4 установява размерът на спестяванията към датата на брака на страните, запазването им и влагането им в покупката на процесното жилище.

Показанията на свидетелите възпроизвеждат казаното от самия ищец, и не се подкрепят от други доказателства, които в съвкупност да установят тези факти.

Свидетелите на ответника Х. (трети братовчед) и М. (сестра) свидетелстват, че за покупката е заложено злато на семейството, а получените около 12 500 лв. са предадени на ищеца. Показанията на тези свидетели са вътрешно противоречиви в съществени подробности. Свидетелят М. първоначално заявява, че сама е заложил златото и е дала парите на сестра си, а след това – че е дала златото на сестра си, която сама е отишла до заложната къща с ищеца и свидетеля Х.. Свидетелят Х. посочва, че не е влизал в заложната къща, а предаването на парите ситуира през лятото на 2020 г., без да може да уточни дата. Свидетелят Х. твърди, че цената е платена „на ръка“ при нотариуса, което противоречи на нотариалния акт и на платежното нареждане. Поради тяхното противоречие, както и поради това, че не съответстват на останалия доказателствен материал по делото, съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По възражението на ответника за допустимост на иска:

Предметът на делото се определя от фактическите твърдения и искания за защита на ищеца. Като е съобразил направените от ищеца уточнения на исковата молба, съдът е приел с доклада по делото, че искът е с правно основание чл. 23, ал. 1 СК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.

Ответникът поддържа, че ищецът цели оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК, което не можело да стане с установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Възражението смесва два различни иска. С иска по чл. 21, ал. 4 СК се оборва презумпцията, като се доказва, че другият съпруг няма принос в придобиването. С иска по чл. 23, ал. 1 СК се установява, че имотът изобщо не е станал общ, защото е придобит с лично имущество на единия съпруг. При трансформацията вещното право възниква като лично от момента на придобиването и презумпцията за съвместен принос не действа (в т.см. мотивите към ТР № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС). Искът по чл. 23, ал. 1 СК, какъвто е процесният, се защитава с положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Трансформация може да се установява и когато имотът е придобит с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, какъвто е процесният случай (така т. 4 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС).