Решение № 208 от 15.12.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. гр. Добрич, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500511 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.

№5531/23.07.2021г. от М. К. К. с ЕГН **********, гр.Д. чрез адв. Г.И.-ЗАК, срещу решение №232/30.06.2021г. по гр.д.№2308/2020г.на РС-Добрич, с което е разпределено ползването на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич с площ от 392кв.м. , с административен адрес гр.Д..

Решението намира за неправилно и незаконосъобпразно като несъобразено с правата на съсобствениците. Като анализира писмени доказателства за правни сделки, мотивира несъгласие с извода на съда относно легитимацията на В. и С. В.и като съсобственици с права в дворното място от 53кв.м., вместо действителните права в обем на 6.50кв.м. от празното дворно място.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна- В. и С. В.и, чрез адв.Д.Д.-ДАК. Първоинстанционния акт намират за съобразен изцяло със събраните по делото доказателства и приетите заключения на вещото лице.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 16.07.2021г., жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК съобразно правилото на чл.61, ал.2 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, при проверката съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира обжалваното 1 решение за валидно , но неправилно по следните съображения:

Атакуваното решение е постановено по предявени от М. К. К. с ЕГН ********** и С.М.У.К.а с ЕГН **********, двамата от гр.Д., Г.И.М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН **********, двамата от гр. Д., срещу В. СТ. В. с ЕГН ********** и СТ. К. В., **********, двамата от гр.ДД., искове по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот – дворно място с площ от 392 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Добрич, намиращ се в гр. ДД., съобразно действителните права на всеки един от съсобствениците.

Обосноваващите искането обстоятелства се свеждат до наличие на съсобственост между страните върху дворното място, в което има няколко постройки, индивидуална собственост на страните; невъзможност за доброволно разпределение на ползването на дворното място.

Конкретно се излага, че първите двама от ищците притежават 297.50кв.м. от дворното място, от които застроени 93кв.м./ формирана от площите на жилищна сграда от 42кв.м., и 1/2ид.част от жилищна сграда от 93кв.м./ и незастроени 209квм, вторите двама притежават 41.50кв.м -25кв.м.застроена площ на притежавания от тях гараж и 16.50кв.м. незастроена, а ответниците притежават 53кв.м-46.50кв.м.застроена площ,съставляваща 1/2ид.част от жилищна сграда от 93кв.м, и 6.50кв.м.незактроена площ. Страните не можели да се разберат доброволно за разпределение на ползването на дворното място, тъй като ответниците ползвали незастроена площ над обема на правата си, позовавайки се на клауза в нот.акт №19/2016г., която била недействителна по отношение на ищците, тъй като касаела уговорка за ползване без тяхно участие като съсобственици. Настояват съдът да извърши разпределение на ползването на дворното място като определи начина и обема на ползване от всички съсобственици съобразно обема на правата им.

В писмен отговор на исковата молба ответниците В. СТ. В. и СТ. К. В., чрез упълномощения адв.Д.Д., са оспорили твърденията на ищците относно придобитите от ответниците права като несъответни на обективната действителност. Придобили права в имота по силата на нотариален акт №175/15.04.2016г.на нотариус с рег.№535, с който продавачът освен притежаваните идеални части застроена площ им продал и незастоени 53кв.м.в идеални части от поземления имот с площ от 392кв.м.

Не е спорно между страните, установява се от писмените доказателства по делото, че ищецът М. К. К. през 2006г. е станал собственик на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Добрич с площ от 392кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор р ***.1 и застроена площ от 73 кв.м., гараж с идентификатор ***.2 и застроена площ от 35 кв.м., както и всички останали приращения и подобрения в имота, по силата на наследяване от П.Г.М., починала на ***г. и правна сделка- договор за покупкопродажба, сключен с нот.акт № 175, том III, рег. № 4132, дело № 413 от 2006 г. на нотариус Ц.А., вписан под № 84 в регистъра на НК, с който К.М. К. и С.И. са му продали собствените си общо 5/6ид.части от същия имот, с административен адрес в гр.Д..

2

През 2008г., с нот.акт № 157, том III, рег. № 3569, дело № 312 от 2008 г. на нотариус Ц.А., вписан под № 84 в регистъра на НК, ищецът М.К. продава на сестра си С.И. „застроена и незастроена площ от 88 кв.м. в идеални части“ от така придобития ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 392 кв. м., ведно с построените в имота жилище със степен на завършеност „груб строеж“ с идентификатор ***.1.2 със застроена площ от 96, 58 кв.м., заемащо втори етаж на двуетажна жилищна сграда и припадащата му се ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от стълбищната клетка, която обслужва жилището и таванския етаж, и гараж с идентификатор ***.2 със застроена площ от 35кв.м.

Със същия нотариален акт/т.2 от него/ между продавача М.К. и купувача С. К.а е договорено купувача да ползва посочените 88кв.м. в северната и западната част на дворното място между северната граница на имота, западната граница на имота и западния зид на сградата в него, като 35кв.м. съставляват земя под гаража, а останалите 53кв.м. са незастроено място с дължина по западната граница 12м. и ширина между западната граница и зида на сградата 3.87м.. Уговорено е и предоставяне право на преминаване през ползваната от него/продавача/част от дворното място до входа на жилищната клетка, осигуряващ достъп до жилището, предмет на настоящата сделка.

През 2013г., с нот.акт №170, том II, рег. № 5270, дело № 342 от 04.07.2013 г. на нотариус Д.Б., вписан под № 535 в регистъра на НК, С.И. и съпругът и И.Д.И са дарили на дъщеря си К.И.С. така придобитите с нот.акт № 157/2008г. в режим на СИО вещни права.

През 2016г. К.И.С. се е разпоредила с дарените и вещни права чрез две сделки-договори за продажба, сключени на 15.04.2016г. и на 18.04.2016г. както следва :

На 15.04.2016 г. нот.акт № 175, том I, рег. № 2970,дело № 162 от 2016 г. на нотариус Д.Б., вписан под № 535 в регистъра на НК, К.И.С. е продала на В. СТ. В. „дворно място с незастроена площ от 53 кв.м. от собствените си 88кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 392 кв. м./с указани в нотариалния акт граници на собствените и 88кв.м.акт, съответни на клаузата по т..2 от договора от 2008г./, ведно с жилище с идентификатор ***.1.2 със застроена площ от 96, 58 кв.м., заемащо втори етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1, с припадащите му се таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от стълбищната клетка, която обслужва жилището и таванския етаж. Не е спорно, че към момента на извършване на сделката В. СТ. В. е бил в брак със СТ. К. В..

На 18.04.2016г. , с нот.акт № 181, том I, рег. № 3029, дело № 167 от 18.04.2016 г. на нотариус Д.Б., вписан под № 535 в регистъра на НК, К.И.С. е продала на Г.И.М. дворно място със застроена и незастроена площ от 35 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, целият с площ от 392 кв. м., ведно с гараж с идентификатор ***.2 със застроена площ от 25кв.м.по скица/по документи 35кв.м./. Не е спорно, че към момента на извършване на сделката Г.И.М. е бил в брак с М.М..

През 2020г. с нот.акт № 176, том I, рег. № 2951, дело №169 от 11.05.2020 г., поправен с нотариален акт № 15, том III, рег. №6035/31.08.2020 г., дело № 169 от 11.05.2020 г. на 3 нотариус Д. Б.,вписан под № 535 в регистъра на НК, между съпрузите Г.И.М. и М.М. от една страна, М. К. К. от друга, е извършена замяна, като срещу прехвърлените на М. К. К.

10кв.м.в идеални части от сграда с идентификатор ***.2, Г.И.М. и М.М. придобиват 16.50кв.м. от собствените на М. К. К. идеални части от ПИ с идентификатор ***.

С нотариален акт № 106, том III, рег. № 2775, дело № 303 от 14.07.2020 г., на нотариус Р.Георгиев, вписан под № 330 в регистъра на НК, М.К. е признат за собственик по давност на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от 42 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Добрич, с площ от 392 кв. м., на адрес: град Д., т.е. по време на брака му със С.У.-К.а.

При така очертаната фактическа обстановка, страните в настоящото производство се легитимират като съсобственици на поземления имот, изключая С.М.У.-К.а, която по силата на сключения на 30.11.2011 г. граждански брак с М.К., няма права в поземления имот, придобит от съпруга и преди брака. Не е спорна легитимацията и като собственик на придобитата по време на брака им жилищна сграда с идентификатор ***.3 и застроена площ от 42 кв.м., изградена в поземления имот.

В резултат на извършените сделки/продажби и замени/ М.К. притежава 297.50кв.м.в идеални части от поземления имот, целия с площ от 392км.м, съпрузите Г.И.М. и М.М. притежават 41.50кв.м. в идеална част от същия имот, а съпрузите В. СТ. В. и СТ. К. В. притежават 53кв.м в идеална част от същия имот, който е застроен с обекти , индивидуална собственост на страните, спор относно правата върху които между страните няма. Изводът относно обема на правата на съсобствениците е такъв, тъй като в резултат на извършената през 2008г. продажба от едноличния тогава собственик на застроения имот с площ от 392кв.м. М.К., в патримониума му са останали 304кв.м., а сестра му С. К.а и съпруга и са станали собственици на 88кв.м.в идеална част от цялото дворно място. При тълкуване на договора според текста на чл.20 от ЗЗД- отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други, всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността, настоящата инстанция намира, че действителната воля на страните, вложена в създаденото между тях продажбено правоотношение сочи, че уговорката в т.2 от нотариалния акт от 2008г. е иманентно свързана с постигнатото съгласие за продажбата на право на собственост върху застроена и незастроена част от имота в обем на 88кв.м. в идеални части от целия имот и има характер на клауза за разпределяне на ползването на незастроената част от дворното място между съсобствениците, каквито страните стават по силата на клаузата по т.1 от същия акт, която ясно и точно индивидуализира предмета на договора. Именно с оглед на характера си на споразумение за ползване съдържа точна и ясна индивидуализация на реалната част от имота, за която се отнася, и не следва да се тълкува в смисъл на волеизявление за прехвърляне на вещни права, различни от индивидуализираните в т.1 от акта. В този смисъл, след като първоначалният приобретател е придобил права в обем на 88кв.м. в идеални части от целия имот, толкова е и дарил, респ. толкова и дарената е отчуждила през 2016г. с двете продажби, в резултат на които В. СТ. В. и СТ. К. В. са станали собственици на 53кв.м. в 4 идеални части от целия имот и на жилище на втория етаж от двуетажната сграда, а Г.И.М. и М.М. са станали собственици на 35кв.м.в идеални части от целия имот и на гараж.

Уговорката за начина на ползване на незастроена част от дворното място, постигната с договора от 2008г.е валидна само между страните по договора, които към него момент са били и единствените съсобственици. Принципно разпределеното ползване не е неизменно и когато е извършено с участието на всички съсобственици. При промяна на обстоятелствата всеки от съсобствениците може да претендира да се преуреди този въпрос по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, ако липсва взаимно съгласие между тях, и настоящия случай е такъв- фактическа обстановка от тогава е променена в резултат на последващо отчуждаване на идеални части от дворното място и обекти в него в полза на трети лица. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът осъществява спорна съдебна администрация, не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот.