Протокол № 18 от 22.01.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 18 гр. Варна , 20.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина З. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20203100900940 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 15:15 часа се явиха:

При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното повикване в 15:15 часа, на второ четене се явиха:

Ищецът В. А. Л., редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Ж.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД , редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Вещото лице Д.Г.Г., редовно уведомена, явява се лично в съдебно заседание, депозирала заключение по делото.

Вещото лице К. Д. К., редовно уведомена, явява се лично в съдебно заседание, депозирала заключение по делото.

Вещото лице А. Л. А., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Свидетелят Н. П. Н., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Съдът след като констатира, че свидетелят Н. П. Н. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същият от съдебната зала до пристъпване към неговия разпит.

1

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 858 на 18.01.2020 г. от адвокат М.Г., пълномощник на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, в която сочи, че е в невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание и изразява становище по доказателствата, по експертизите и по съществото на спора.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 2082 от разпоредително заседание на 20.11.2020 година, както следва:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на В.

А. Л., ЕГН **********, от гр. Белослав, ул. „Трети Март“ № 20, чрез пълномощника адв. Ж.Г., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, с адрес София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни повреди при ПТП на 01.10.2016 г., в гр. Белослав, обл. Варна, причинено от водача на застрахован по застраховка Гражданско отговорност при ответното дружество лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№ ******, управляван от Н.П.Н., ведно със законната лихва от датата на увреждането, на основание чл. 432 от КЗ и чл.

497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът Застрахователна компания "Бул Инс“ АД, чрез адв. М.Г., оспорва главния иск единствено по размер като претендира отхвърлянето му за горницата над 40 000 лева до пълния претендиран размер от 90 000 лева. Релевира възражение за съпричиняване.

С депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва изложеното в отговора относно съпричиняване на вредоносния резултат и 2 поддържа изложеното в първоначалната си молба.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който препраща към възраженията си срещу основателността на предявения иск по размер.

След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

В исковата молба се сочи, че на 01.10.2016 г. ищецът управлявал мотоциклета си по ул. „Христо Ботев” в посока гр. Варна, когато изведнъж усетил силен удар в лявата част на превозното средство. От сблъсъка се ударил в предното стъкло и се озовал на тавана на блъсналия го автомобил.

Сочи, че водачът на последния - Н.П.Н. при управление на моторно превозно средство л.а. „Форд Фокус” с peг. № ******, нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.37, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост му причинил телесни повреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на лонното съчление и дясната кръстцово-хълбочна става и разкъсвания в областта на дясното бедро.

Автомобилът бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Бул Инс” АД, валидна но 30.06.2017г. Подсъдимият Н.П.Н. бил признат за виновен за настъпването на ПТП, причинило телесните увреждания на ищеца, с Решение №1244/09.07.2018г. по АНД № 2357 по описа за 2018г. на ВРС.

Ищецът излага твърдения, че след произшествието бил откаран в болнично заведение, където по време на лечението му се налагало да ползва помощта на придружител. За да го обгрижват обслужват се редували негови роднини и приятели. Предвид причинените му телесни увреждания, за него било невъзможно да става от леглото и да се справя сам с физиологичните си нужди. Поради силните болки в таза, през по-голямата част от болничният му престой се налагало медицинските сестри да му дават допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат състоянието му за да може да заспива поне за кратко.

Твърди още, че след изписването му от болницата, трябвало да продължи лечението си, защото все още изпитвал болки. След това 3 постепенно започвал да координира движенията си и да се движи по малко, благодарение на адекватната намесата на рехабилитатор, който ежедневно му извършвал процедури, които продължавали и към момента. Когато се срещал с някого се чувствал много зле, поради което първите месеци избягвал да води разговори с никого, тъй като същите го натоварвали физически и психически. Всеки разговор му коствал огромни усилия и главоболие и го връщал към преживения ужас. От тези състояния на психическо разстройство получил проблем с безсънието, който до момента на инцидента не били налице. Все още изпитвал силни болки в главата, поради което не можел да се съсредоточи и да си намери постоянна работа.

На следващо място сочи, че след пътно транспортното произшествие, често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника. Когато покрай него преминават коли, а и при по-силен звук от двигател на автомобил или друго МПС, мисълта му, симптоматично се връщала към момента на инцидента и преживените неописуеми болки от причинените му телесни увреждания.

След изписването му от болничното заведение, когато се наложи да пътува в лек автомобил, изпитвал непровокирано от нищо чувство на безпокойство, тревога и уплаха, което липсвало до момента на настъпване на пътно транспортното произшествие. Последното отключило в него паническо разстройство, както при наличието на повече хора, така и когато преминавал по пешеходни пътеки и пресичал на светофари.

Ищецът в заключение излага твърдения, че описаните психически травми рефлектирали върху пълноценния му начин на живот, тъй като повече от четири години от настъпването на събитието не може да се възстанови напълно. Нещо повече, въпреки ежедневно провежданите процедурни рехабилитации, към момента все още не може свободно и безпроблемно да движи тялото си, а болките не са отшумели напълно. Освен това сочи, че е лишен от възможността да се движа активно, което било неизменна част от ежедневието му до настъпване на гореописания инцидент. Мисълта, че повече никога няма да може да бъде пълноценен човек не му давала покой, тъй като след допълнителни консултации с лекар, му било съобщено, че настъпилите вследствие на инцидента физически промени не могат да бъдат възстановени.

4

Противопоставя се срещу възражението на ответника за съпричиняване като твърди, че не се е движил с несъобразена скорост и е изпълнил всички свои задължения като правоспособен водач на мотопед с кубатура под 50 кубика.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба застрахователното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил причинил ПТП. С оглед влязлото в сила Решение №1244/09.07.2018г. по АНД №2357 по описа за 2018г. на ВРС, с което водачът му е признат за виновен, не оспорва неговата вина, противоправността на деянието му и причинените увреждания.

Ответникът инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният се е движил с несъобразена с интензитета на движението и с поведението на останалите участници скорост. Сочи още, че в момента на настъпване на произшествието навън е било сумрак, а пострадалият не е включил фарът на мотоциклета си.

В заключение счита, че ако последният се е движил със съобразен скорост и с включен фар ударът е бил предотвратим от техническа гледна точка и за двамата водачи. Поради това оспорва иска за горницата над 40 000 лева до претендираната сума от 90 000 лева, както и описаните от ищеца душевни терзания.

Относно квалификацията на исковете: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са: 1.) Лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№ ******, управляван от Н.П.Н. към 01.10.2016 г. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; 2.) Че водачът на автомобила е нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.37, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост му причинил телесни повреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на 5 лонното съчление и дясната кръстцово-хълбочна става и разкъсвания в областта на дясното бедро.

Доказателствена тежест: В условията главно и пълно доказване ищецът следва да установи, настъпването на ПТП, противоправно и виновно извършено деяние на водачът на МПС, вследствие на което е настъпило ПТП и са възникнали вреди, че същите са пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. В тежест на ищеца е да докаже характера и размера на претърпените вреди. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение - следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.

Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост или за погасяване на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на пострадалия, като установи негово противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, и в частност твърденията си, че ищецът не е бил правоспособен да управлява МПС в момента на произшествието, същият се е движил без включени светлини при липса на предпоставки за това, както и че се е движил с несъобразена скорост. С оглед оборимата презумпция за наличие на вина у дееца, същата се предполага до оборване на предположението от ответника.

Адв. Г.: Запознат съм с определението на съда. Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения от страните по изложения доклад на делото счита, че следва да бъде приет като окончателен доклада от разпоредително заседание, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в Определение № 2082 от 20.11.2020 година.

Адв. Г.: Поддържам исковата молба. Моля да приемете представените писмени доказателства.

6

СЪДЪТ счита, че приложените писмени доказателства от страните са допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба писмени документи, както следва: заверени копия на Пълномощно от В. А. Л.; Решение №1244/09.07.2018г. на ВРС по НАХД № 2357/2018 г; Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2016г.;

Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол № 1670/03.10.2016г.;Автотехническа експертиза по ДП №2250/2016г.;

Съдебномедицинска експертиза №468/2017г. по ДП №2250/2016г.;

Изследвания от СМДЛ „Рамус" ООД от 21.11.2014г.; Епикриза №17466;