Решение № 2154 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2154 гр. С. 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110121999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е от ищеца „Т. С” ЕАД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника УМБАЛ „А.“ ЕАД, че дължи на ищеца сумата от 3 200, 91 лв. - мораторна лихва за забава от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. по ч.гр.д. № 43108/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия № ...1/Ш ... Ответникът бил клиент на ТЕ за стопански нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, по отношение на имот с аб. № 2097 – клиника по психиатрия, находяща се в гр. С. общ. „Т., ул. „Г. С.“ № 1.

Поддържа, че съгласно действащите по отношение на ответника общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена за ТЕ в предвидените срокове, поради което е изпаднал в забава. Поради което моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Твърди, че главницата е погасена, а лихвата е акцесорно задължение, поради което е недължима. Оспорва и претенцията на ищеца за законна лихва върху претендираната сума за мораторна лихва с аргумента, че лихва върху лихва не е била уговорена между страните. Поддържа, че в периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. лихва за забава не е следвало да се начислява предвид извънредното положение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 43108/2022 г. по описа на СРС, 36 състав , се установява, че на е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 200, 91 лв. - мораторна лихва за забава от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение - 09.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи суми за лихви върху главница за ползвана топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.

№ 27785/2022 г.

С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: наличие на облигационна връзка между спорещите страни; от страна на ищеца е доставена реално ТЕ в претендираните количества. Не е спорно между страните, че за периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г. ищецът е доставял топлинна енергия до процесния топласнабден имотс аб. номер 2097. Не е спорно и че за посочения период за издадени фактури с номера, както следва: ...; 1... 0...; 0... 01.. 0...; 0..; 0... 01...; 00.. 0101..; 010.. на обща стойност 42 025,36 лева.

Не е спорно, че главницата за топлинна инергия в общ размер от 42 025, 36 лева е заплатена от ответното дружество, за което по делото са представени доказаталства. Спорно по делото е дали е дължима лихва за забава върху процесните фактури.

Безспорно по делото е, че страните по делото са в облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ...1/Ш.. (л. 15 по делото) при общи условия, като за процесния период ответникът се явява клиент на топлинна енергия. Съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение в указаните срокове. Съгласно приложимите за настоящия случай общи условия (л.41-50 по делото) купувачите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат дължимата цена в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадената от продавача фактура.

Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от приложимите Общи условия купувачите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат дължимата цена в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадената от продавача фактура. От страна на ответното дружество са представени доказаталства (л.85-120), че главницата по ...;

1... 0...; 0... 01.. 0...; 0..; 0... 01...; 00.. 0101..; 010.. е заплатена. Това не се оспорва и от ищцовото дружество. Спорно е дали процесните фактури са получени от ответното дружество, дали същото е изпаднало в забава и какъв е размерът на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.

От съдържанието на предствения по делото договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ...1/Ш.. се установява, че ответното дружество е посочило ел. адрес за получаване на фактури: [email protected]. За удостоверяване факта на получаване на процесните фактури от ответното дружество, по делото е приета справка за получени и изпратени фактури на ел. адрес: [email protected] (л.78-80 по делото), която не е оспорена от ответното дружество. С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че процесните фактури са получени от ответното дружество на посочените в справката дати, като същите не са заплатени в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадената от продавача фактура срок. По делото е представена и изпратена до ответника покана за доброволно изпъление , с което длъжникът е поканен да заплати добровлно сумите в 7-дневен срок от получаването й. Поканата е връчена на ответника на 14.06.2022 г. Поради изложенто, съдът приема за доказани по делото наличие на главен дълг и забава в плащането му.

За установяване размерът на дължимата лихва за забава по делото е прието заключение за ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно изготвено. От същото се установява, че Законната лихва върху главница 42025.36лв. за периода от датите на падеж на съответните фактури до датата на плащане, като се съобрази и периодът на извънредното положение на територията на ..Р. Б. е в размер на 5377,30лв. С оглед принципа за диспозитивно начало в гражданския процес, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в рамките на предявените размери.

С оглед гореизложените обстоятелства съдът приема, че от събраните по делото 2 доказателства се установяват всички материалноправни предпоставки, обуславящи възникване на спорното вземане в пълния претендиран размер, дължим за процесния период. Не са наведени твърдения и по делото няма данни за направени плащания от ответника, погасяващи процесното задължение.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора ищецът има право на разноски. Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 64,02 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.

26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 64,02 лева, депозит за ССчЕ в рамер на 250 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че УМБАЛ „А.“ ЕАД, ЕИК 8..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Свети Г. С.“ 1 ДЪЛЖИ НА „Т. С” ЕАД , ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „А. С. ... вх. А, ет.6, ап. 45 следните суми: 3 200, 91 лв. - мораторна лихва за забава от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г. върху главница за доставена топлинна енергия за периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот с абонатен номер ... за която са издадени фактури № ..., 110.., 0..., 01095.., 010.., 0..., 0.., 010.., 01..., 00164;;;101.., 010.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. по ч.гр.д. № 43108/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.

ОСЪЖДА УМБАЛ „А.“ ЕАД, ЕИК 8..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Свети Г. С.“ 1 , ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С” ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Я.” № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 114,02 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 414,02 лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3