Решение № 824 от 07.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. П., 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101247 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба „Т. Ф. С.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., п.к. 1407, бул. „Ч. в.” № 43, с ЕИК *******, представлявано от ЮР. АС. СТ. - изпълнителен директор, срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П., община П., гр. П., ул. „Н. В.“ № 25, ет. 3.

В исковата молба се твърди, че на 09.09.2009 г. между ,,Т. Ф. С.“ (ТФС) АД и П. В. П.

(Клиент) е сключен Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, по силата на който на последната е отпуснат кредит в размер на 4 500 лева /четири хиляди и петстотин лева/. На 11.01.2010 г. между страните е сключен Анекс, по силата на който сумата по кредита е увеличена на 6 000,00 лева /шест хиляди лева/.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1, б. „а“ от сключения Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, Клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че Клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл.4, ал.2 от Договора за кредит, последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7% на годишна основа, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължи в срок до 15-то число 1 на всеки месец да издължава минималната погасителна вноска по кредита. Минималната погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни и 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Посочва, че в периода след 09.09.2009 г. ответницата е извършвала платежни операции, чрез изпълнението, на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл.4, ал.7 от Договора за кредит, свързан с използването на кредитна карта от 09.09.2009 г., всички вземания на дружеството по горепосочения Договор за кредит, са обявени за предсрочно изискуеми, което е било представено на вниманието на ответника в писмена кореспонденция, с Отговор с изх.

№20200436/29.07.2020г.. Твърди, че към момента на подаване на настоящата молба, П. В. П. има непогасено задължение към дружеството в размер на 5 986,27 лева (пет хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляващо главница по Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта от 09.09.2009 г. За ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл.4, ал.1 от Договора за кредит, са начислени договорни лихви в размер на 377,81 лв. (триста седемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) за периода от 01.07.2020 г. - 28.07.2020 г., изменена по размер в проведеното съдебно заседание – на 69,52 лева, както и на основание чл.2, ал.2 от Договора за кредит, са начислени договорни такси по кредита в размер на 96,60 лева (деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки), начислени за периода от 01.03.2020 г. 28.07.2020 г.

Във връзка с изложеното е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответницата, като било образувано ч. гр. дело № 343/2021, по описа на Районен съд - гр. П.. В рамките на това заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумата от 6 460,68 лева, срещу която е постъпило възражение.

Сочи, че длъжника, към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК, не е погасила посочените по-горе суми, дължими на основание сключен Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта и анекс към него.

Посочил е сметка, по която може да бъдат заплатени горепосочените суми банкова сметка на „Т. Ф. С.” АД в „Инвестбанк” АД: IBAN: BG66 IORT *******, BIC: IORTBGSF..

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че има парично задължение към ищцовото дружество, произтичащо от Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта от 09.09.2009 г. и Анекс към него от 11.01.2010 г. в размер на 6 460,68 лева (шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки), от които: 5 986,27 лева - дължима и непогасена главница; 69,52 лева лева - договорна - възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и 96,60 лева - договорни такси 2 по кредита за периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява и не изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като съобрази направено намаляване на размера на договорната лихва.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът П. В. П. депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковата претенция..

Ответницата твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 28.01.2021 г, т е. дванадесет години след изтичане на крайния падеж, поради което счита, че е изтекла предвидената от закона пет годишна давност за предявяване на иска. На следващо място сочи, че недопустимостта на иска е обусловена и от факта, че липсват доказателства относно спазване на едномесечния срок за депозиране на иска след подаване на възражението й.

Счита, че липсва валидно сключен договор, че представеният договор е сключен в противоречие със Закона за потребителския кредит и търговския закон. Посочва, че не може да се формира извод относно изискуемостта на главното вземане, тъй като договорът не съдържал основни параметри - размер па вноска, падеж. Твърди, че от представените доказателства, не можело да се направи извод за изискуемостта на лихвата за забава. Счита, че договорът за кредит, свързан с използването на кредитна карта е недействителен на основание чл.27 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт, че текстовете на чл.6 и чл.8 от договора са неравноправни и поради това нищожни, противоречащи и на Директива №2008/48/ на ЕО от 23,04.2008 г.. Оспорва иска по размер.

Моли съда да отхвърли исковата претенция, като недопустима, неоснователна и недоказана.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването ответникът не се явява. Изпраща процесуален представител – адвокат Иванка Добрева от САК, която моли съда да отхвърли исковата претенция, като недопустима, неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 196/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 343/2021 г., съдът е разпоредил длъжникът П. В. П., да заплати на кредитора „Т. Ф. С.” АД сумата в размер на 6 460,68 лева, от която за главница 5 986,27 лева, 377,81 лева договорна лихва от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г., 96,60 лева договорни такси по кредита за периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г., ведно със законна лихва от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 129,21 3 лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.

414 ГПК, длъжникът П. В. П. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като е посочила, че е погасила изцяло дълга.

Видно е от приложеното на л. 7-8 от делото заверено от страната копие на договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, подписан от ответницата и неоспорен от същата, че „Т. Ф. С.” ЕАД и П.П. са сключили договор за кредит, по силата на който „Т. Ф.

С.” се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит с горна граница в размер на 4500 лева, който се усвоява чрез кредитна карта Транскарт Gold. В чл.2 от договора е уговорено, че картодържателят има право да усвоява суми до горната граница на предоставения по договора кредит еднократно или на части в срока по чл.11. В ал.3 на същия член е уговорено, че в случай, че картодържателят превиши кредитния си лимит, сумата на превишаването се отразява в месечното извлечение, а картодържателят дължи комисионна за превишаване на кредитния лимит, в размер посочен в ценовата листа. В чл.3, ал.1 е посочено какво представлява общото задължение по кредита, а именно сбор от следното – непогасените суми по револвиращия кредит, които са усвоени чрез транзакции с картата; сумата, представляваща превишение над договорения кредитен лимит; начислените и неплатени такси съгласно ценовата листа на издателя; дължимите лихви по револвиращия кредит. В ал.2 е посочена как се формира минималната вноска по кредита, която представлявала сбор от пълния размер на превишението над договорения кредитен лимит, посочено в последното месечно извлечение; сумата на всички изчислени и неплатени такси, посочени в последното месечно извлечение; дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение и сумата, равна на 3 % от непогасената главница по кредита, посочена в последното месечно извлечение. В чл.4 са уговорени условията за олихвяване и обслужване на кредита – всички парични задължения по главницата на кредита, включително и превишението над договорения кредитен лимит, се олихвяват с лихва в размер на 15,7 %; картодържателят ползва безлихвен гратисен период по кредита при условие, че до 15-то число на всеки месец погасява пълния размер на общото задължение по кредита, натрупано към последната дата на предходния месец и посочено в съответното месечно извлечение; предвидена е възможност кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.6, ал.1 е предвидена възможността на кредитора да променя едностранно таксите и лихвите, приложими по този договор, при възникване на някое от условията изрично посочено в съответния член. Посочено, че задълженията по кредита се погасяват чрез банков превод по сметка, посочена от издателя или в брой /чл.7/. В чл.8 е уговорено, че лихвите и таксите са дължими до пълното погасяване на общото задължение по кредита, включително и след изтичане срока на договор, както и при събирането им по съдебен ред или чрез принудително изпълнение. В чл.9 са уговорени задължения на картодържателя, а именно да заплаща до 15-то число на всеки месец сума равна или поголяма от минималната погасителна вноска, посочена в последното месечно извлечение и други. Предвидена е възможност, картодържателят да прекрати договора с едномесечни писмено предизвестие до издателя, след погасяване на всички задължения. Издателят е се 4 задължил да предостави на картодържателят разрешение кредит и кредитна карта. Срокът на договора е 12 месеца, като действието му се продължава за нов дванадесетмесечен срок в случай, че никоя от страните, най-малко 30 дни преди изтичането на текущия срок на договора не заяви писмено, че желая действието му да се прекрати, като продължаването на срока се прилагало неограничен брой пъти /чл.11/. В чл.13 от договора са уговорени случаите, при които може кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. От приложения към делото заверен препис на анекс към договор за предоставяне на кредит, подписан от ответницата и неоспорен от същата се установява, че на 11.01.2010 г., страните се съгласили, че чл.1 от договора между тях ще бъде изменен в следния смисъл – издателят предоставя на картодържателя револвиращ кредит с горна граница /кредитен лимит/ в размер на 6000 лева. Горната граница на револвиращия кредит не ограничава начисляването на лихви върху непогасените суми от кредита, както и начисляването на такси, съгласно условията на настоящия договор и ценовата листа, представляваща част от договора.