Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1489 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 564/2024
Вид
Решение № 1489
Подписан
10.12.2024
В сила
01.04.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Радослав Христов Георгиев, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 98 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300500564 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 431/13.10.2023г. на Асеновградския районен съд, ІІ-ри гр. с. постановено по гр. д. № 525/2023г., с което се отхвърля предявения иск от М. Л. С., ЕГН ********** от ***, против Районен съд Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от административния ръководител И. К., за заплащане на сумата 1 000 лева (хиляда), представляваща претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаването на права по гр. д. № 17504/2020 г., за решаване на делото в разумен срок.

Жалбоподателя М. Л. С., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявения иск.

Въззиваемата страна Районен съд Пловдив не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Ищцата, тук жалбоподателка, претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото ú да се разгледа и реши гр. д. № 17504/2020г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с в разумен срок.

Относно допустимостта на предявения иск следва да се съобрази разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ, където е указано, че гражданите могат да предявят иск по чл.

2б, ал.1 от същия закон, по приключени производства, само когато е изчерпана 1 административната процедура за обезпечение за вреди по реда на гл. трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Производството по делото, за което се твърди, че не е решено в разумен срок е започнало на 30.12.2020г. и е завършило с акт, за който се твърди, че нарушило правото ú да се разгледа и реши в разумен срок, постановен на 27.09.2022г.

Следователно, посоченото съдебно производство е последващо спрямо датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (Д.В. чл. 98/11.12.2012г.), което не обуславя допустимост на иск на общо основание по чл. 49 от ЗЗД, както изрично заявява процесуалният представител въззивницата в откритото съдебно заседание, проведено на 05.11.24г. пред настоящата съдебна инстанция. Това е така, защото специалния закон, като ред за обезщетяване, изключва общия.

Доколкото с молба от 15.08.24г. жалбоподателката изрично е заявила, че не е подавала молба за обезщетение по реда на гл. трета „а“ от ЗСВ, се налага извода, че настоящето производство е недопустимо, защото в случая отговорността на районния съд не е гаранционно – обезпечителна и не произтича от нормата на чл. 49 от ЗЗД, а е гражданска отговорност на съдилищата, като част от държавната власт в страната за вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, която е уредена в чл. 2б във връзка с чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ.

След като е предявен иск за неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото на ищцата да се разгледа и реши гр. д. № 17504/2020г. на Пловдивския районен съд, Х- т и гр. с в разумен срок, без да е изчерпана административната процедура за обезпечение за вреди по реда на гл. трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, този иск е недопустим и следва исковата молба да се върне, а производство по делото ще се прекрати, като постановеното първоинстанционно решение следва да се обезсили.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА е решение № 431/13.10.2023г. на Асеновградския районен съд, ІІри гр. с. постановено по гр. д. № 525/2023г., с което се отхвърля предявения иск от М.

Л. С., ЕГН ********** от ***, против Районен съд Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от административния ръководител И. К., за заплащане на сумата 1 000 лева (хиляда), представляваща претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаването на права по гр. д. № 17504/2020 г., за решаване на делото в разумен срок, като постановено по недопустим иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 564/24г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти гр. с.

2

ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. Л. С., ЕГН ********** от ***, против Районен съд Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от административния ръководител И. К., за заплащане на сумата 1 000 лева (хиляда), представляваща претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаването на права по гр. д. № 17504/2020 г., за решаване на делото в разумен срок Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3