Протокол № 291 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 291 гр. Пазарджик, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500256 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателя И. Г. Д. редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. М..

Ответник Окръжен съд – Б. редовно призовани представител не се явява.

За заинтересованата страна Окръжна прокуратурата – Пазарджик се явява прокурор Стефан Янев.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от И. Д. чрез пълномощника му адв. М.. В нея се моли да бъде даден ход на делото, като е заявено, че няма възражения по доклада по делото. Поддържа се изцяло подадената въззивна жалба. Моли се да бъде отменено решението изцяло като бъде решен спора по същество както е подадена исковата претенция. Моли се за присъждане на сторените деловодни разноски така както са направени пред двете съдебни инстанции.

Постъпило е становище и от Окръжен съд – Б. по електронна поща и по пощата. В него се моли да бъде даден ход на делото, като се заявява, че се поддържа подадения отговор на въззивната жалба както и съображенията за неоснователност на подадения иск. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното съдебно решение на РС – В. като валидно, допустимо и правилно. Моли се за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност за претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №22/29.01.2025г., постановено по гр.д.№509/2024г. по описа на РС- В. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от И. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Б., ул.„Х.С.“ №8, чрез процесуалния му представител адв.В. М. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.„Д.М.“ №1, ет.1, оф.4, срещу Окръжен съд- Б., с адрес: гр.Б., пл.„В.Л.“ №1, иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.4, § 3 от ДЕС, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в процеса на постановяване на Решение №903034/06.07.2020г. по въззивно гр.д.№250/2020г. по описа на ОСБ., включващи сумата от 1530,24лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 25.09.2016г. до 25.09.2019г., заедно със законната лихва, изчислена за периода от предявяване на иска до деня на окончателното плащане, за сумата от 212,66лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, за сумата от 255,60лв., представляваща съдебни разноски пред две съдебни инстанции, както и за сумата от общо 800лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния РС- Разлог и пред въззивната инстанция- ОС- Б..

Осъден е И. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., обл.Б., ул.

„Х.С.“ №8, да заплати на Окръжен съд- Б., с адрес: гр.Б., пл.„В.Л.“ №1, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК- сумата от 516лв., представляваща направените съдебни разноски за процесуално представителство пред РС- В..

Решението е постановено при участие на РП- Пазарджик, ТО- В., в качеството на контролираща страна.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Г. Д., чрез пълномощника му адв.В. М..

2

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд наведени в насока относно преценката на законосъобразността на съдебния акт вследствие, на който се твърди, че са настъпили вредите. Съответно, че зачитането на придадената от националния правов ред сила на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на последната съдебна инстанция и неговата неотменяемост е признато и от съда на ЕС не налага разглеждащата спора юрисдикция да преразгледа по същество или да отмени едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо.

Счита се, че от тези мотиви следва извод, че има пълно неразбиране и /или превратно тълкуване на заявената искова претенция. Това е така, тъй като няма искане за „преразглеждане“ на спора- по който се е произнесъл като последна инстанция ОС- Б.. Няма и искане за „отмяна на влязъл в сила съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност“. Не е поискано от решаващия съд „да се впуска“ в разглеждане на самия правен спор по същество.

Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че задължението на ОС-Б. да спре производството пред него до приключване на производството пред СЕСс произнасянето на преюдициално заключение по дело № С - 262 / 2020г. на СЕС, „следва да се разглежда в контекста на националния процесуален законГПК, а не като нарушение на правото на ЕС“. Сочи се, че този извод не може да бъде споделен. В тази насока се сочи, че точно обратното разрешение е дадено в чл.23 от Статута на Съда- която норма е обвързваща за националния съд, а именно: „Определението на националния съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС спира производството по висящото дело, съгласно чл.23 от Статута на съда /стр.177 от „Преюдициалното запитване до Съда на ЕС“ на Професор д-р А.К. /спирането на производството е необходимо защото самото преюдициално заключение, което СЕС ще постанови е необходим елемент, който следва да се проектира в последващото произнасяне на националния съд.

Приема се, че принципът на равностойността оправомощава и задължава българския съд да спре производството до произнасянето на Съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено по друго дело, в което се поставя въпросът за съответствието с правото на ЕС на приложим по делото 3 закон.

Твърди се, че само на това основание постановеното решение се явява противоречащо и несъответно на дадените задължителни тълкувателни разяснения по относимите норми и принципи от ПЕС- които следва да бъдат съобразени и имплементирани от националния съд.

Визира се, че в този смисъл окръжният съд е нарушил принципа на синхронно тълкуване- произнасяне в съответствие с правото на ЕС- той като няма как да съобрази Решението по отправеното преюдициално запитванепреди неговото постановяване. Този принцип на правото на ЕС, чието нарушаване е очевидно води и до нарушаване на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен изрично в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. Цитира се съдебна практика.

Ето защо се счита, че неправилен и незаконосъобразен извода на PC-В., че липсва норма от правото на ЕС, която да задължава националния съд да спре производството пред себе си- до постановяване на Решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване. Соченият чл.23 от Статута на СЕС е именно основанието за спиране на производството пред националния съд.

Предвид горното се явяват основателни и доказани и наведените твърдения за липса на синхрон в тълкуването- като изискване на правото на ЕС- при постановяване на съдебния акт от ОС- Б..

Твърди се, че очевидната липса на синхронно тълкуване и прилагане на дадените тълкувателни разрешения в Решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване прави постановения акт на ОС- Б.- постановен в противоречие с правото на ЕС- част от което е и самото решение по отправеното преюдициално запитване.

Твърди се, че ако е било съобразено с Решението на СЕС, решението на ОС- Б. е следвало да даде отговор в мотивите си на следните въпроси, чието тълкувателно разрешение и задължение за националния съд по тълкуването и прилагането им е дадено с Решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване: Например - в Решението на ОС- Б. не е посочен онзи „разумен критерий“ и „свързаната със закон допустима цел“, която да се основава на този критерий, за да не бъде допусната разликата в третирането по отношение на заплащането и изчисляването на положеният нощен труд от работещи в различните сектори работници и служители в съпоставимо положение .

4

Твърди се, че именно липсата на правен анализ на изложените несъответствия и противоречия в ИМ с Решението на СЕС, изразяващо се в пълната липса на мотиви в решението на PC- В. прави атакувания съдебен акт неправилен.

Сочи се, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон- чл.236, ал.2 от ГПК. Постоянна е практиката на ВКС и по въпроса , че нарушаването на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на постановеното решение.

Визира се, че са изложени изключително подробни и обстойни мотиви в ИМ, като съответно е приложена по делото практика на окръжни съдилища, от която се установява, че последните прилагайки пълно, всестранно и обективно Решението на СЕС по дело № С 262 / 24.02.2022г. са стигнали до напълно обратни на тези в решението на ОС- Б., респективно PC- В. в обжалваното решение.

Твърди се, че ОС- Б. е постановил своя правораздавателен акт в противоречие със задължителното за прилагане Решение от 24.02.2022г. по дело №262/2020г. на СЕС, с което се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Директива 2003 / 88 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. за някои аспекти от организацията на работното време. Не е приложил дадените задължителни указания за прилагане на правото на ЕС в решението по отправеното преюдициално запитване. Тълкуването на същите в постановеното решение е едностранчиво и превратно, предвид което е допуснато нарушение на правото на ЕС- при осъществяване на правораздавателната дейност на БлОС постановявайки окончателен съдебен акт .

Сочи се, че неизпълнението на от страна на ОС- Б. на задължителните указания по тълкуването и прилагането на правото на ЕС- дадени в решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване и отклонението от това решение, дадените задължителни указания в него по тълкуването и прилагането на правото на ЕС, както и задължителните преценки- в посочената правна плоскост на норми от националното право, съобразени с нормите и принципите на общностното право прави постановеното решение, напълно противоречащо и постановено при съществено отклонение от 5 правото на ЕС, поради което обосновава отговорността на окръжния съд по настоящия иск.

Коментира се в какво се изразява незаконосъобразната дейност на ОСБ., проведена в противоречие с мотивите и указанията дадени с решението на СЕС.

Твърди се, че в резултат на неспазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на общностното право, във връзка с прилагането на нормите от националното право окръжният съд е допуснал неравно третиране на работещите в ЗМВР по отношение на работещите по трудово правоотношение, както в частния сектор, така и други групи държавнислужители. Така е допуснал пряко нарушение на принципа на „Равенство“, закрепен Дял 3-ти чл.20- 26 от Хартата за основните права на ЕС, който гласи, че „Всички хора са равни пред закона“. Този принцип за равно третиране представлява общ принцип на правото на ЕС, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако това третиране е обективно обосновано. Съответно е основано на обективен и разумен критерий, както и когато е свързана с допустима от закона цел и едновременно с това е съразмерна на тази цел. При тези задължителни указания по тълкуването и прилагането на нормите на общността в решението на СЕС и абсолютното им неспазване в решението на БлОС- последното се явява в пряко противоречие с нормите и принципите на общностното право.

Сочи се, че на 01.12.2009г. Хартата на основните права на ЕС е получила правнообвързващ характер. Следователно Хартата представлява първично право на ЕС, като в това си качество тя служи като критерий за проверка на действителността на вторичното законодателство на ЕС и на националните мерки.

Твърди се, че при липса на всички гореизброени предпоставки решението на окръжния съд се явява противоречащо на правото на ЕС и на постановеното Решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване по повдигнатия по делото правен спор.