Решение № 2436 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2436 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330120032 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 535 ТЗ от „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД против М. М. Г. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата о т 1839,16 лв., дължима по запис на заповед от ***** г., издаден в полза на „Кредитхелп“ ООД, ЕИК: 201284228, платим на предявяване, предявен на ***** г., прехвърлен с джиро от ***** г. на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 205294020, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –***** г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на ***** г. ответникът е издал в полза на „Кредитхелп“ ООД (с наименование към **** г. „Мъни плюс мениджмънт“ ООД) запис на заповед за сумата от 1839,16 лв. Издателят се задължил безусловно и неотменяемо, без разноски и протест, да плати посочената сума на предявяване, като изрично е записано, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане до 5 години от издаването му. Менителничният ефект бил предявен за плащане лично на издателя на **** г., за което ответникът положил подпис. На ***** г. записът на заповед бил прехвърлен с джиро на ищеца. Ищецът подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед, за което било образувано ч.гр.д. № **** г. на Районен съд Пловдив. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск за признаване за установено, че ответникът му дължи процесната сума въз основа на записа на заповед от ***** г. Моли за 1 присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – ***** г., както и на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.

М. Г., чрез адв. Б., със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че на ***** г. между ответника и „Кредитхелп“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем № *****, по силата на който получил в заем сумата от 613,55 евро, чието левова равностойност възлизала на 1200 лв. Била уговорена възнаградителна лихва от 41,09 % в размер на 147,85 лв. и ГПР от 44,71 %. В чл.12, ал.4 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължение за учредяване на обезпечение в 3-дневен срок от подписване на договора, ответникът дължал неустойка в размер на 491,31 лв. Процесните суми следвало да се върнат на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 305,52 лв. за периода от ****** г. до ***** г. На датата на подписване на договора за заем ответникът подписал запис на заповед в полза на заемодателя, с който обезпечавал задълженията си по него. Процесният договор за заем бил потребителски и не отговарял на изискванията за съдържание по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ответникът поддържа, че неустойката била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави и била прекомерна. Поради това договорът бил недействителен, а вземането по записа на заповед не можело да се присъди, тъй като обезпечавало договора за заем. Сочи, че вземанията по процесния договор били погасени. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи следната фактическа обстановка.

На ***** год. между Кредихелп ООД (с наименование към ***** г.

„Мъни плюс мениджмънт“ ООД) и ответникът М. М. Г. е сключен договор за заем с код *****, по силата който на ответникът е предоставена в заем сумата от 1200 лева. Сумата следвало да бъде върната на шест равни вноски – последна с падеж ******год. в общ размер 1347.84 лева или сумата от 1839.12 лева при приложение разпоредбата на чл. 12, ал.4 от Договора за заем /предвидено заплащане на неустойка/.

С Определение от *** год. като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, а и видно от приложения по делото запис на заповед, се установява, че на ***** г. ответникът е издал в полза на „Кредитхелп“ ООД запис на заповед за сумата от 1839,16 лв.

Записът на заповед е предявен за плащане на ответника на ***** год.

С джиро от ***** год. „Мъни плюс мениджмънт“ ООД прехвърля на ищецът Прибалтик пропърти мениджмънт ООД правата по цитирания запис на заповед.

На **** год. Прибалтик пропърти мениджмънт ООД депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, 2 в следствие на което и след дадени от съда указания Прибалтик пропърти мениджмънт ООД предявява настоящата искова претенция.

В хода на процеса е изготвена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява и от която се установява, че в текста на изследвания индивидуален договор за заем с код **** от **** год. е използван шрифт от типа „Таймс ню роман“ с размер 11,7 pt.

С оглед така установеното от фактическа стрна, съдът направи следните правни изводи:

По предявения иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на действително правоотношение, възникнало по запис на заповед, както и че записът на заповед е действителен като формална правна сделка и отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже релевираните в писмения отговор правоизключващи и правопогасителни възражения, заявени във връзка с твърдяното от тях каузално правоотношение – договор за заем № *****/ *****г. В тази връзка ищецът може да провежда насрещно доказване досежно каузалното правоотношение и наведените от ответника възражения.

Вследствие проведеното доказване при така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съдът счита, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ и съдържа всички законови реквизити, същевременно обаче намира, че безспорно се установи и че той е издаден, за да обезпечи вземането на джиранта - кредитор по сключения между последния и ответникът договор за заем ****/ ****год. Този извод на съда, произтича от няколко факта – на пърмо място датата на издаване на записа на заповед съвпада с датата на сключване на договора заем – ****год. , страните по записа на заповед са идентични със страните по договора за заем, крайната сума подлежаща на връщане с включена неустойка по договора за заем /не се събраха доказателства, че не е следвало тази сума да бъде изплащана от длъжника по договора/, а именно 1839.16 лева е същата сума, с която се е задължил ответника по процесния запис на заповед и не на последно място - прехвърлителят на правата по записа на заповед е и кредитор по договора за заем. Доказатество за връзка между обсъждания запис на заповед и договора за заем от **** год. е и обстоятелството, че той е предявен за плащане по-малко от два месеца след падежа на последната вноска по договора за кредит, а не се събраха доказателства /дори от ответника е налице изявление/, че вноски по договора за погасяване на дължимите суми не са правени.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно, че процесният запис на заповед е издаден в обезпечение на конкретно каузално правоотношение и това е сключеният договор за заем с 3 код *****/***** год. между Кредихелп ООД и ответника. По този договор общо дължимата сума от ответника, съгласно погасителния план е 1839.16 лева. Тази сума е обезпечена с процесния запис на заповед. Правата по тази ценна книга са прехвърлени, посредством джиросване от кредитора по договора на ищеца в производството - Прибалтик пропърти мениджмънт ООД. Джирото обаче е абстрактна сделка. В настоящия случай, доколкото се разкри кауза, която обезпечава процесния запис на заповед – договорът за заем, джиратарят – ищец в настоящото производство не е възможно да придобие правата по каузаното праоотношение. Това е така, тъй като както бе изложено по-горе джиросването е абстрактна сделка и доколкото не е налице идентичност между кредитора по договора за заем и кредитора по менителничния ефект и след като е разкрита кауза, ищецът не може да претендира правата по записа на заповед, тъй като самият той не е носител на правата по договора за заем, които заповедта обезпечава. Обратно би било, ако вземането по договора бе прехвърлено на ищеца посредством цесия или ако ищецът беше кредитор по договора за заем. В този случай, съдът би обсъдил както назначената съдебно-техническа експертиза, така и релевираните възражения за недействителност на договора за кредит, което обаче с оглед гореизложеното счита, че не е необходимо за прави.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че следва да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

По разноските

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 213 лева, платен депозит за вещо лице. На основание чл.

38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба №** от **** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Адвокатско дружество Г. следва да се присъди сумата от 967.80 за процесуално представителство в заповедното и настоящото исково производство, както и сумата от 500 лева за явяване в повече от две /общо четири/ открити съдебни заседания или общо сума от 1467.80 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД ЕИК: 205294020 против М. М. Г. ЕГН ********** иск с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 1839,16 лв., дължима по запис на заповед от ***** г., издаден в полза на „Кредитхелп“ ООД, ЕИК: 201284228, платим на предявяване, предявен на ***** г., прехвърлен с джиро от ***** г.

4 на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 205294020, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – ***** г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД ЕИК: 205294020, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г. ЕГН ********** сумата от 213 лева, представляваща разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД ЕИК: 205294020 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество Г. ООД, булстат ***, сумата от 1467.80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ответника М. М. Г.

ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5