Решение № 260181 от 05.02.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7720/2020
- Вид
- Решение № 260181
- Подписан
- 05.02.2021
- В сила
- 24.02.2021
- Състав
- ЗОРНИЦА НИКОЛОВА ТУХЧИЕВА ВАНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260181 гр. Пловдив, 05.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7720/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба, озаглавена
„молба“ на „АТЛАНТ ЛТ“ ООД, представлявано от управителя си М.В. Х. против
Електронен фиш Серия К, № 4063718, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта основателността на жалбата.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен.
Претендира разноски, прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 17.07.2020 г. в 11,40 часа в град Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 20 в посока бул. „Цар Симеон“, е извършено нарушение за скорост с МПС Мерцедес 413 ЦДИ, Товарен Автомобил, с рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743са, при ограничение на скоростта на населено място – 50 км. / ч., установена стойност на скоростта 86 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 36 км/ ч.
Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената в
Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е „АТЛАНТ ЛТ“ ЕООД.
Въпреки гореизложеното обаче и при съблюдаване на основните принципи в административно-наказателния процес за законоустановеност на нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
Видно от описанието от фактическа страна на нарушението, административно-наказващият орган е посочил, че нарушителят се е движил със скорост от 86 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км./ч. Същевременно обаче, санкционната разпоредба, която е посочена в обжалвания електронен фиш, е тази по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
В случая, във фиша е посочено превишение на скоростта от 36 км/ч., тоест такова, попадащо в посочената санкционна норма. Въпреки това, наложеното наказание – глоба в размер от 200,00 лв., се различава от абсолютно определеното (без фиксиран горен и долен размер) в нормата наказание. Макар и същото да е в по-нисък размер от посоченото в нормата, не е възможно за районния съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, да постанови заплащането на глоба в по-нисък от предвидения в закона размер, доколкото същата би противоречала както на същността на производството като контролно-отменително, така и на изричната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба. В този смисъл е и практиката на Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 1411 от 30.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1164/2020 г., в което съдът приема, че налагането на санкции под минимално предвидения в закона размер „би отворило широко вратата на наказващия орган за осъществяване на правораздавателна дейност по собствена преценка, което не може да бъде допуснато от съда при настоящата позитивно-правна уредба в ЗАНН и ЗДвП“. В случая не е налице и условие за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от датата на извършване на твърдяното нарушение – 17.07.2020г., до настоящия момент, санкцията за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. винаги е била 400 лв.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Предвид този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива не се претендират то и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4063718, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М.В. Х., ЕГН ********** – законен представител на „АТЛАНТ ЛТ“ ООД, ЕИК ********* е наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС