Определение № 34396 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34396 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110151520 по описа за 2023 година

1. Настоящото определение се постановява на основание член 267 ДФЕС.

СТРАНИ ПО СПОРА:

2. Ищец: “АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК 203374133

3. Ответник: М. Ц. Л., ЕГН **********

ФАКТИ ПО СПОРА:

4. “АПС БЕТА България” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Ц. Л., по което е образувано ч.гр.д. № 41103/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС).

Изложени са твърдения за сключен договор за потребителски кредит, вземането по който е цедирано на заявителя, както и неизпълнение от страна на длъжника. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41103/2023 г. по описа на СРС за главница в размер на 600.00 лв., неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит в размер на 247.50лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 40.50лв. за периода от 06.10.2020г. до 06.01.2021г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 60.33лв. за период от 06.01.2021г. до 16.06.2023г., неплатена дължима такса в размер на 348.83 лeвa, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (21.07.2023 г.) до окончателно изплащане на вземанията, както и 75,94 лв. разноски по заповедното дело.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. Заповедният съд, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му по чл. 422 ГПК.

5. В изпълнение на указанията на заповедния съд, “АПС БЕТА България” ЕООД е подало искова молба вх. №258367/19.09.2023 г. и е образувано настоящото гр.д. № 51520/2023 г. по описа на СРС.

1

6. В исковата молба се твърди, че на 06.10.2020 година М. Ц. Л. е сключила Договор за потребителски кредит № 457582 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 600 лева, срещу което се съгласила да върне 2 броя вноски по 296 лева в срок до 01.06.2021., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.

7. Ищецът твърди, че договорът е сключен от разстояние при условията на ЗПФУР чрез организирана от кредитодателя система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която до сключването на договора страните са използвали изключително средства за комуникация от разстояние. При условията на евентуалност ищецът поддържа, че дори да не се установи сключването на договора по електронен път, договорът за паричен заем има характер на реален договор и е сключен с получаването на паричната сума.

8. Ищецът твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Поддържа, че представеният по делото договор за кредит е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11 ЗПК и не е налице основание за недействителност по чл. 22 ЗПК.

9. Ищецът се позовава на чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит, съгласно който страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

10. В исковата молба е посочено, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, със СМС на посочения от с ъ щ и я телефонен номер. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се излага че същата е надлежно съобщена с връчването на извършено с исковата молба.

11. Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Освен това Длъжникът не е предоставил договореното в чл. 6.1 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер 247.50лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Плана за погасяване към Договора за потребителски кредит.

12. Претендира се и сума за лихва за забава, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с 2

Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

13. Ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответникът М. Ц. Л., дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, парично вземане, сумата в общ размер от 1352,38 лв., както следва: сумата в размер на 600.00 лв., представляваща главница, произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем № 457582: сумата в размер на 247.50 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора; сумата в размер на 40.00 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. г. до 15.08.2019 г.; сумата в размер на 60.33 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за период от 15.11.2018 г. до 15.08.2019 г.; сумата в размер на 348,83 лв., представляваща неплатена дължима такса.

14. Ответницата М. Ц. Л. е подала отговор на искова молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е сключвала сочения от ищеца договор за кредит и не е получавала паричната сума в размер на 600,00 лв. Излага, че личната й карта е била открадната. Твърди, че след кражбата данните й са били използвани неправомерно от трето лице за кандидатстване за кредити. Оспорва, че между нея и “Сити Кеш” е възникнало валидно правоотношение, както и че е била уведомена за прехвърляне на вземането на ищеца. Сочи, че клаузата на т.6.1. от договора е неравноправна.

15. С определение № 43388/04.12.2023 г. СРС е изготвил проект за доклад по делото и е насрочил открито съдебно заседание. С Определение № 6056/07.02.2024 г. СРС е допълнил проекта за доклад.

16. По искане на двете страни съдът е спрял делото до приключване на образуваното досъдебно производство във връзка с оплакването за открадната лична карта и нейното неправомерно използване.

Досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. След спиране на досъдебното производство и отпадане на възможността гражданското дело да приключи въз основа на резултатите от него съдът е възобновил производството с Определение №

13116/02.04.2026 г. СРС. За проведеното на 26.05.2026 г. открито съдебно заседание е съставен протокол № 13904. В съдебното заседание на 26.05.2026 г. съдебното дирене е приключено, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

17. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „Сити Кеш“ ООД е отразен договор за паричен заем „Кредирект“ № 457582/06.10.2020 г., по който като кредитополучател е посочена ответницата, съгласно който на ответника е била отпусната сума в размер на 600,00 лева. Счетоводно са отразени задължения на М. Ц. Л. по договора 1396,71 лв., от които: главница 3

600,00 лева; договорна лихва 40,50 лева; неустойка 247,50 лева; такси по тарифата 348,83 лева; законна лихва за периода от 06.01.2021г. до 21.07.2023г. 159,88 лева. Вещото лице е изложило, че от страна на ответника няма счетоводни данни за извършени плащания към „Сити Кеш“ ООД и към „АПС Бета България“ ЕООД за задълженията по договора.

18. Всяка страна претендира присъждане на разноски в нейна полза. Ищецът претендира разноски в заповедното производство - 25,94 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, сторил е разноски в исковото производство както следва- 50,00 лв. държавна такса, 174,06 лв. държавна такса, 300,00 лв. депозит за ССЧЕ, претендира и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение 440,00 лв.

ПРАВОТО НА СЪЮЗА:

19. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори Член 1, параграф 1

Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител.

Член 2, буква б)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Член 2, буква в)

„продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст.

Член 3

1.

В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

2. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.

Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия 4 член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.

Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.

[...]

Член 4

1. Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.

2. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се извършва нито по отношение на основния предмет на договора, нито по отношение на съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоките, които ще се доставят или услугите, които ще се предоставят в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.

Член 5

При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. Настоящото правило не се прилага във връзка с процедурите по реда на член 7, параграф 2.

Член 6, параграф 1

Държавите-членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.

Член 7, параграф 1

Държавите-членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, същетвуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Разпечатката съдържа 54 от 174 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0beec847-de96-420b-8e14-c0dd1b702e60