Решение № 260599 от 06.10.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1421/2020
- Вид
- Решение № 260599
- Подписан
- 06.10.2020
- Състав
- ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, НЕВИН РЕДЖЕБОВА ШАКИРОВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189 ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.136 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 140 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 143 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№…………… гр.Варна, ………..2020
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в, в публично съдебно заседание на осми септември 2020г, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА при секретар Доника Христова, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 1421 по описа на ВОС за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-ВАРНА вх.№ 22430/18.03.2020г срещу решението на ВРС № 900/24.02.2020г по гр.д. № 15405/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на Ж.А.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 1565,35лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 1.08.2016г до 30.06.2019г, получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143; ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР. и да заплати на ищеца сумата от 480лв – сторени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ж.А.Л..
Производството е образувано по исковата молба на Ж.А.Л., в която твърди, че за процесния период 1.08.2016г до 30.06.2019г е полагал труд на длъжността “мл.инспектор в ГПУ-Варна” при РД“ГП-Бургас“ на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Продължителността на работното време е регламентирана в чл.187 ЗМВР, като съгл. ал.1 на същия член, е с продължителност 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица.
От
14.10.2016г, съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8/12/24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като, съгл.ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за отчетен период.
Преди датата 14.10.2016г работното време се изчислявало ежемесечно, като и при двата варианта възнаграждението за положен труд се дължало в месеца, следващ месеца на полагането на труд съгласно чл.33 ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на М-ра на вътрешните работи.
До началото на м.април 2015г имало изрична разпоредба за преобразуването на нощния труд при изчисляване на работно време, но след въвеждането на нова Наредба относно работното време, тази методика останала неуредена със специална норма и следвало да се прилага общата такава. Съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че при съобразяване на разпоредбата на чл.140 КТ за нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица – до 35 часа и през нощта до 7 часа, коефициентът следвало да се определи като нормалната продължителност на 8 часов дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа на нощен труд или 1.143. Твърди, че заплащането на нощния труд след преобразуването му е уредено с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, като двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите на МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по дълъг от нормалния 7-часов такъв.
Излага, че ЗМВР също е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1.143 се явявала своеобразен извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка.
Съобразно изложеното претенцията е формирана за положен общо 1544 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1764,79 часа дневен и след преизчислението на нощния към дневния труд води до извънреден труд от 220,79 часа, чиято равностойност е 1443,74лв.
Поради изложеното моли за присъждането на посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.09.2019г до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на претенцията.
Отправя се възражение за изтекла погасителна давност за периода 1.08.2016г до 30.09.2016г.
Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното за процесния период време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР като извънреден труд. Твърди се, че за положения извънреден труд е била приложима нормативната уредба по специалния Закон за МВР.
Съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители с е определяло с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба №8121з-407/11.08.2014г М-рът на вътрешните работи регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014г до 02.08.2016г. Съгласно чл.31 ал.2 от тази Наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч и 6.00ч за отчетения период се умножава по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния период редът бил регламентиран с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-908/9.08.2018г.
Твърди се също, че НСОРЗ е неприложима за служители на МВР.
Твърди още, че всеки положен от ищеца час извънреден труд му е бил заплатен. Ищецът не бил полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.142 било с цел увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В МВР било разрешено полагане на 8-часа нощен труд за разлика от другите служители, на които било разрешено да полагат 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, който се получава от съотношението на 8ч дневен труд към 7ч нощен труд. Ако се извършило заместване на посоченото съотношение за служители на МВР, то щяло да е 8ч дневен труд към 8ч нощен труд и се получавал коефициент 1.
Не е доказано претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период да представляват извънреден труд. Самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулирало автоматично извънреден труд. Нощният труд не бил извънреден труд. Извънреден труд бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното от него работно време.
Затова моли за отхвърлянето на предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна на ищеца.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че през процесния период 1.08.2016г до 30.06.2019г ищецът е заемал длъжността “мл.инспектор в ГПУ-Варна” при РД“ГП-Бургас“, като е работил на 12-часови смени съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства. От същите е видно, а и няма спор по делото за това, че на ищеца часовете нощен труд са били възмездени по тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Според същото за процесния период ищецът е отработил 5046 часа, вкл. и 399 броя 12-часови смени и отработени часове извън графика 258 часа, от които били отчетени и заплатени 166 часа. Така стойността на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, след приравняването на нощните часове към дневни за процесния период, следва да възлиза на 1565,35лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са доказани твърденията, че за процесния период 1.08.2016г до 30.06.2019г ищецът е отработил общо 5046 часа труд при норма 4880, т.е извънреден труд се явяват 166часа, чиято парична равностойност е равна на 1565,35лв.
Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса в размер на 62,61лв, както и за заплатен хонорар на в.лице от 200лв, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение - 480лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция поради липсата на искане за това.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХVс-в № 900/ 24.02.2020г по гр.д. № 15405/2019г, с което е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-ВАРНА да заплати на Ж.А.Л. ЕГН **********, съд.адрес:
***, офис № 318 - адв.В.С., сумата от 1565,35лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 1.08.2016г до 30.06.2019г, получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143; както и сумата от 480лв – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Разпечатката съдържа 50 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bee7ba2-befa-4d62-9d90-f0747f1600f8