Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 823 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1463/2025
Вид
Решение № 823
Подписан
18.07.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201463 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 8731335, с който на М. Л. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалният му представител - адв. А. С., оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. С нарочно становище до съда отново се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен.

Претендират се разноски и се прави искане в случай че жалбата бъде отхвърлена в полза на възиваемата страна да бъдат присъдени разноски в размер на 50лв.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на 1 евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 01.03.2024г. в 12:49ч. в гр. Пловдив, бул. „България“ № 94, в посока на движение запад, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - ARH CAM S1 с № 120сса8, за превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Тесла“ модел И, с рег.№ **. Лекият автомобил се движил в населеното място с установена скорост от 62 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на М. Л. Б., на който е бил издаден ЕФ. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 12 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният 2 електронен фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП. По делото има приложена справка за собствеността на МПС - то.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по - горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №120сса8. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение № 17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. АТСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023г., със заключение, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за 3 контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш - в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 94, с посока на движение запад. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението.

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, тъй като настоящия случай не се отличава с други нарушения от същия вид. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, 4 основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева. Не следва да бъде уважено възражението на жалбоподателя и да бъде присъдено възнаграждение под минимално определения в наредбата, тъй като от една страна от него не се излагат каквито и да е мотиви, а от друга съдът намира че така определеното възнаграждение е правилно и справедливо.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 8731335, с който на М. Л. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Л. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив, БУЛСТАТ №129009870 сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5