Решение № 91 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ангелова

Членове:

Андрей Ангелов

Стефан Милев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора П. Ем. П. и като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601320 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 24.04.2024г. по НОХД № 2401/2023г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 28 състав е признал подсъдимия Ю. Р. Т. за виновен в това, че на 15.06.2015г. в град София при условията на посредствено извършителство чрез фактическите действия на В. Х. Н. - счетоводител в счетоводна къща „В.КРИС“ ЕООД чрез използване на документ с невярно съдържание - справка - декларация по чл.125,ал.1 ЗДДС с вх. № 22021413664/ 15.06.2015г. е направил опит „ЯХТИНГ БГ“ ЕООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - 715 833.78 лева като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини възложена данъчна ревизия на „ЯХТИНГ БГ“ ЕООД, приключила с ревизионен акт, с който не било признато правото на данъчен кредит в посочения размер. На основание чл. 256, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 НК и чл. 54, ал.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на четири хиляди лева. На основание чл. 189, ал.3 НПК осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и допълнения към нея от подсъдимия, депозирани чрез неговия защитник. В тях се излагат съображения, че Ю. Т. не е бил пълномощник на „ЯХТИНГ БГ“ ЕООД и 1 поради това не би могъл да бъде и субект на престъплението, а отговорността следва да бъде насочена към лицето, което е управлявало дружеството. В този контекст се коментират и показанията на св. В. Н. - счетоводител, които жалбоподателят характеризира като несигурни и уклончиви, представляващи израз на нейна защитна позиция пред угрозата от ангажиране на наказателната й отговорност. По подобен начин се възприемат в допълненията към жалбата и показанията на св. К. В. - управител на търговското дружество, за когото се декларира, че, противно на твърденията му, е притежавал знание за дейността на дружеството и за съдържанието на представената на счетоводителя процесна фактура. С недоверие се подхожда и към показанията на управителя на дружеството, издало фактурата - „Мулти Бизнес Груп“ ЕООД. В допълнение към въззивната жалба се развИ. тезата, че деятелността на подсъдимия би могла да бъде разглеждана като съучастническа, но липсата на подобно обвинение не предпоставя постановяване на присъда в този смисъл.

Декларирайки, че атакуваният съдебен акт е необоснован или „привидно обоснован“ моли той да бъде отменен и постановен нов, с който Ю. Т. бъде признат за невинен.

В хода на въззивното производство адв. Б. К. поддържа изцяло депозираната жалба и доводите, изложени в допълненията към нея. Отново акцентира на факта, че подзащитният му е бил пълномощник на дружество едноличен собственик на капитала на „ЯХТИНГ БГ“ ЕООД и като такъв не е притежавал възможност да развИ. дейност като управител и съответно не би могла да му се търси отговорност за действия, изводими от това му качество.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована и желае тя да бъде потвърдена.

Подсъдимият се солидаризира с позицията на своя защитник. При дадената му възможност за последна дума заявява, че яхта може да пътува и под чужд флаг, а не само под български. Моли изцяло да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна.

При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав констатира, че контролираният съд е възприел носената относима доказателствена информация съобразно действителното й съдържание, извършвайки задълбочен и коректен анализ на нейните източници, поради което и прие фактическа обстановка, сходна с установената от него:

Търговско дружество „Яхтинг БГ“ ООД било регистрирано с решение на Бургаски окръжен съд от 22.12.2005г. по фирмено дело № 2610/2005г. с управител П. Я., а от 2008г. - с управители Д. В. и П. Б.. Предмет на дейност на дружеството била търговия на дребно и едро с моторни яхти и части за тях, внос и износ, търговия на дребно и едро с плавателни съдове и части за 2 моторни превозни средства, комисионна и лизингова дейност и други. В периода от 29.06.2006г. до 2010г. „Яхтинг БГ“ ООД регистрирало в Агенция „Морска администрация“ - Дирекция „Морска администрация - Бургас“ закупувани и впоследствие продавани моторни и ветроходни яхти. През 2010г.

„Яхтинг БГ“ ООД ползвало пристанището, управлявано от „М.а Порт Созопол“ ЕАД, купувайки от последното дружество дизелови и бензинови горИ., както и заплащало наем за ползване на място на кея.

На 22.03.2011г. в Търговския регистър било вписано прехвърляне на дяловете на „Яхтинг БГ“ ООД от физическите лица - съдружници на „Яхт Експерт Корп.“ - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Панама, което станало едноличен собственик на капитала на „Яхтинг БГ“. Това довело и до промяна в правно - организационната форма на същото дружество - от такова с ограничена отговорност /ООД/ в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност /ЕООД/.

На 03.12.2013г. пред публичен нотариус на Панама било заверено генерално пълномощно, по силата на което членовете на Съвета на директорите на „Яхт Експерт Корп.“ упълномощили подсъдимия Ю. Т. да представлява дружеството „във всяка част на света и да извършва всички действия, необходими или по мнението на пълномощника целесъобразни за дружеството във връзка с неговата дейност или интереси“. Валидността на пълномощното била до 20.11.2015г.

В началото на 2014г. подсъдимият се запознал със св. К. Г. В.. От разговори в компанията на общи познати, св. К. В. разбрал, че подс. Ю. Т. търси човек, който да се съгласи да стане фиктивно управител на „Яхтинг БГ“ ЕООД срещу възнаграждение от 1000лв. на месец. Тъй като по същото време свидетелят се нуждаел от работа, предложил той да стане фиктивно управител на дружеството, което предложение Т. приел и подготвил необходимите документи за вписване на В. като управител на „Яхтинг БГ“ ЕООД. Сред тези документи бил договор от 02.04.2014г. за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, съгласно който подс. Ю. Т., като представляващ едноличния собственик на капитала на „Яхтинг БГ“ ЕООД, възлагал на св. К. Г. В. да управлява и представлява дружеството като негов управител за петгодишен период. Подсъдимият представил на св. К. В. за подпис така подготвения договор и останалите документи, необходими за вписването му като управител на „Яхтинг БГ“ ЕООД. След като св. К. Г. В. ги подписал, те били внесени в Търговския регистър и на 09.04.2014г. В. бил вписан като управител на дружеството. В първия месец след вписването му като управител на „Яхтинг БГ“ ЕООД подсъдимият му платил сумата 1000 лв. без свидетелят да е извършвал каквато и да било дейност по ръководство на дружеството и без да е подписвал някакви документи. Следващият месец подсъдимият платил помалка сума на свидетеля - в размер от 300 лв. и от 200 лв., а впоследствие преустановил плащанията. К. Г. В. заявил на подсъдимия, че повече не желае да бъде вписан като управител на дружеството. Ю. Т. поел ангажимент да го 3 замени с друг и в следващите месеци прекъснал контактите с него.

По повод изявленията на св. К. В., че не желае да продължи документално да бъде управител на процесното дружество, подсъдимият Ю.

Т. предложил на св. Д. С., с когото се запознали чрез общ познат на име Стойко, да бъде вписан като управител на „Яхтинг БГ“ ЕООД. Подсъдимият уверил св. С., че ангажиментът му не е свързан с реално управление на дружеството и за това ще получава месечна заплата от около 300 лв., като подсъдимият сам щял да се грижи за управлението на дружеството. Св. Д. С. приел предложението на подс. Т.. Подсъдимият поискал копие от личната карта на св. Д. С. и след няколко дни се срещнал с него в кафене, където му дал да подпише подготвени документи за вписването му като управител на дружеството. На 17.06.2015г. св. Д. С. бил вписан като управител на „Яхтинг БГ“ ЕООД, а св. К. В. - заличен като такъв. В следващите месеци подс. Ю. Т. давал на ръка различни суми на св. С. без той да извършва дейност, свързана с управлението на дружеството.

Свидетелката В. Н. чрез счетоводна къща „В.крис“ ЕООД извършвала счетоводно обслужване на дружества на подсъдимия, като Ю. Т. й възложил да води и счетоводството на „Яхтинг БГ“ ЕООД и да подава съответните документи от името на дружеството пред данъчната администрация.

Подсъдимият се снабдил по неустановен начин с фактура с № 0000000001/20.03.2015г., издадена от името на „МУЛТИ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД, в която била документирана доставка с получател „Яхтинг БГ“ ЕООД на яхта „Азимут“, модел 64 с фабричен № ITAZ4WVCU075L072 с данъчна основа 3 579 138.92 лева и с начислен ДДС в размер на 715 833.78 лева. Като съставител на фактурата и представител на „МУЛТИ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД бил посочен св. К. К., като под името му било поставено копие на подпис, който не бил положен в действителност от него.

Самият свидетел към месец ноември 2014 г. живеел в гр. *** и бил безработен. Негов познат, живеещ в съседен блок, известен му като „И.“, казал на св. К., че има приятел в София, търсещ човек, когото да „води“ като началник на търговско дружество, без да е ангажиран в нещо друго, срещу 400 - 500 лв. месечно. Св. К. К. се съгласил и „И.“ го завел в гр. София до офис, находящ се на бул. „Христо Ботев“, където се намирали свидетелите Г. А. и В.

М.. При проведения разговор св. Г. А. потвърдил, че св. К. К. ще бъде вписан като управител на дружество и за това свое съгласие ще получава месечно пари. На учудването на св. К. К., че ще получава пари без да върши нещо, св.

Г. А. го успокоил, че нищо няма да се случи. Няколко дни след тази среща св.

Г. А. се обадил на св. К. и му казал, че съответните документи са готови и че трябва да дойде до София, за да бъде вписан като управител на дружеството.

След като пристигнал в София, св. К. К. бил заведен от св. В. М. при нотариус, където подписал предварително подготвени документи. На 21.11.2014г. св. К.

К. бил вписан като едноличен собственик и управител на „МУЛТИ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД. След това получавал неколкократно чрез фирма за парични 4 преводи суми от порядъка на 50 лв., 100 лв. и 150 лв. от свидетелите Г. А. и В.

М.. През 2015г. св. К. К. заминал да работи във Великобритания.

Освен, че не била подписана в действителност от св. К. К., фактурата с № 0000000001/20.03.2015г., издадена от името на „МУЛТИ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД документирала и неизвършена в действителност доставка с получател „Яхтинг БГ“ ЕООД на яхта „Азимут“ модел 64 с фабричен № ITAZ4WVCU075L072.

Въпреки че съзнавал липсата на осъществена в действителност доставка на тази яхта, подсъдимият Ю. Т. предал фактурата на св. В. Н., указвайки й да я включи в дневниците за покупки на „Яхтинг БГ“ ЕООД за месец март 2015г., както и да отчете документираната във фактурата доставка като получена в справката - декларация на дружеството за ДДС за същия данъчен период. В резултат на тези указания свидетелката В. Н. изготвила и подала по електронен път от името на „Яхтинг БГ“ ЕООД до ТД на НАП - гр. София, офис Красно село справка-декларация по чл.125,ал.1 ЗДДС с вх. № 22021400687/15.04.2015г., заедно с приложен към нея дневник за покупки по чл.124, ал.1, т.1 ЗДДС за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. В справката - декларация, в раздел Б: „Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.