Определение № 101 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103110 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 260157 от 23.04.2025 г. , постановено по в.гр.д. № 14026/2019 г. по описа на Софийски градски съд, е потвърдено решение № 121334 от 22.05.2019 г. по описа на СРС, постановено по гр. д. № 15067/ 2016 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Б. срещу "Софиягаз" ЕАД, с правоприемник "Овергаз мрежи " АД, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение съсобствените му 12 945/20 595 ид. ч. от целия имот, представляващ УПИ *,*, *, * в квартал * по плана на [населено място], м. "К. с.-П. к.", целият с площ 20 595 кв. м., като демонтира за своя сметка газови съоръжения в описания имот, като неоснователен. Със същото решение Софийски градски съд е отменил решение № 20100800 от 20.04.2021 г. на СРС по гр.д. № 15067/2016 г. и е оставил без уважение молбата на ищеца Н. Б. за допълване на решение № 121334 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 15067/2016 г. с произнасяне по откритото производство по чл. 193 от ГПК относно оспорване на разрешение за строеж № Б-206/18.06.2006 г., издадено от АГК София, подписано от гл. инж. на ДАК, в частта за достоверността на отразената забележка "без засягане на ПИчастна собственост" и работен проект СФ-01-А41/2-2-02 в частта относно забележка в квадратния печат, положен в горен десен ъгъл: "Без засягане на 1 частна собственост", като неоснователна.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Н. Б., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.109 от ЗС, като не е съобразил, че през имота на ищеца преминават тръбни съоръжения, без дадено съгласие или учреден сервитут. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск по чл.109 от ЗС да бъде уважен, както да бъде постановено решение на основание чл.194, ал.3 от ГПК, с което да се приеме за основателно оспорването на представени от ответника доказателства по делото.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят се позовава на недопустимост на въззивното решение , както и на чл.280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на ЕСПЧ. Формулира следните правни въпроси:

1.Достатъчно ли е да има в исковата молба твърдения на ищеца за засегнатото му право на собственост, което не може да ползва в пълен обем, заради поддържаното от ответника състояние на незаконен строеж в имота, създадено в нарушение на строителните правила и норми и следва ли тези твърдения да бъдат разгледани и преценени от въззивния /национален/съд, за да се съобрази дали искът по чл.109 от ЗС е основателен?- поддържа противоречие с решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото Милева и др. срещу България.

2. Има ли извършвано незаконно действие от лице, което няма учреден сервитут или друго законно облигационно, ограничено или пълно вещно право за чужд имот, но поддържа състояние в чуждия имот, което води до пречене на собственика на този имот да упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем?- поддържа противоречие с т.3 от ТР № 4/2015 г. от 07.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, решение № 159 от 17.03.2025 г. по гр.д. № 5318/2023 г. на ВКС, І г.о., решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр.д. № 1426/2009г. на ВКС , І г.о.

3.Липсата на законно учреден сервитут и липсата на ПУП за построяване на газови съоръжения в чужд имот обвързват ли въззивния съд да прецени преюдициално незаконността на това строителство в чужд имот и нищожността на издаденото разрешение за строеж в чужд имот, без съгласието на собственика, а оттам да преценява и основателността на предявения иск по чл.109 от ЗС?- поддържа противоречие с ТР № 31/1984 г. на 2

ВС, решение № 35 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 3422/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС.

4.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите си по всички направени оспорвания и възражения във въззивната жалба?- поддържа противоречие с решение № 229 от 23.04.2025 г. по гр.д. № 595/2024 г. на ВКС, І г.о.

5. Ако съдът не се е произнесъл с определение по чл.194, ал.2 от ГПК или с диспозитива на решението си по чл.194, ал.3 от ГПК – налице ли е произнасяне на съда по откритото инцидентно оспорване само с мотивите на акта и поражда ли се сила на пресъдено нещо, обвързваща страните по оспорването за истинността на този документ или е допустимо в нов процес да се иска оспорване на този документ с нарочно произнасяне в диспозитива на съдебния акт и имат ли сила на пресъдено нещо мотивите по друго съдебно решение ?- поддържа противоречие с т.18 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 2736/2017 г. на ВКС, ІV г.о.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът „Овергаз мрежи“ АД, представлявано от юрисконсулт Д., моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. В отговор на изложението към касационната жалба ответникът сочи, че не е формулиран правен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, а цитираното решение на ЕСПЧ е неотносимо към спора. По същество поддържа, че въззивното решение е правилно, изводите на съда- обосновани и законосъобразни.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, Софийски градски съд е посочил, че съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на 3 имота и че върху него ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Посочил е, че преценката за това кои доказани факти по дело представляват неоснователно действие по смисъла на закона и дали тяхното въздействие е по-голямо от обикновеното, е конкретна по всяко дело. В този смисъл е цитирал дадените разясненията по т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 14/2021 г., гр. д. № 546/2020 г., I ГО на ВКС; решение № 58/2021 г., гр. д. № 2661/2020 г., II ГО на ВКС; Р № 3/09.09.2022 г., гр. д. № 2139/21 г., I ГО на ВКС. Съдът е приел за безспорно, че ищецът е собственик на 12 945/20 595 ид. ч. от целия имот, представляващ УПИ *, *, *, * в квартал * по плана на [населено място], м. "К. с.-П. к.", целият с площ 20 595 кв. м. Посочил е, че от представените по делото нотариални актове се установявало, че ищецът бил започнал да придобива собствеността върху процесните идеални части от 2009 г. Посочил е още, че от представените писмени доказателстваразрешение за строеж № Б-206/18.07.2006 г. на СО-ДАГ и разрешение за ползване № СТ-12-2/04.01.2007 г., както и от СТЕ, приета по делото, било установено, че периодът на изграждане на съоръженията за пренос и разпределение на природен газ в процесния имот е бил от 07.08.2006 г. до 04.01.2007 г., т. е. твърдяното от ищеца неоснователно въздействие върху процесния имот, изразяващо се в извършване на незаконен строеж без учреден сервитут и без негово съгласие, е осъществено преди придобиване на собствеността. Посочил е още, че фактът на строеж, извършен в имот преди възникване правото на собственост по отношение на същия в патримониума на ищеца, не е действие, извършено в чужд имот без съгласие на собственика и не е действие, което му пречи да упражнява правото си на собственик , като в този смисъл е посочил постановеното решение № 57/26.02.2021 г. по гр. д.

№ 4517/2019 г. на ВКС, II г.о.

Като допълнителни мотиви към извода за неоснователност на иска по чл.109 от ЗС въззивният съд е посочил, че по делото не е доказано с какво конкретно твърдяният за незаконен строеж пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост или е създал за ищеца пречки за използването на съсобствения му имот, по-големи от обикновените.

На следващо място въззивният състав е посочил, че оспорването на 4 истинността на документ по реда на чл. 193 от ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск, по който, за да се формира сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе независимо от произнасянето по основния иск. Целта на производството по чл. 193-194 от ГПК е да се обори обвързващата доказателствена сила на представен по делото документ и с установяване неистинността, съответно с потвърждаване на истинността на този документ се разрешава със сила на пресъдено нещо въпросът за неговата истинност. В този смисъл въззивният съд се е позовал на т. 1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е посочил,че видно от представеното по делото решение № I-44-198/19.09.2013 г. СРС, 44 с-в, по гр. д. № 1763/2012 г., постановено между същите страни, в мотивите съдът се е произнесъл по реда на чл. 193 от ГПК относно истинността на същите документи, като е приел за доказано направеното от ищеца оспорване. Поради изложеното е приел извод, че въпросът относно истинността на документите е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните по делото и повторното му разглеждане е недопустимо.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на СРС по иска по чл.109 от ЗС и е оставил без уважение искането на ищеца да се произнесе по реда на чл.193-194 от ГПК по истинността на доказателства по делото.

С оглед изложените мотиви от въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл.

288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания 5 за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Поставените от касатора въпроси от номер едно до номер три не могат да послужат за допускане на обжалваното решение до касация, тъй като не са обуславящи волята на съда /не са правни въпроси/. Това е така, защото поставените въпроси касаят развитите допълнителни мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл.109 от ЗС. Като основен мотив за отхвърляне на предявения иск съдът е посочил, че тръбните съоръжения, поставени от ответното дружество, са положени преди придобиването на идеални части от имота от ищеца, както и че ищецът е знаел за съоръженията също преди придобиването на право на собственост върху части от терена.