Определение № 262 от 19.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. К., 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20245100500138 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 278, във връзка с чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана чрез процесуален представител от ответника в първоинстанционното производство А. Д. Ц., насочена против Определение № 260/01.03.2024 г., постановеното по гр.д. № 551/2022 г. по описа на Районен съд- К..

Определението се жали като неправилно, тъй като съдът присъдил на жалбодателя адвокатско възнаграждение в размер под минималния такъв, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. Твърди се, че минималното възнаграждение съобразено с цитираната наредба възлиза на 1 780.12 лв. (530.12 лв. + 1 250 лв.), но неправомерно съдът паднал под този минимум и го намалил на 900 лв. Жалбодателят изтъква, че търсеното от него в производството възнаграждение е в размер на 700 лв., но тъй като по делото били проведени седем открити съдебни заседания, като за всяко от тях след второто съдебно заседание му се следвало и допълнително възнаграждение в размер от по 250 лв., то търсел и това възнаграждение от още 1 250 лв. Без значение било и обстоятелството, прието от решаващия съд, че процесуалният представител на страната не се явявал лично в проведените о.с.з., а изпращал писмени становища. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното определение, с което съдът намалил размера на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение по гр. д. № 551/2022 г. на РС-К. от търсените 1 950 лв. на 900 лв.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК от насрещната в производството страна ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, с довод, че материалният интерес на делото възлиза на 2 301 лв., а дължимото съгласно цитираната наредба минимално възнаграждения възлиза на 530.12 лв., и че в нито едно от проведените открити съдебно заседания всъщност не е даван ход на делото.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 551/2022 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по искова молба, подадена чрез процесуален представител от ЗАД „Б.В.И.Г.“, с която е предявена срещу ответника А. Д. Ц. установителна искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД , във вр. с чл.500 от КЗ за установяване съществуване на вземането на ищеца за главница в размер на 1 763.72 лв., за мораторна лихва за периода 03.02.2019 г. до 03.02.2022 г.,вкл., в размер на 537.49 лв., и законна лихва върху главницата, считано от 04.02.2022 г.- датата на депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК, и до окончателното й изплащане.

1

С протоколно определение, постановено от открито съдебно заседание, проведено по делото на 24.01.2024 г., първоинстанционният съд е прекратил производството, приемайки че предявената пред него установителна претенция е недопустима, като предявена след изтичане на законовия срок по смисъла на чл.415, ал.4 от ГПК. С оглед изхода на делото, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в следните размери: 1 950лв. – адв. възнаграждение за разглежданото пред него исково производство;

400лв. – адв. Възнаграждение за заповедното производство; адв. възнаграждение в размер на 250 лв. за въззивна инстанция в.ч.гр.д. №235/2022г. по описа на ОС-К. и 800 лв. за касационна инстанция по ч.гр.д.№1530/2023г. по описа на ВКС, в развилите се в рамките на заповедното производство по молба с правно основание чл.64 от ГПК от заявителя- ЗАД „Б.В.И.Г.“ производства.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 260/01.03.2024 г., постановено по искане на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ с правно основание чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е изменил протоколното си прекратително определение в частта му за разноските, като е приел, че част от присъдените суми са изплатени, е заличил текста „…адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева по в.ч.гр.д. №235/2022г. по описа на ОС-К.; адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева по ч.гр.д.№1530/2023г. по описа на ВКС“. С обжалваното определение съдът е намалил, приемайки за прекомерен размера на присъденото в исковото производство адвокатско възнаграждение от 1 950 лв. на 900 лв. и е отхвърлил молбата за прекомерност в останалата му част, досежно и търсеното адв. възнаграждение за първоинстанционното заповедно производство.

Изхождайки от контекста на депозираната пред настоящия съд частична частна жалба, предмет на въззивен контрол е първоинстанционното Определение № 260/01.03.2024 г. в частта му, с която решаващият съд приемайки за прекомерен размера на присъденото адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №551/2022г., го е намалил от 1 950 лв. на 900 лв.

Съобразявайки становището на ОСГТК на ВКС, отразено в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г., постановено по тълк.д. № 6/2017 г., съгласно което ограниченията относно обхвата на дейност, предвидени в чл. 269, предл.ІІ от ГПК, не се прилагат в производството по частните жалби, въззивният съд съобрази, че в настоящото производство е налице, сключен между ответника Ат.Ц. и адв. К. П. от САК Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г., по силата на който адвокатът е приел да изготви отговор на исковата молба и да представлява ответника Ц. в производството по гр.д. № 551/2022 г. по описа на Районен съд- К. по предявената от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ искова претенция, срещу заплатено в брой възнаграждение от 700 лв. Всъщност и това е търсеният размер на платеното от ответника Ат.Ц. адвокатско възнаграждение, макар и съгласно чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за предявените два обективно съединени иска за главница в размер на 1 763.72 лв. и и мораторни лихви за забава за периода 03.02.2019 г. до 03.02.2022 г. от 537.49 лв., да се следва на адвоката възнаграждение в размер на 876.37 лв. /476.37 лв. + 400 лв./ Разбира се и при това положение, е дължимо на жалбодателя не повече от поисканото, т.е. в размер на 700 лв.

Действително, в производството са представени и приети и пет броя Договори за правна защита и съдействие за платени от ответника Ц. допълнителни адвокатски възнаграждения за 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо съдебни заседания в размери от по 250 лв. Но развития в този аспект в жалбата довод за приложение на разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 /09.07.2004 г., а именно, че така дължимите се допълнителни адвокатски възнаграждения се следват за защита за всяко следващо заседание по дело с повече от две съдебни заседания, съдът намира за частично основателен. И това е така, защото след обстоен анализ на материалите по делото се налага извод, че от предоставената му от адв.

П., изразена в писмени становища защита, ответникът се е ползвал само в две надлежно проведени съдебни заседания, след първоначалните две такива, в които е даван ход на делото. В останалите съдебни заседания, поради висящност на преюдициални въззивно и касационно производство, развили се в рамките на предхождащото заповедно производство, не е даван ход на делото и същото не е било разглеждано.

За изчерпателност следва да се посочи и, че за цитираните, успоредно развили се в заповедното производство преюдициални въззивно и касационно производства, на ответника във всички тях А. Ц., са присъдени търсените от него адвокатски възнаграждения в пълния им размер.

Или, така обжалваното първоинстанционно определение се явява частично 2 неправилно, поради което същото следва да бъде отменено в частта му, с която е отменено прекратителното протоколно определение, обективирано в Протокол № 83/29.01.2024 г., в частта му за разноските, и е намален размерът на присъденото на ответника за исковото производство адвокатско възнаграждение от 1 950 лв. на 900 лв. Вместо което следва и да бъде изменено цитираното прекратително протоколно определение в частта му за разноските, като първоначално определеното за исковото производство на ответника Ц. адвокатско възнаграждение, като прекомерно следва да бъде намалено от присъдените му 1 950 лв. до дължимите му се 1200 лв. /700 лв. + 2 Х 250 лв./

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, предл. І, във вр. с чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 551/2022 г. по описа на Районен съд- К., В ЧАСТТА МУ, с която е отменено протоколно определение, обективирано в Протокол № 83/29.01.2024 г., постановен по гр.д. № 551/2022 г. по описа на Районен съд- К. и е намален размерът на присъденото на ответника А. Д. Ц. за исковото производство адвокатско възнаграждение от 1 950 лв. на 900 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ протоколно определение, обективирано в Протокол № 83/29.01.2024 г., постановен по гр.д. № 551/2022 г. по описа на Районен съд- К., в частта му за разноските, КАТО НАМАЛЯВА размера на присъденото на ответника А. Д. Ц. за исковото производство адвокатско възнаграждение от 1 950 лв. на 1 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част.

На основание чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3