Решение № 205 от 12.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив , 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка С. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20205330207930 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-004674 от 05.06.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на И. Х. Н. от гр.К., об.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, чл.181, т.1 от ЗДвП, чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му са наложени следните наказания: 1. Глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП; 3. Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП ; 4. Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП; 5. Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП. С жалбата се оспорва установеността на нивото на шум от управлявания от жалбоподателя автомобил и че се касае за субективна преценка на проверяващите за наличие на техническа неизправност. С жалбата не прави доказателствени искания.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна – сектор ПП Пловдив при ОДМВР Пловдив редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява. С молба-становище представена в едно с административно-наказателната преписка се счита жалбата за неоснователна и се представят доводи за правилно и законосъобразно издадено НП. Моли се съда да потвърди атакуваното НП. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят И. Х. Н. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС. Води че на отчет в ОДМВР гр.Плевен.

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 17.05.2020г. от полицейски служител К. И. Ц. на длъжност **** при сектор Пътна полиция на ОДМВР Пловдив акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 217557 против жалбоподателя за това, че като водач на лек автомобил Алфа Ромео 156, с рег. № *** на 17.05.2020г. в 00:10 часа в Община Пловдив, на път граница Македония-Гърляно-Кюстендил-ПерникСофия– Казанлък – Сливен – Лозенец – Бургас при следните обстоятелства:

Път първи клас – 6, 253 км. посока запад управлява личният си автомобил Алфа Ромео с регистрационен номер *** като извършва маневра изпреварване като не съобразява поведението си с маркировка М.1; 2. Не е представил МПС на годишен технически преглед в срок; 3. управлява технически неизправно МПС с повредено шумозаглушително устройство; 4.

Управлява МПС с влезли в сила и неплатени глоби по фиш; 5. Не представя контролен талон към СУМПС с което виновно е нарушил: 1. Чл.6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътната маркировка; 2. Чл.147, ал.1 от ЗДвП – не е представил ППС на технически преглед; 3. Чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност; 4. Чл.190, ал.3 от ЗДвП – водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане; 5. Чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за управление;. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, и съгласно 2 посоченото в акта няма възражения относно неговото съставяне и посочените нарушения. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта. С акта са иззети СУМПС № *** и СРМПС № ***.

В законоустановения три дневен срок пред АНО не са били представени писмени възражения/обяснения от жалбоподателя относно съставения АУАН и посочените в него нарушения.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушенията и посочени нарушените правни норми. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 10.09.2020г. лично. Поради несъгласие с наложените административни наказания, издаденото НП е обжалвано в срок пред РС Пловдив.

Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят К. И. Ц. потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи, че заедно с негов колега посочен като свидетел в акта е бил на работа, както и че на място е съставен акта. Свидетелят посочи че няма спомени относно посочените в него нарушения. Поради не наличието на основания за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и логични.

Така изложеното от фактическа страна, съдът намира като установено от приетите по дело доказателства, включително и съдържащите се в АНПреписка – АУАН, НП, справка за нарушител/водач от сектор ПП при ОДМВР Пловдив, заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

3

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има 4 извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, както и че издаденото НП следва да бъде изменено като съображенията на съда за това са следните:

След запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия произтичащи от ЗДвП и приложената към АНПреписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Атакуваното НП е издадено в срок съгласно чл.34 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка и приети по делото доказателства съдът намира като безспорно и несъмнено доказано нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП за което е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева, по чл.147, ал.1 от ЗДвП за което е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за което е наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лева. Поради не оспорване на посочените нарушения и от страна на жалбоподателя съдът счита че НП в тези си части следва да бъде потвърдено.

По отношение наложените санкции за извършени нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП съдът счита че наказателното постановление следва да бъде отменено в тези си части поради следните съображения:

5

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия GA № 217557/17.05.2020г. жалбоподателят Н. е санкциониран на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, която гласи: „ Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности“ за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – „ Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност“.

Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6 от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.

Така законодателят приема, че „незначителни неизправности“ включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия;

„Значителни неизправности“ включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а „Опасни неизправности“ включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.