Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4137 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13851/2025
Вид
Решение № 4137
Подписан
17.11.2025
В сила
17.12.2025
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.72, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110213851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по подадена жалба от М. В. К., ЕГН **********, чрез адв.Г. М. от САК, против Заповед за задържане на лице с рег.

№3382зз-551/09.09.2025 г., издадена от полицейски орган: Л. Ю. К., заемащ длъжността: „инспектор при 07 РУ-СДВР“, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.

Жалбоподателят навежда доводи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, и в нарушение на целта, за която следва да се налагат принудителни административни мерки, поради което иска нейната отмяна, като незаконосъобразна и нецелесъобразна.

Жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител – 1 адв.Г. М. от САК, след приключване на съдебното дирене, навежда доводи, че макар в обжалваната заповед да е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл.72, ал.1, т.1, от ЗМВР, то същата не съответства на законовите изисквания относно нейното съдържание, тъй като не са посочени фактическите основания за задържането на жалбоподателя, т.е. обжалваният акт не е обоснован от фактическа страна с отразяване на извършени конкретни действия или бездействия на жалбоподателя, съдържащи данни за извършено престъпление, с които последният да е бил надлежно запознат. Твърди се, че в конкретния случай по делото не е представена никаква информация, от която да може да бъде обоснован извод за необходимост от налагане на принудителна административна мярка, не са били налични дори минимални данни, сочещи към съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление преди издаване на обжалваната заповед, включително и съдържащи се такива в представеното досъдебно производство. Навежда доводи, че до изтичане срока на задържането със жалбоподателя не са били извършвани никакви процесуално-следствени действия или действия по разследването, като освен фактическа необоснована, обжалваната заповед се явява несъответна на целта на закона и издадена в нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл.6, ал.2 от АПК, доколкото полицейските органи са установили самоличността на жалбоподателя още при неговото задържане, същият има адрес на територията на гр.София, трудово ангажиран, не се издирва и не са били налице данни да е възпрепятствал действията на полицейските служители за извършване на неотложни процесуално-следствени действия. Позовава се на съдебната практика на ЕСПЧ, задължителната съдебна практика и практиката на общите съдилища в страната. Претендира присъждане на направените по делото разноски в полза на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата Л. Ю. К., чрез упълномощен 2 процесуален представител – юрк.хх, моли съда да потвърди обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна. В тази насока навежда допълнителни доводи: в обжалваната заповед са изложени фактическите и правните основания за нейното издаване, като е налице съответствие в описанието на фактическото и правното основание за задържане на жалбоподателя, налице са достатъчно данни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършване на съответното престъпление, както и че полицейският орган е действал при съблюдаване целите за превенция, разкриване на престъпления и недопускането на укриването на такива. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава нормативно предвидения минимален размер за предоставения вид правна помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

Със заповед за задържане на лице №3382зз-551/09.09.2025 г., издадена от Л. Ю. К. – инспектор при 07 РУ-СДВР, жалбоподателят М. В. К. е задържан на 09.09.2025 г. в 16:30 часа, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 07 РУ-СДВР, и е освободен на 10.09.2025 г. в 16:05 часа. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като 3 фактическо – „за установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, във вр. с досъдебно производство №1330/2025 г. по описа на 07 РУ-СДВР, за това, че за времето около 17:45 часа на 07.09.2025 г., в хх, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред – произвел изстрел с неустановена марка пистолет.“

От събраните по делото писмени доказателства – процесната заповед, протокол за личен обиск на лице, декларация за уведомямане на задържан за правата му, фиш за СМП, находящите се материали по образувано досъдебно производство №1330/2025 г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр. №38502/2025 г. по описа на СРП, става ясно, че на 07.09.2025 г. е образувано досъдебно производство, водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, по повод подадена жалба от хх.

На 09.09.2025 г., от адрес по месторабота е установен и задържан жалбоподателя К. за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, във връзка с установена в хода на разследването съпричастност към извършване на престъплението, за което е образуваното и понастоящем продължава разследването за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, съобразно заеманата длъжност, в кръга на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в нарушение на закона и неговата цел.

Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а т.2 – да задържат и лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В конкретния случай в процесната 4 заповед е отразено, че жалбоподателят К. е задържан за срок до 24 часа, за да бъде установена неговата съпричастност към извършване на престъплението, за което е образувано и се води образуваното досъдебно производство, а продължението съставлява буквален препис на работното обвинение, по което се води разследването.

Подобна хипотеза – „за установяване на съпричастност“, в посочената разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е предвидена, с оглед на което обжалваната заповед се явява издадена, без ясно формулирано фактическо описание на установената в хода на разследването деятелност от задържаното лице.

Задържането е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и преустанови извършването на противоправно деяние, както и да предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица или други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В случая не е ясно защо жалбоподателят К . е задържан и с какво неговото задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел. Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето.

Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка, което в случая очевидно не е така. Полицейският орган не е посочил осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, 5 което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. Мотивите, които следва да изложи полицейския орган, трябва задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по ясен и недвусмислен начин да съдържат съображенията на компетентния административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта, да се запознае с основанията за издаването му, за да се защити по фактите, съответно да се реализира в пълен обем съдебен контрол относно законосъобразността на задържането.

Съгласно ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно даденото тълкуване в т.4 от ТРешение №1/18.04.2006 г. по а.д.

№1/2006 г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59, ал.1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС №4/1976 г., т.7; ТРешение №16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТРешение №4/2004 г. на ОС на ВАС. В конкретния случай, действително процесната заповед препраща към образувано досъдебно производство, водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, но посоченото основание за задържане на жалбоподателя К. - „за установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, във връзка с образуваното досъдебно производство“, с последващ препис на работното обвинение, не е равнозначно на извличане на фактическото основание за нейното издаване от други, приложени по делото документи. При тези факти, не се установява наличието на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаването на заповедта, тъй като приложената административна преписка не съдържа каквито да е било данни за съпричастност на жалбоподателя К. в извършването на престъпление към момента на неговото задържане. По делото липсват 6 данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия. Следователно, процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не се допуска засягане на правата и законните интереси на гражданите в поголяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В случая заповедта превишава целта на закона, тъй като разкриването и предотвратяването на предполагаемото престъпно деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето, и съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него.

В този смисъл, посочените в акта фактически обстоятелства не съответстват на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да прилага процесната ПАМ, която се явява необоснована и непропорционална. В нарушение на закона, в издадената заповед не е посочено какво е самото фактическо основание за издаване на заповедта, доколкото като такова са посочени само конкретни разпоредби от особената част на НК, но по никакъв начин не са описани фактите, които очертават конкретно извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи изпълнителното деяние на посоченото престъпление. Поради това обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон и на целта на закона и следва да бъде отменена на това основание.