Решение № 183 от 18.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. с.з., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – с.з. в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20245500900078 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.327 ТЗ.

С определение № 204/11.03.2025 г., постановено по т. д. №291/2024 г. по описа на Окръжен съд – с.з., съдът е съединил за разглеждане в едно производство т.д. №78/24г. и т.д. №291/24г. и двете по описа на СтОС, като производството по двете дела продължава под номер на т.д.№78/2024г. по описа на СтОС.

Ищецът ЕТ „***, ЕИК ** твърди в исковата си молба, че на 12.05.2022 г. е сключен неформален договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът и ищец в настоящото производство е доставил на купувача ** 640,260 тона (шестстотин и четиридесет тона двеста и шестдесет килограма) пшеница на цена от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) за тон или общо 416 169 лв. (четиристотин и шестнадесет хиляди и сто шестдесет и девет лева), за което е издадена фактура №0000000352/12.05.2021 г. с доставчик ЕТ „***, ЕИК ** и получател **, ЕИК **. Неформалният договор, ведно с произтичащите от него последици за заплащане на дължимата продажна цена, включително получаване на стоката, предмет на съставената фактура, е признат от купувача със Споразумение (договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с per. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус **, per. № 639 от нот. камара, с район на действие Районен 1 съд - ***.

Сочи се, че съгласно чл.3 от споразумението, страните са разсрочили дължимата цена от 416 169 лв. на осем месечни вноски от по 50 000 лв. всяка, както и една вноска от 16 169 лв., считано от 20.11.2023 г. до 20.07.2024 г., платими до 20-ти число на текущия месец.

Посочва се, че съгласно чл.9 от споразумението, на основание чл.101 ЗЗД, поемателите **, ЕИК ** и М. Д. К., ЕГН ********** са встъпили в дълга, като съдлъжници по неформален договор за покупко-продажба на пшеница (реколта 2021 г.) от 12.05.2021 г. за доставка на 640,260 пшеница на обща стойност 416 169 лв., за което е издадена фактура №0000000352/12.05.2021г. с доставчик ЕТ „*** и получател ** и по неформален договор за покупкопродажба на слънчоглед (реколта 2021) от 17.12.2021 г. за доставка на 230000 кг. (двеста и тридесет хиляди килограма) слънчоглед на обща стойност 184000 лв., за което е издадена фактура№0000000343/17.12.2021г. с доставчик ЕТ „*** и получател **. Встъпващите в дълг лица - **, ЕИК ** и М. Д. К., ЕГН ********** са заявили, че поемат солидарна отговорност с длъжника купувач по договорите за покупко-продажба, относно всички задължения, произтичащи от посочените доставки на зърно, ведно с лихви за забава, неустойки, обезщетения за неизпълнение, такси и разноски.

В исковата молба се посочва, че въпреки падежирането на първата вноска - 20.11.2023 г., както и до настоящия момент ответниците не са заплатили каквато и да било част от дължимите суми. Съгласно чл.7 от споразумението от 01.11.2023 г., при забава в плащанията, продължила повече от 20 дни, целият разсрочен дълг става предсрочно изискуем и плащането се дължи незабавно.

Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявения иск е обусловена от изпълнение на основните задължения на продавача по договора, а именно доставка на уговорената по вид, качество и количество продукция. Изпълнението на това задължение е удостоверено с подписа на получателя - купувач на стоката, обективиран в сключеното споразумение от 01.11.2023 г. Последното възпроизвежда основните клаузи на договора за продажба на пшеница и определя задълженията на купувача да 2 плати получената стока в уговорените срокове. В този смисъл счита за доказано съществуването на облигационното правоотношение, в чието съдържание са включени задължения за заплащане на сумите в посочения в исковата молба размер. Ищецът твърди, че с представените към настоящата искова молба писмени доказателства се установява безспорно, че ЕТ „*** е доставил на ** 640,260 тона пшеница на стойност 416 169 лв., което обстоятелство е признато с подписването на споразумение от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с per. № 6006/22.11.2023 г. по описа на Нотариус **.

Посочва, че на 15.12.2023 г. е депозирано заявление по чл. 417 ГПК с вх.

№ 31793/15.12.2023 г. в Районен съд - с.з., с което е предявено вземане в размер на 200 000 лв., частично от общо дължима сума от 416169 лв. С разпореждане по ч.гр.дело № 5101/2023 г. по описа на Районен съд - с.з., VI състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума. Посочва, че в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от всеки от длъжниците, поради което за ищеца възниква правния интерес за предявяване на настоящия иск.

При същите фактически обстоятелства /изложени и по т.д.№291/2024г. по описа на СтОС, което е присъединено към настоящото т.д.№78/24г./ твърди, че на 14.02.2024 г. е депозирано заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 4418/14.02.2024 г. в Районен съд - с.з., с което е предявено вземане в размер на 216 169 лв., частично от общо дължима сума от 416169 лв. С разпореждане по ч.гр.дело № 737/2024 г. по описа на Районен съд - с.з., VIII състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от всеки от длъжниците, поради което за ищеца възниква правния интерес за предявяване на настоящия иск.

С оглед изложеното, моли съда на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД да признае за установено по отношение на **, ЕИК **, ** и М. Д. К., ЕГН **********, че дължат на ЕТ „*** в условията на солидарна отговорност сумата от 200 000 лв., частично от 416 169 лв., съставляващи неплатена цена на доставена пшеница по фактура № 0000000352/12.05.2021 г. и споразумение от 01.11.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

3

Претендира направените разноски за такси и адвокатски възнаграждения, както в настоящото производство, така и по ч.гр.д.

№5101/2023 г. по описа на РС-с.з..

Също така, с оглед на изложеното, моли съда на основание чл. 422, ал.

1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД да признае за установено по отношение на **, ЕИК **, ** и М. Д. К., ЕГН **********, че дължат на ЕТ „*** в условията на солидарна отговорност сумата от 216 169, частично от 416 169 лв., съставляващи неплатена цена на доставена пшеница, съгласно споразумение от 01.11.2023 г., с нотариална заверка на подписите per. № 6006/22.11.2023 г. на нотариус ** и фактура №0000000352/12.05.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъдат присъдени и сторените от ищеца разноски за такси и адвокатски възнаграждения, както в настоящото производство, така и по частно гр. дело № 737/2024 г. по описа на РС-с.з..

По делото е постъпил отговор на искова молба от ответниците „****, с ЕИК **, **, ЕИК ** и М. Д. К., с ЕГН **********, чрез адв. А. П. от АК – ***, в който заявяват, че считат искова молба за нередовна.

Посочват, че нормата на чл. 127, ал.1, т.2 ГПК изисква исковата молба да бъде написана на български език и да съдържа името и адреса на ищеца и ответника и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В процесната искова молба като ищец е посочен „ЕТ „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в град **

Сочат, че в съдебната теория и практика е прието, че с регистрацията на едноличния търговец не възниква субект /лице/, различно от физическото лице, в какъвто смисъл е ТР № 2/27.12.2001 г. по т. д. №2/2001 г. на ОСГК на ВКС. ЕТ не притежава качеството на юридическо лице. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, която цитират, че физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл.56 и сл. от ТЗ единствено ползва физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене делата му по търговски начин, като формално ограничава имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти, в които встъпва при осъществяване на същата, както и правоотношенията му с 4 фиска.

Сочи се, че в заглавната страница на приложеното към исковата молба Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№6006/22.11.2023 г. по описа на нотариус **-д. с район на действие ПРС под т.1 е посочен като страна „ЕТ „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в град ***, ул. „**, представлявано от управителя ***, ЕГН **********“. На последната страница - срещу продавач, същото е подписано от *** като физическо лице. В исковата молба се сочи, че страна по Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№6006/22.11.2023 г. по описа на нотариус **-д. с район на действие ПРС е ищецът /в исковата молба ищецът е посочен като „ЕТ ,***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в град **.

Така на практика били заявени твърдения, че като страна по посоченото споразумение е несъществуващ правен субект - „ЕТ „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в град ** което, според ответника, налага извод за нередовност на исковата молба и по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.

Твърдят, че в исковата молба следва да се посочи като ищец съществуващ правен субект с неговата индивидуализация /ако това е физическо лице - с посочването на името и адреса му/, както и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, по отношение на това, кой е страна по Споразумение (Договор за встъпване в дълг) от 01.11.2023г. с нотариална заверка на подписите с рег.№6006/22.11.2023 г. по описа на нотариус **-д. с район на действие ПРС като продавач, чрез посочване и индивуализиране на съществуващ правоспособен правен субект.

Сочат, че нормата на чл. 129, ал.2 ГПК предвижда, че когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

С оглед на изложеното, молят съда да остави така подадената искова молба без движение като нередовна /неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК/ и да укаже на ищеца да отстрани посочените нередовности.

Твърдят, че поради изложеното по-горе становище по допустимостта на иска могат да вземат едва след като се отстранят нередовностите на исковата молба, но заявяват, че на този етап искът се явява нередовен, доколкото като 5 ищец е посочен „ЕТ „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в град ***, ул. ,**“, който не представлява правоспособен правен субект и съответно не може да бъде страна в съдебно производство.

Ответниците правят възражение по чл. 369 ГПК, като заявяват, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, доколкото не попада в нито едно от хипотезите на чл.365 от ГПК, поради което, считат, че срокът за отговор на ИМ е едномесечен, като заявяват, че в срока по чл.131 от ГПК ще представят допълнителни аргументи против основателността на предявения иск и ще ангажира допълнителни доказателства.

Вземат становище по основателността на иска, като молят съда да отхвърли същия като неоснователен по следните съображения:

1. Като страна /Продавач/ по Споразумението от 01.11.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№6006/22.11.2023 г. по описа на нотариус ** - д., което обективирало клаузите на сключен договор за покупкопродажба на пшеница от 12.05.2021 г., е посочен ЕТ „***, ЕИК **. *** е подписал споразумението като представляващ ЕТ „***, ЕИК **. ЕТ „***, ЕИК ** не представлява правоспособен правен субект и съответно не може да бъде страна по посоченото споразумение, което прави последното нищожно поради липса на съгласие.