Решение № 2900 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2900 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110203138 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Ц. Р. П., чрез а. П. от ************** против издаден срещу жалбоподателя електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6800594 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се оспорват фактите, отразени в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, представляващ Приложени към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 о т 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и по-конкретно отразеното разстояние от пътния знак с въведено ограничение 50 км./ч. до АТСС. Поддържа се, че няма как разстоянието да е било 150 метра, както е посочено в протокола, тъй като пътният знак, видно и 1 от изисканата и представена пътна схема е бил разположен на км.5+462 и ако АТСС е било поставено на 150 км. разстояние от него, както е посочено в протокола би следвало да е на км.5+312, което място е далеч преди отбивката за гробищен парк Бояна, където се твърди, че е било поставено АТСС. Сочи се, че преди процесния п.з.В26 с ограничение 50 км./ч. в населено място, е действало ограничение 70 км./ч., отново въведено с пътен знак В26 и че за жалбоподателя е било валидно именно това ограничение на скоростта при заснемането му от АТСС, с оглед на мястото на което е било поставено АТСС и обхвата на заснемане на същото /от 10 до 60 км./ Освен това е посочено, че в ЕФ не е конкретизиран ЕФ К/6321763, с който е обоснована повторността, като не е посочено за какво нарушение е издаден и кога е влязъл в сила. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, на осн. чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.58д, т.4 от ЗАНН или алтернативно да се измени същия, като се намали размера на глобата от 800 лева на 50 лева или на 100 лева, ако се приеме, че са налице доказателства за повторност.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се представлява от а.

П., който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения.

Моли за отмяна на обжалвания ЕФ или алтернативно за неговото изменение, съобразно искането в жалбата. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна - СДВР, също не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Димитър Бонев /процесуален представител на СДВР/, в които е взето становище за издаване на обжалвания ЕФ при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед на това се моли за потвърждаването му. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, е направено принципно възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото обжалваният ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 25.01.2023 г. /съгласно отразеното в АИС АНД, макар и да не са представени доказателства за това, тъй като това е в полза на жалбоподателя/, а жалбата е била подадена до АНО – СДВР и входирана с вх.

2

№513000-8327/03.02.2023 г., като същата е подписана с електронен подпис от адв. П..

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.12.2022 г. в 17:40 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство CORDON M2 с № MD1192, заснела лек автомобил марка/модел *****************, движещ се в гр. София, по ул.“Даскал Стоян Попандреев“ – спирка „Гробищен парк Бояна“, до №50, с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“, с превишена скорост – 85 км/ч, измерена от техническото средство, при въведено максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., което ограничение в конкретния случай било обозначено с пътен знак В26, доколкото преди въпросния участък от пътя ограничението на скоростта в населено място е било 70 км./ч., въведено с п.з.В26, на осн. чл.21, ал.2 ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег.№ № *********, било установено, че същото е регистрирано на юридическо лице, но с вписан ползвател – жалб. Ц. Р. П., поради което за констатираното нарушение е издаден ЕФ именно на вписания при регистрацията ползвател.

Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП , изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 82 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3мк./ч./ или с превишение от 32 км./ч над допустимите за населено място в конкретния пътен участък 50 км./ч., като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 800,00 лева, след като е посочено, че деянието е извършено в условия на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №6321763.

В конкретния случай, спорът е дали АТСС действително е било поставено на разстояние 150 км. от пътния знак, с който е въведено 3 ограничението от 50 км./ч. или на по-близко разстояние, с оглед на което засичането на скоростта да е станало в зоната на действие на ограничението от 70 км./ч. в населено място, както и дали са налице доказателства за извършване на деянието при условията на повторност.

По доказателствата:

В хода на съдебното следствие, по искане на жалбоподателя и служебно, се събраха доказателства, извън представените от АНО с преписката, като от Столична община се изиска и представи скица на процесния пътен участък, от която е видно, че пътният знак, въвеждащ ограничението от 50 км./ч. е бил поставен на км.5+462. При това положение, ако АТСС беше поставено на разстояние 150 метра от пътния знак, е следвало същото да е било разположено на км.5+312, което място видно от скицата на пътния участък е много след отбивката за ул. „Бояна парк“ за Гробищен парк Бояна и светофарната уредба, в близост до това място. Посредством показанията на св. ************* /пътник, в автомобила на жалбоподателя и негов колега/ и на св. С. П. С. /мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, който разположил АТСС и съставил протокола за използване на АТСС/ се установи, че АТСС при процесния контрол е било поставено на „остров“, образуван, между ул. Зелен парк“ и ул.“Бояна парк“, излизащи на ул. „Даскал Стоян Попандреев“, като според св. И. АТСС било разположено около средата на „острова“, на място на което има разположени п.з. Б3 и Г4, а според св. С. е било разположено непосредствено преди отбивката към ул. „Бояна парк“. Без значение на кое от двете места е било разположено същото, видно от схемата, която е представена от Столична община, то няма как да е на разстояние 150 метра от пътния знак В26, въвеждащ ограничение от 50 км./ч. Освен това, св.

С. сам заяви по време на разпита му, че не се правят точни замервания на това разстояние, при което положение съдът счита, че бе проведено успешно оспорване на отразения в протокола за използване на АТСС факт, че същото е било разположено на разстояние 150 метра от пътния знак.

Освен това, съдебният състав е по-склонен да даде вяра на показанията на св. И. относно мястото на което е било разположено АТСС, тъй като на снимката на л.19 от делото, на която е заснето разположението на техническото средство се вижда, че то е разположено до два стълба, които защитата твърди, че са именно двата стълба на пътни знаци Б3 и Г4, които 4 съгласно схемата от СО са разположени на км.5+433, т.е. на разстояние точно 29 метра от км.5+462, където е поставен п.з.В26, въвеждащ ограничение 50 км./ч.

С оглед на това, като се вземе предвид обхвата на засичане на скорост и заснемане на АТСС, съгласно техническата документация на същия / от 10 до 60 км./ не може да се изключи вероятността заснемането и засичането на скоростта да са станали преди зоната на действие на п.з. В26 с ограничение 50 км./ч. От показанията и на двамата свидетели, които са разпитани – И. и С. се установява, че преди този пътен знак е действало друго ограничение от 70 км./ч , въведено с друг п.з.В26, с оглед на което не е изключена вероятността заснемането и засичането на скоростта на движение на автомобила, управляван от жалб. П. да е станало в зоната на действие на ограничението от 70 км./ч. Именно доколкото не е изключена тази вероятност, и доколкото същата е по-благоприятна за жалбоподателя, съдът приема, че към момента на засичане на скоростта за жалбоподателя е било валидно ограничение на скоростта от 70 км./ч. в населено място, въведено с п.з.В26, при което реалното превишение на скоростта е било с 12 км/ч., а не с 32км./ч., както е посочено в обжалвания ЕФ.

Отделно от това, в хода на съдебното следствие, от страна на АНО не се представиха доказателства за датите на връчване и влизане в сила на ЕФ серия К №6321763, с който е обоснована повторност на нарушението, за което е издаден обжалваният ЕФ. Представена е само справка от АИС АНД, в която е отразено, че ЕФ серия К №6321763 е връчен на 03.11.2022 г. и е влязъл в сила на 18.11.2022 г., но тази справка не може да се приеме за доказателство за връчване. Въпреки изрично даденото указание за представяне на доказателство за връчване и влизане в сила на ЕФ серия К №6321763, такова не беше представено, като в писмо №433200-40415/06.04.2023 г. на началника на ОПП-СДВР изрично се твърди, че ЕФ серия К №6321763 е издаден от ОДМВР-Кюстендил и в ОПП-СДВР няма налично доказателство (разписка) за връчване на същия. Посочено е още, че в АИС АНД има отразена дата на връчване 03.11.2022 г., както и че електронният фиш е заплатен и не се обжалва. Не са представени обаче доказателства и за датата на заплащане на наложената с него глоба, за да се приеме, че на тази дата е влязъл в сила. При това положение, с оглед липсата на представени сигурни и категорични доказателства за датата на влизане в сила на ЕФ серия К №6321763, не може 5 да се прецени дали деянието, за което е издаден обжалваният ЕФ е извършено в 1-годишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №6321763.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното 6 автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bead3d5-34d6-452b-a9c6-768760d79bf0