Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 323 от 03.10.2026, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1250/2026
Вид
Решение № 323
Подписан
03.10.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА СТАНИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.415 ал.3, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9,ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Нови пазар, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20263620101250 по описа за 2026 година

Предявена е искова молба (ИМ) от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (понастоящем „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) , съдържаща осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр.с чл.79 ,ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.86,ал.1 от ЗЗД, във врс чл.415 ал.3, предл.второ от ГПК срещу Р. А. С., от с. Ц.,,с цена на иска 514,88 евро/1007,02 лева.

Ищецът твърди, че с разпореждане на съда по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н., било отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника по делото, като му било указано, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, което обусловило правния му интерес от настоящата искова претенция.

Сочи, че на ***г.между „Креди Йес“ ООД (заемодател) от една страна и от друга страна - Р. А. С. (заемател), бил подписан Договор за паричен заем № *** с чиста стойност в размер на 900 лева. Договорът бил с уговорен брой 12 вноски, всяка от които в размер на 165 лева. Първата падежна дата била на ***г., а последната вноска била уговорена за ***г.

Общата дължима сума, която следвало да се върне на заемодателя възлизала на 1106,47лв. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение постъпили плащания в общ размер на 1022,39лв.

Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, „Креди Йес“ ООД отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си,съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № ***.

На ***г. между „Креди Йес“ ООД в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД (като цедент) прехвърлил на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. В предмета на 1 сключения Договор за цесия от ***г. било включено и вземането по процесния Договор за паричен заем № ***, сключен между „Креди Йес“ ООД и Р. А. С..

Така ищецът придобил срещу ответника вземане в общ размер на 1007,02лв., от които 494,06лв. – непогасена главница, 42,70лв. – договорна лихва и неустойка в размер на 470,26лв.

Към датата на предявяване на иска,всички непогасени вноски по договора за потребителски кредит били с настъпил падеж и съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД кредитополучателят изпаднал в забава.

С писмо с обратна разписка цедентът изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия. В случай, че съдът приеме,че длъжникът не е надлежно уведомен, то такова уведомление да се счита за извършено с предявената искова молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземане.

Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба,съдът постанови решение, с което осъди ответника Р. А. С. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД дължимото по Договор за заем № *** от ***г., в общ размер от 1007,02лв., от които 494,06лв. – непогасена главница, 42,70лв. – договорна лихва и неустойка в размер на 470,26лв, ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както сумата от 25 лв. – заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство -държавна такса.

Моли на основание чл.78 ал.8 от ГПК да му бъде присъдено ***ско възнаграждение в размер на 360.00лв., както и възнаграждение в размер на 80.00лв. на основание чл.13,т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор на предявения иск.

В съдебно заседание страните не се явяват. Не изпращат представители. В писмено становище, ищецът заявява, че поддържа исковата си претенция изцяло и моли делото да бъде гледано в негово отсъствие. Представен е списък с разноски и е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ведно със становището, от страна на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, което е разгледано от настоящия съд, в проведеното съдебно заседание на 29.09.2026г., което е и единствено. Искането е оставено без уважение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частно гражданско дело №***г., по описа на Районен съд Н. е образувано по подадено заявление по чл. 417, т.10 от ГПК от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 срещу Р. А. С. с постоянен и настоящ адрес в с. Ц., общ. Н., обл. Ш..

Посочено е, че вземането произтича от издаден запис на заповед за обезпечаване на договорно задължение по договор за паричен заем № *** от *** г., сключен с „Креди Йес“ ООД, което задължение e цедирано на заявителя. Претендират се 1007,02 лева, от които главница в размер на 494,06 лева, неустойка в размер на 470,26 лева и договорна лихва от 42,70 лева, законна лихва върху главницата и разноски. Като документ, от който произтича вземането е посочен запис на заповед, издаден да обезпечи вземането по посочения заем.

С разпореждане №***г., влязло в законна сила на ***г., съдът е констатирал, че записът на заповед е приложен в оригинал, издаден в полза на „Креди Йес“ ООД, за 1980 лева, предявен за плащане на следващия ден след издаването, т.е на 16.12.2021г. Приложено е и копие от договор за паричен заем № *** от ***г., ведно с погасителен план, както и ОУ на „Креди Йес“ ООД. След указания към заявителя относимия към искането договор за паричен 2 заем е предоставен. Посочил е, че когато заявителят се позовава на основанието на чл.417, т.10 от ГПК, следва наред с оригинала на записа на заповед да представи и договора, когато е сключен с потребител, което в настоящото производство е сторено. Това изискване не е самоцелно, а с оглед необходимостта да се направи преценка за наличие на неравноправни, противоречащи на закона или заобикалящи го клаузи в потребителските договори.

Видно от съдържанието на договора паричен заем № *** от 1 *** г., сключен между „Креди Йес“ ООД и посочения длъжник – С., касае се за договор с потребител, клаузите на който не са индивидуално уговорени. Посочената в чл. 8 от договора неустойка има характеристиките на неравноправна клауза съгл. чл. 143, ал.1, т.3 и т. 5 от ЗЗП. Същата налага приемането на условия, които следва да са в тежест на заемодателя при преценка платежоспособността на заемателя да изплати предоставения заем и не могат да се вменяват във вина и финансова тежест на длъжника. Отделно от това тази неустойка е калкулирана в погасителния план към договора, съставен в деня на сключването му и е определена обща вноска в размер на 165 лв., от тях неустойка от 72,79 лева. При ГПР 48,157 % по договора, договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено да увеличи неправомерно печалбата на заемодателя. Заемополучателят се е съгласил да подпише и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като обезпечение. Сумата, посочена с записа на заповед за дължима е 1980 лева и съответства точно на дължимата сума по договора за заем – обща дължима сума за плащане 1106,47 лева и калкулирана неустойка в т. 8 от договора 873,53 лева. Сумата по записа на заповед включва и недължимата неустойка по договора. Отделно от това договорената неустойка е в по-нисък размер от размера посочен в заявлението. Посочвайки записа на заповед като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заявителят цели заобикаляне на закона. Годишният процент на разходите е уговорен в размер близък до максимално разрешения размер, а освен това при изчисляването му не е бил включен размерът на договорената неустойка. При включването й несъмнено размерът на ГПР ще надхвърли 50% , определен по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочената клауза е в нарушение на добрите нрави и на чл. 143 от ЗЗП, поради което претенцията за плащане на неустойка следва да се отхвърли. Сключеният договор е недействителен по горното съображение. При тази констатация длъжникът дължи само чистата стойност на кредита. Заемната сума по договора е 900 лева. В допълнителна молба до съда заявителятелят е посочил, че по договора са направени плащания в размер на 1022,39 лева, които били отчетени.

Предвид нормата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при извършено приспадане от дължимата чиста стойност на заема от 900 лева и платени 1022,39 лв. съдът е приел, че посоченият длъжник не дължи оставащи суми.

Предвид гореизложеното, заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417, т.10 от ГПК, подадено от заявителя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, срещу Р. А. С., за претендираните със заявлението суми. На основание чл. 415, ал.3, вр. ал. 1, т.3 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

Ищецът позовава исковата си претенция за присъждане на вземания по договор за паричен заем № *** към искане №***/***г., сключен между „Креди Йес“ ООД (заемодател) и Р. А. С. (заемател), които вземания са били обект на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г. и Приложение № 1/*** г. към него, сключен между заемодателя и ищеца по наст. производство.

Договор за паричен заем № *** към искане №***/***г. е сключен между „Креди Йес“ ООД (заемодател) и Р. А. С. (заемател) и по силата на същия, заемодателят е предоставил на заемателя потребителски заем в размер на сумата 900.00 лева, която заемателят е получил, при уговорен ГПР от 48,15%, месечен лихвен процент 3,33%, обща сума за плащане – 1106.47 лева, която се дължи на 12 броя месечни вноски, всяка от които в размер на по 3

92.21лв., с падеж на плащане – 15-то число, с дата на първо и последно плащане – 15.01.2022г. и ***г. Съгласно чл. 6 от процесния договор, страните се съгласили той да бъде обезпечен с гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя – в случая ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от 4 Общите условия към договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 873,53лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем, а именно – в купом с месечната вноска по главното задължение по договора.

На *** г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на „продавач“ („цедент“) и ищеца „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (тогава с наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), в качеството му на „купувач“ („цесионер“) е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия, включващ и вземането по процесния договор за паричен заем. Представено е потвърждение от „Креди Йес“ ООД по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за така извършената цесия. Съгласно представено пълномощно от ***г., цедентът „Креди Йес“ ООД е упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по всички вземания на дружеството, които последното е прехвърлило, съгласно договора за цесия, сключен на ***г. С оглед на това, дружеството-ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (понастоящем „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е изпратило уведомително писмо до ответницата за извършената цесия и за размера на задължението й, както и че неин кредитор вече е това дружество, като видно от приложената обратна разписка е, че същото е връчено на ответника на ***г.