Акт от 17.02.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

195

Година

03.10.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.14

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Пламен Александров

Васка Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Въззивно гражданско дело номер

20075100500223 по описа за

2007 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл.208, ал.1 от ГПК.

Обжалва се решение № 47/ 12.03.2007 г. по гр.д. № 300/2006 г. на Районен съд – Момчилград , с което е признато за недоказано оспорването на писмени доказателства е и отхвърлен предявеният от Небибе Мурад Зинал с ЕГН **********, А. Я. З. с ЕГН ********** и Н. Ф. Х. с ЕГН ********** всички от г. Момчилград против З. И. И. с ЕГН ********** , Е. Х. И. с ЕГН ********** и Ф. Х. А. с ЕГН 590710235154, всички от г. Момчилград, иск за съдебна делба на ¾ ид.ч. от недвижим имот – УПИ ХІІІ , пл.сн. № 252, кв. 22 по плана на г. Момчилград към 1988 г. при граници ул. “Г. Бенковски” , Милан Юлиянов Момчилов и зелена площ , ведно с ¾ ид.ч. от построената в същия двуетажна жилищна сграда при равни части . В тежест на ищците са останали направените по делото разноски в размер общо на 240 лв. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. По делото не били представени доказателства за дадено съгласие на съсобствениците по чл.56,ал.3 от ЗТСУ/отм./ в редакцията към 1981 г. на Е. Х. И. за построяването на североизточната част от построената в парцела жилищна сграда , при което строителните книжа , респ. построеното било незаконно. Незаконосъобразни били изводите на съда и относно съсобствеността на имота. Молят съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество , като да уважи изцяло предявената претенция и се присъдят разноски по делото.

В съдебно заседание поддържат жалбата със същите оплаквания.

Ответниците З. И. и Ф. А. оспорват жалбата. Считат решението на районния съд за законосъобразно. По делото били представени писмени доказателства , от които се установявало, че наследодателя на страните се е разпоредил приживе с имота, който е предмет на делото. Молят съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят разноски по делото. Е. Х. И. не взема становище по жалбата.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Предявен е иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ ¾ ид.ч. от УПИ – ХІІІ с пл.сн. № 252, кв. 22 по плана на г. Момчилград ведно с построена в него жилищна сграда , при граници: ул. “Георги Бенковски” , Милан Юлиянов Момчилов и зелена площ , при равни квоти за съделителите. В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на ¼ ид.ч. от същия имот по силата на наследяване на Я. А. З. б.ж. на г. Момчилград, а на останалите ¾ ид.ч. от имота заедно с ответниците са съсобственици по силата на наследяване от Х. М. И. б.ж. на г. Момчилград и не можели да я поделят и това обуславяло правния им интерес да предявят иск за делба. По делото са представени писмени доказателства, които са обсъдени от районния съд и въз основа на тях е прието, че искът за делба е неоснователен и недоказан. От доказателствата по делото се установявало , че Х. М. З./Х. М. И./ на основание строително разрешение и протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво от 1965 г. е построил жилищна сграда на един етаж , а в последствие построил южната половина от двуетажната сграда . Към момента на издаване на разрешение за строеж през 1965 г. Х. М. И. е бил едноличен собственик на имота , при което не било необходимо съгласие от друг съсобственик, същото било необходимо за ответника Е. Х. И. , който е построил североизточната половина на процесната сграда. Независимо от това , че извършеното пристрояване било незаконно североизточната половина от процесния имот била придобита от сестрата на Е. Х. И. ответницата Ф. А. С оглед на това съдът е приел, че не са налице предпоставки за допускане на съдебна делба между страните по делото и е отхвърлил предявеният иск.

Изводите на районния съд почиват на доказателствата по делото и на закона.

По делото не се спори, че имената Х. М. И., А. М. З. и Х. М. З. са имена на едно и също лице, както и , че имената Е. Х. И. , Е. А. З., Е. Х. З. и Е. Ъ. са също имена на едно и също лице. По делото не се спори и относно обстоятелството, че ищците са наследници на Я. А. З. , починал на 11.07.1991 г., а той е наследник на Х. М. И. , б.ж. на г. Момчилград, починал на 09.06.2005 г.

С нотариален акт № 151/ 21.08.1965 г. по н.д. № 259/ 1965 г. за продажба на недвижим имот Х. М. И. с ЕГН ********** е придобил чрез продажба недвижим имот- парцел VІІІ с пл.сн. № 199 кв. 25 от 580 кв.м по плана на г. Момчилград при граници: ул. “Мартин Мартинов Алеков” и собствено място на И.Ю.М. В забележка към този нотариален акт е отразено, че с НА № 167 от 02.04.1981 г. А. М. З./Х. М. И./ е дарил на Е. А. З./Е. Х. И./ от г. Момчилград ½ ид.ч. ,съставляваща 290 кв.м от парцел І пл.сн. № 262, кв.25 от 580 кв.м , без построената в него едноетажна жилищна сграда, а с НА № 168 от 2.04.1981 г. А. М. З./Х. М. И./ е дарил в полза на Я. А. З. от г. Момчилград ¼ ид.ч. от парцел пл.сн. № 262, кв.25 по плана на г. Момчилград без построената в същия парцел едноетажна жилищна сграда . Или от изложеното се установява, че Х. М. И. б.ж. на г. Момчилград към 1981 г. е притежавал ¼ ид.ч. от недвижим имот , представляващ парцел VІІІ с пл.сн. № 199 кв. 25 , целият от 580 кв.м. , по плана на г. Момчилград. В същия имот наследодателя на страните Х. М. И. е построил един етаж от двуетажна жилищна сграда на основание разрешение за строеж № 221 и протокол № 153 от 19.10.1965 г. за дадена строителна линия и определяне на ниво на двуетажна жилищна сграда, а впоследствие построил втори етаж от южната половина от същия имот. От съдебно-техническата експертиза и техническо описание на недвижим имот № 65/ 12.03.2004 г. на Община – Момчилград, приложено към нотариалната преписка вх. регистър № 235/17.03.2004 г. на СВ при РС-Момчилград се установява, че имота, упоменат в НА № 151, том І, дело № 259/1965 г. на Нотариална служба при РС- Момчилград, е идентичен с УПИ ХІІІ пл.сн. № 252 кв.22 по действащия плана на г. Момчилград от 1988 г. и при изписването на планоснимачния номер на имота е допусната техническа грешка и се касае за пл.сн. № 252, а не 262. С НА № 8, том ІІ, дело № 218/17.03.2004 г. на съдия по вписванията при РС-Момчилград наследодателя на страните Х. М. И. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от УПИ- ХІІІ пл.сн. № 252 , кв. 22 по плана на г. Момчилград ведно с южната половина от двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. С друг НА № 9, том ІІ, дело 220/17.03.2004 г. на съдия по вписванията при РС-М. Х. М. И. със съпругата си са дарили същия имот на дъщеря си - ответницата Ф. Х. А. . За останалата част от процесния имот, представляващ УПИ-ХІІІ пл.сн. № 252 кв.22 по плана на г. Момчилград по делото са представени писмени доказателства от които се установява, че собственици са наследниците на Я. А. З. и Е. Х. И. . Видно от скица № 206/ 15.08.2006 г. ¼ ид.ч. от УПИ-ХІІІ , пл.сн. № 252 , кв.22 по плана на г. Момчилград от 1988 г. по нотариален акт № 168, дело 250/1981 г. на РС-Момчилград е записан на наследодателя на ищците Я. А. З. По делото не се представя нотариален акт № 167, том І от 2.04.1981 г., който е отразен в забележка към нотариален акт № 151, том І, дело 259/ 1965 г. на нотариуса при РС-Момчилград , но от същата се установява , че Х. М. И. е дарил на Е. А. З. / Е. Х. И./ ½ ид.ч. от , съставляващо 290 кв.м от парцел І, пл.сн. № 262/252/, кв. 25/22/ по плана на г. Момчилград без построеното в него едноетажно жилище. От експертизата се установява, че през 1981 г. е издадено строително разрешение № 201/06.05.1981 г. на ответника Е. Х. И. за пристройка със застроена площ от 63 кв.м към съществуваща сграда в парцел І кв.25, която представлява североизточната част от двуетажната жилищна сграда , построена в процесния УПИ-ХІІІ пл.сн. № 252, кв.22 по плана на г. Момчилград . С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том І, дело № 178/1996 г. на нотариуса при РС-Момчилград ответника Е. Х. И. и съпругата му са продали на ответницата Ф. Х. А. ½ ид. ч. от дворно място , представляващо 290 кв.м от парцел ХІІІ , пл.сн. № 252 кв.22 по плана на г. Момчилград ведно със североизточната половина от жилищна сграда на два етажа.. Или от изложеното се установява, че ответницата Ф. Х. А. от 17.03.2004 г. е станала изключителен собственик на недвижимия имот, предмет на делото .

По искане на ищците по делото е открито производство по оспорване истинността на документи – НА № 101, том І, дело 178/1996 г. , НА № 8, том ІІ, дело 218/ 2004 г. и НА № 9, том ІІ, дело № 220/2004 г. на СВ при РС-Момчилград . Доказателства оборващи истинността на представените доказателства по делото не се представят , при което правилно съдът е приел , че оспорването е недоказано. В тази връзка е и писмо изх.рег.№ 13/ 24.01.2007 г. на Служба по вписванията при РС-Момчилград , от което се установява, че дело № 178/1996 г. е унищожено на основание акт за унищожаване на архивни документи от 15.12.2005 г.

За да се допусне делба е необходимо, съгласно чл. 278,ал.1, б.”б” от ГПК, да се представят доказателства за принадлежността на имота към наследството . Тези доказателства трябва да бъдат убедителни и да установяват принадлежността на имота към наследството. В случая този факт не се установява. От представените доказателства по делото се установява, че приживе наследодателя на страните Х. М. И. се е разпоредил първоначално с дворното место през 1981 г. , като е дарил съответно на синът си Я. А. З. , наследодател на ищците, ¼ ид.ч. от собствения си недвижим имот и на синът си Е. Х. И. ½ ид.ч. от същия имот , като и за двамата без построената през 1965 г. в него едноетажна жилищна сграда. През 1981 г. ответника Е. Х. И. е пристроил североизточната част от 63 кв.м от двуетажнат а сграда , а наследодателя югозападната част от 68 кв.м от сградата . През 1996 г. ответника Е. Х. И. се е разпоредил чрез покупко-прадажба на своята част от ½ ид.ч. от дворното място ведно със североизточната част на двуетажната жилищна сграда в полза на ответницата Ф. Х. А. , а през 2004 г. наследодателя на страните Х. М. И., чрез договор за дарение, се е разпоредил със своята част от имота - ¼ ид.ч. ведно със югозападната част от двуетажната жилищна сграда в полза пак на ответницата Ф. Х. А. А ищците са собственици на само на ¼ ид.ч. от дворното място. Или ответницата Ф. Х. А. от 2004 г. е собственик на недвижимия имот, предмет на делото, представляващ ¾ ид.ч. от УПИ-ХІІІ , пл.сн. № 252, кв.22 по плана на г. Момчилград , ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. С оглед на обстоятелството, че решението за допускане на съдебна делба има вещноправен транслативен характер , следва по несъмнен начин да се установи собствеността върху имота предмет на делбата. Без доказване собствеността на имота този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делба или въпросът за собствеността на имота е преюдициален за допускането и. Тъй като по делото наследствения характер на имота не е доказан , то правилно съдът е отхвърлил иска за делба, при което следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Разноски по делото за ответната страна З. И. и Ф. А. не се присъждат , тъй като не се представят доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция .

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/ 12.03.2007 г. постановено по гр.д. № 300/ 2006 г. на Районен съд г. Момчилград.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните , че е изготвено.

Председател: Членове:1.

2.